Определение № 2399 от 30.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2113/2026
- Вид
- Определение № 2399
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Даниела Дончева, Михаил Малчев, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2399 гр. София, 30.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Димитър Мирчев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502113 по описа за 2026 година
ГПК.
Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС " АД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение №1426/04.03.2026 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248 ГПК, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 9169/23.01.2026 г. за изменение на решение рег. №1/01.01.2026 г., чрез намаляване размер на присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.
В жалбата се поддържа, че така постановеното решение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно. Изтъкват се подробни съображения, че претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4996,40 евро с ДДС в полза на адв. П. Б. Д. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се явява прекомерно. Поддържа се, че в случая липсва фактическа и правна сложност на делото. Заявява се, че произнасянето на първостепенния съд по молбата на ответника по реда на чл.
248 ГПК не съдържа обективна преценка, основана на насоките от практиката на ВКС, то е формално и липсва аргумент от специфичните и общите критерии, произтичащи от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено, като бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение под минимално установения размер в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1.
Ответникът по частната жалба - адв. П. Б. Д., е депозирал в установения от закона срок отговор, с който се оспорва частната жалба като неоснователна.
Моли се в обжалваната част решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежаща на обжалване част от съдебен акт, поради което е допустима. В определение № 4768 от 23.10.2024 г. по ч. гр. д.
№ 2633 / 2024 г. на ВКС, 3-то г. о. се посочва, че за обжалваемостта на издадена европейска заповед за плащане в частта за разноските няма изрична правна уредба в Регламент (ЕО) № 1896/2006 и глава 58 ГПК, поради което приложение по него следва да намери аналогичната норма от заповедното производство, а именно чл. 413, ал. 2 ГПК. Ето защо при аналогичното приложение на чл. 413, ал. 1 ГПК към издадената европейска заповед за плащане, следва да се приеме, че издадената европейска заповед за плащане подлежи на обжалване в частта за присъдените разноски.
С процесното определение № 9073/12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 20251100103277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е постановено да се издаде в полза на С. К. К. европейска заповед за плащане срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ за следните суми: 250 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент № 261/2004 на ЕП и на Съвета за забавен полет от Корфу до София на 17.08.2024 г.; лихва върху главницата в размер на 12,59 %, считано от 20.03.2025 г. до плащане на вземането; 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. за заплатена държавна такса по настоящата молба за европейска заповед за плащане.
Спорен в настоящото производство е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя за издаване на европейска заповед за плащане. Разгледано по същество частната жалба е частично основателна. Настоящият съдебен състав намира, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 400 лева на 250 лева. В подкрепа на този извод се посочва следното:
Настоящият съдебен състав не споделя становището на първата инстанция за начина, по който следва да бъде изчислен в разглеждания случай размера на дължимото адвокатското възнаграждение, а именно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В случая от въззивния съд следва да бъдат приложени принципните положения, застъпени в Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, когато ги възлага на насрещната страна по реда на чл. 78 ГПК, още повече на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. В тази насока водещи следва да бъдат фактическа и правна сложност на съдебните производства, съответно реално извършената работа по предоставената правна защита и съдействие, а не обвързването на минималния размер на адвокатското възнаграждение с размера на материалния интерес по делото. Такова обвързване е нецелесъобразно, противно на житейската и правна логика и води до съществена нееквивалентност между предоставената правна защита на страните и минималните дължими размери на възнаграждения. Дело с минимален материален интерес е възможно да бъде със съществена фактическа и правна сложност, която да ангажира значителни усилия на адвоката за процесуална защита и обратното. В случая съдебното 2 производството по иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. В протоколно определение от 07.04.2025г. първата инстанция е обявила за безспорно обстоятелството за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, приети са всички представени по делото доказателства и са допуснати експертизи. В проведените няколко открити съдебни заседания по делото са събрани свидетелски показания на двама разпитани свидетели, изслушана е и приета комплекса съдебно-медицинска експертиза. Процесуалните действия на пълномощника на ищцата, извършени по делото, не се отличават нито с фактическа, нито с правна сложност. Не се констатира някакво значително старание за процесуалната защита и съдействие. От друга страна обаче не следва да бъде подценявана адвокатската работа по предоставената защита. Ето защо според въззивния съд справедливият размер на възнаграждение в случая е 2500 евро.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №1426/04.03.2026 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 9169/23.01.2026 г. за изменение на решение рег. №1/01.01.2026 г., постановени по гр. д. №10567/2024 г. по описа на Софийски градски съд, в частта за присъдено дължимото от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС " АД адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Б. Д. за сумата над 2500 евро с ДДС до 4996,40 евро с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част решение
№1426/04.03.2026 г., имащо характер на определение по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на решение рег. №1/01.01.2026 г., постановени по гр. д.
№10567/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с която е осъдено „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС " АД, с ЕИК121130788, да заплати на адв. П. Б. Д., с личен №********** от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в размер на 2500 евро с ДДС.
Определението подлежи на обжалване при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4