Определение № 1799 от 23.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1799 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100512818 по описа за 2024 година

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.11.2025г., е прекратено производството по делото в частта относно подадената въззивна жалба от Й. Н. В., чрез пълномощника адв. П., срещу решение №11976/18.06.2024г., постановено по гр.д. №6654/2022г. на СРС, 90 състав, поради оттегляне на жалбата, като производството по делото е продължило по подадената от ответника Й. Н. В., чрез адв. П., частна жалба срещу определение №13311 от 28.08.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на възнаграждението, тъй като същото следвало да бъде изчислено върху ¼ от данъчната оценка на имота. Счита, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Г. Х., да бъде намалено на 800 лева.

Насрещната страна адв. Г. Б. Х., пълномощник на ищците Б. Ц. Т. и В. Г. Г., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните, и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение №11976/18.06.2024г., постановено по гр.д. №6654/2022г. на СРС, 90 състав, е уважен предявеният от Б. Ц. Т. и В. Г. Г. срещу Й. Н. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски за държавни такси, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ищците адв. Г. Х. е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 3636,61 лева.

1

Подадена е молба от ответника за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Насрещната страна е оспорила молбата.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Въззивният съд намира, че определението е правилно по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска по реда на чл.248 от ГПК, е присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищците за предоставена безплатна правна помощ. В обжалваното определение съдът е разгледал възражението на ответника за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение, и същото е прието за неоснователно. При произнасяне по възражението за прекомерност са взети предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, както и практиката на СЕС, според която съдът определя размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В случая делото е с фактическа и правна сложност – касае се за предявен иск по чл.108 от ЗС, в първоинстанционното производство са събирани множество писмени и гласни доказателства, проведени са четири открити съдебни заседания, в които ищците са били представлявани от процесуален представител, осъществено е представителство на две лица.

Ето защо въззивният съд намира, че не е налице основание за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №13311 от 28.08.2024г., постановено по по гр.д.

№6654/2022г. на СРС, 90 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3