Решение № 4741 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4741 гр. В., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20243110113353 по описа за 2024 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от К. Д. К., действащ чрез /понастоящем със съгласието на/ своята майка и законен представител Р. А. В., с която се претендира да бъде осъден Д. К. Д. да му заплати издръжка от 14400 лв. за минал период 21.10.2023г. - 20.10.2024г. вкл. /по 1200 лв. на месец/ и по 1200 лева месечно за бъдещ период - от подаване на исковата молба – 21.10.2024г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ответникът е баща на ищеца К. Д. К.. От 2018г. родителите на детето са във фактическа раздяла, като то е останало да живее при майка си на квартира, а бащата не му е заплащал издръжка и не е полагал необходимите грижи за него. Майката работи на постоянна работа срещу възнаграждение в размер на минималния доход за страната. Детето е ученик и има нужда от допълнителни извънкласни курсове. Бащата има собствено жилище и работи като получава значителни доходи от около 17500 лева на месец. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска за минал период изцяло и иска за бъдещ период над размер от 500 лв. Сочи, че през целия период след раздялата им е заплащал издръжка в размер на 400-500 лева месечно. По време на Ковид пандемията детето е живеело при него като той се е грижел за издръжката и отглеждането му. Сочи, че има още две непълнолетни деца, за които също се грижи.

Контролиращата страна Д „СП” - гр. В. не е осигурила лично явяване на свой представител в производството, като е депозирала писмено становище, че искът е доказан по основание, а определянето на размера предоставят на съда.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства като заверени копия и/или в оригинал удостоверение за раждане на К. Д. К., издадено въз основа на акт за раждане № 0056/26.01.2011г., служебна бележка от ОУ „П.В.“ с изх. № УД15-777/09.08.2024г., удостоверение с изх. № 001/20.09.2024г., договор за наем на недвижим имот от 15.11.2023г.; удостоверения за раждане издадени въз основа на актове за раждане № 1632/25.09.2020г. и № 1

0411/14.03.2022г.; Справка от ТД на НАП – В. относно декларирани и получавани доходи от страните за периода от 21.10.2023г. до 24.09.2025г.; Нот. акт №***************., вписан в Агенцията по вписванията с вх. **********************7; Схема №2253 от 25.01.2012г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; Нот. акт №92, том 1, рег. №963, дело №69 от 2024г., вписан в Агенцията по вписванията с дв. вх. рег.

№***********************************., се установява, че: родители на непълнолетния К. Д. К. ЕГН ********** са Р. А. В. ЕГН ********** и Д. К. Д. ЕГН **********. К. Д. К. е на 14 г. и през учебната 2024/2025г. е бил ученик в ОУ „П.В.“ - гр. В..

Р. А. В. е работила през периода от 07.08.2023г. до 09.12.2024г. като самоосигуряващо се лице за възнаграждение в размер на МРЗ, а след това до 30.09.2025г. не се е осигурявала. За 2023г. и 2024г. е декларирала доходи от дейности подлежащи на облагане с патентен данък респ. 545 лева и 8250 лева. Декларирала е получени през 2024г. печалби от организатори на хазартни игри на стойност 121049,42 лева и 157370,62 лева, от които е изтеглила 2670 и 820 лева. На 15.11.2023г. Р. А. В. като наемател е сключила договор за наем относно апартамент в гр. В. при уговорена месечна цена от 750 лв. Д. К. Д. ЕГН ********** е работил по един основен и два допълнителни трудови договора в периода 01.10.2023 до 30.09.2025г. като е получавал облагаем доход по трите договора в средноаритметичен размер ок. 20000 лв.

Притежава имоти – апартамент в гр. В., и в к.к. „Св.Св. К.Е.“ № 40 (четиридесет), вход 4 (четири), със застроена площ от 94.18 кв.м. закупен на 12.04.2024г. от А.Н.Г.-Г. и А.В.Г. и още два апартамента с данъчни оценки 5658,50лв. и 11395,80лв.

От представените от ответника заверени копия от разпечатки възпроизведени на хартиен носител от електронен документ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ГПК, във вр.с чл.3, § 35 от Регламент (ЕС) №910/2024г., съгласно чл. 184, ал. 1, изр.1 от ГПК – общо 19 листа, се установява кореспонденция между родителите, в която майката посочва необходими й парични суми, които бащата да й изпрати във връзка с различни битови сметки и други разходи.

От събраните гласни доказателства - показания на водените от ответника свидетели относно твърденията му, че е заплащал издръжка за минал период, се установява, че единият от тях - Д..а П. е негова сестра, която е работила ок. 10 години заедно с Р. до август 2024г. За периода от 21.10.2023г. до 21.10.2024г. не може да каже на детето какви точно суми е предавал. Чрез нея е давал на Р. за издръжка на детето им еднократно 1000 лева, 800 лева, 700 лева и 1400 лева. И друг път е идвал при тях като от поведението им свидетелката предполага, че е давал на Р. пари за издръжка. Бащата е вземал детето при него през всички ваканции. След раздялата на родителите, майката и детето са живели в жилище негова собственост в гр. В., кв. „В..

Другият свидетел Г.Х.Г. сочи, че познава Р. и Д.. Виждал е Д. с детето му К. заедно в последните една-две години. Д. от 2020г. му е давал парични средства, които да предава на Р.. През последните две години се е случвало Д. по телефона да поиска да даде от негово име на Р. предимно по 200-300лв., по-рядко до 500лв., като това се е случвало всеки месец по веднъж или два пъти, или през месец. Свидетелят е давал на свой работник да занася парите на Р. и после Д. му ги връщал. Знае за автомобил, който Д. е подарил на Р. преди няколко години.

От показанията на воденият от ищеца свидетел - Г.С.С.в, допуснат за опровергаване на твърденията, че детето е получавало парични средства, се установява, че познава само Р. като приятелка на съпругата му от 4-5 години. Свидетелят има син, който е приятел с нейния син. Никога не е виждал бащата на детето й или някой друг от негово име да дава пари за издръжката му, лично на него или на майка му. Р. и детето й живеят в кв. „В. под наем. Р. работи в кв. „В.о“, където има студио за красота. През последните две години е ходил рядко в квартирата й и на работното й място /веднъж- два пъти месечно или на два месеца – веднъж/, когато се развали някой електроуред или нещо подобно. Не знае детето да е отсъствало от дома на Р..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 143 СК – за търсената издръжка от предявяване на исковата молба – до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й и чл. 149 вр. чл. 143 СК – за търсената издръжка за минал период от време.

2

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Този факт не е спорен по делото, както и че ответникът е баща на ищеца, като тези обстоятелства се подкрепят и от приложените писмени доказателства – удостоверение за раждане. Нормата на чл. 149 СК допуска претенция и за издръжка за минал период с максимална продължителност до една година от предявяване на иска. Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са допустими.

Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2023г. 780 лв. съобр. ПМС № 497/29.12.2022г.; след 01.01.2024г. - 933 лв. съобр. ПМС № 193/12.10.2023г.; след 01.01.2025г. - 1077 лв. съобр. ПМС № 359/23.10.2024г.;след 01.01.2026г. - 1213 лв. съобразно ПМС № 243/13.11.2025г.), т.е на стойности съответно 195 лв., 233,25 лв., 269,25 лв. и 303,25 лв.

С т. 2 от ППВС № 5/16.11.1970г. на ВС е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, че нуждите винаги са конкретни. Съобразно задължителните указания дадени в т.4 от това ППВС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката.

Според т.5 и т. 6 от същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията, че възможността винаги е конкретна и обективна. Застъпено е становището, че двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно като при определяне размера на издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. В същата насока са решение № 280/28.09.2011г. по гр.дело № 1654/2010 г. на ВКС III г.о., решение 341/01.11.2011 г. по гр.дело № 147/2011г. на ВКС III г.о.; решение № 146/27.04.2015г. по гр.д.№ 5404/2014г. на ВКС; решение № 9/29.05.2014 г. 4657/2013г. на ВКС и др.

По делото е безспорно също така, че ненавършилото пълнолетие дете - ищец живее при своята майка, която самостоятелно полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание в гр. В.

В случая меродавни са нуждите на детето, което е в училищна възраст в среднообразователен курс на обучение, обуславяща повишени разходи за облекло, ученически пособия и др.; разширени социални контакти и посещение на извънкласни занимания.

Дължащият издръжка родител – бащата получава регулярни трудови доходи над средните страната, но едновременно с това дължи издръжка на други две непълнолетни негови деца. Едновременно с това следва да се отчете отдалечеността на населеното място, в което живее от гр. В. свързаните с това разходи за осъществяване на режима му на лични отношения с търсещия издръжка низходящ. Ответникът притежава недвижими имот в гр. В., но според показанията на водените от него свидетели, той осъществява режима си на лични отношения в к-с „К.“, обл. Л.а. Следва да се вземе предвид и трайната съдебна практика, че получаваната издръжка не следва да е източник на доходи, които да се ползват извън 3 нейните цели.

Относими са и получаваните от другия родител /майката/ доходи, който не е провел доказване по делото и не е изложил твърдения да е трудоустроен или да страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, поради което настоящия съдебен състав намира, че не са налице обективни обстоятелства препятстващи го да получава и занапред месечен доход в размер поне на минималната работна заплата, която е с тенденция за ежегодно увеличение. В тази насока е видно, че липсват данни за осигуряването й през последната година, но водения от ищцовата страна свидетел сочи, че майката на детето притежава козметично студио, което предполага наличието на бъдещи доходи над минималните за страната. От нейна страна са декларирани през 2023г. и 2024г. и други получавани доходи на значителна стойност.

Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f38e822-0387-42f9-a8a4-4bd6344ca9a6