Решение № 260094 от 01.02.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5110 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от адв. К.К.К. - пълномощник на А.Й.Р., ЕГН: **********, адрес: ***;с която е предявен отрицателни установителен иск за недължимост на сумата от общо 371,17 лева / триста седемдесет и един лев и 17 ст./, за използвана и незаплатена ел.енергия начислена по клиентски № ************, за имот находящ се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10, която сума е погасена по давност към днешна дата.

В исковата молба се твърди, че А.Й.Р. е собственик на недвижим имот - къща, находяща се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10 и съответно има качеството потребител/клиент/ на ел. енергия. Ответникът твърди, че за този адрес е открил счетоводна партида с клиентски номер ************, с титуляр ищецът, като последният се явява потребител на ел. енергия на този адрес по смисъла на закона.

През месец август 2020 год. съпругата на ищеца се сочи, че е открила в пощенската кутия на адреса уведомително писмо от „ЧЕЗ Електро България” АД, с което дружеството уведомява клиента си, че към 07.08.2020г. дължи сумата от 371,17 лева за просрочено задължение по горепосоченият кл. номер за доставена ел. енергия и мрежови услуги. Ищецът отишъл в подразделението на дружеството в гр. П. за справка.

Служител на ответното дружество, дал само устна справка, като обяснил, че сумите посочени в уведомителното писмо за горепосоченият клиентски номер представляват задължение от 2009 година.

За сумата от 371,17 лева ищецът твърди, че не е получил никаква друга информация. Също така няма никаква информация дали са предприемани някакви съдебни действия - нито по заповедно производство, нито по исково производство.

От приложената справка изх. №****г. на ЧСИ А.В. е видно, че след извършената справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на Частните съдебни изпълнители, за образувани изпълнителни дела по партидата на А.Й.Р., в качеството му на длъжник има ригистрирано само едно изпълнително дело / № **** г. по описа на ЧСИ С.Б./. Същото е било с взискател „ВиК - П.” и не касаело настоящото производство.

В регистъра на ДСИ при РС-П., също нямало образувани изпълнителни дела от ответника срещу ищеца.

Ответното дружество продължава да твърди, че задължението съществува и дължимостта му може да се оспори само пред орган за правна защита. Сумите били дължими от А.Й.Р. до момента в който съдът не разпореди, те да бъдат отписани по давност. Върху главницата ответникът продължава да начислява лихва за забава.

Счита,че към днешна дата са погасени по давност всички суми за задължение от 2009г. тъй като давността не е била прекъсвана или спирана до ден днешен, нито са били предприемани някакви принудителни изпълнителни действия - водещи до прекъсване на давността.

На основание чл.120, вр.чл.111, б.”в”, вр.чл.119 ЗЗД, ищецът се позовава на настъпила погасителна давност за всички суми - предмет на делото, а именно: сумата от 371,17 лева / триста седемдесет и един лев и 17 ст./, която сума е погасена по давност към днешна дата.

С оглед на гореизложеното твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящият отрицателен установителен иск за недължимост на процесиите суми, като погасени по давност към днешна дата, тъй като сумите продължават да се претендират от ответното дружество - видно от уведомително писмо от ответното дружество.Ангажира писмени доказателства към молбата. Моли се съдът да признае, че ищецът не дължи процесната сума на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. С отговора ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че видно от изпълнителен лист от 11.03.2010 г., /който прилага/, по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П., А.Й. Р. е осъден да заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро България АД сумата от 284,16 лв. за електрическа енергия за период 27.01.2009г. до 27.04.2009г. и лихва 14,86лв. за период от 24.03.2009г. до 27.10.2009г., както и законната лихва от 11.11.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 108,00лв. Сочи че, с молба вх. № 10953 от 14.09.2010 г. /която прилага/ от кредитора „ЧЕЗ Електро България,, АД до ЧСИ Е.Д. рег. № 751 е образувано изпълнително дело № *** ****г. Видно от същата молба е, че изп.дело е образувано на основание изпълнителен лист по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П.. В представеното с исковата молба писмо за дължима сума 371,17лв. са включени именно сумите по цитирания изп.лист, като разликата се дължи на начислени лихви към главницата към датата на издаване на писмото. В предмета на настоящото дело се включва отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 11.03.2010 г. издаден по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П., поради изтекла в негова полза погасителна давност.Счита, че възражението за изтекла погасителна давност на вземането е неоснователно, поради следните съображения:следвало да се съобрази Решение

№252/17.02.2020 по дело №*** **** на ВКС по въпроса за спиране на погасителната давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. С това решение ВКС приема, че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В същото това решение е прието, че ако е налице осъществен състав по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В случая правната квалификация на спорното право се твърди да е нормата на чл.124, ал.1 ГПК, като същата е във връзка с чл.439 ГПК. На следващо място е описано, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. По изложени подробни съображения в отговора се поддържа, че нормата на чл.117, ал.2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия случай.

Липсвали доказателства относно датата, на която е изтекъл двуседмичният срок по чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение от длъжника. Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която е 5г. Посочено е, че към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело № *** ****г., давността не е изтекла. Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.С оглед изложеното, се моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. По реда на чл.214 ГПК, съдът е приел изменение на иска чрез увеличаването му по искане на ищеца, а именно искът да се счита предявен, както следва: чрез увеличаване за сумата от 284,16 лв., представляваща главница за използвана електрическа енергия за периода от 27.01.2009 г. до 27.04.2009 г. и сумата от 14,86 лв. законна лихва за периода от 24.03.2009 г. до 27.10.2009 г., както и 50,00 лв. държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, или общо за сумата от 407,02 лв.

Ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД – редовно призовано, представител не изпраща.

Съдът е докладвал постъпила по делото молба с рег.№

260606 от 12.01.2021 г. от „ЧЕЗ Електро

България“ АД, с която се моли делото да се разгледа в отсъствие на представител на ответното дружество. Нямат възражения по проекто-доклада, няма да сочат други доказателства и нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и отхвърляне на иска.

Възразяват по размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства по подадена молба за издаване на изпълнителен лист на основание представен документ по чл. 237, б. „к е образувано гр.д. №

*** **** г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник ответника.

Видно от представения изпълнителен лист от дата11.03.2010 г, то се установява, че ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 284,16 лв., представляваща главница за използвана електрическа енергия за периода от 27.01.2009 г. до 27.04.2009 г. и сумата от 14,86 лв. законна лихва за периода от 24.03.2009 г. до 27.10.2009 г., както и 50,00 лв. държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, или общо за сумата от 407,02 лв.

Видно от представеното към исковата молба- Заверено копие на справка изх. № ****г. на ЧСИ А.В. за извършената справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на Частните съдебни изпълнители, се установява, че от ищеца А.Й.Р.,

ЕГН: **********, адрес: ***; от ответника се претендира сумата от общо 371,17 лева / триста седемдесет и един лев и 17 ст./, за използвана и незаплатена ел.енергия начислена по клиентски № ************, за имот находящ се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10, която сума е погасена по давност към днешна дата. В исковата молба А.Й.Р. не оспорва, че е собственик на недвижим имот - къща, находяща се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10 и съответно има качеството потребител/клиент/ на ел. енергия. Ответникът твърди, че за този адрес е открил счетоводна партида с клиентски номер ************, с титуляр ищецът, като последният се явява потребител на ел. енергия на този адрес по смисъла на закона.

През месец август 2020 год. съпругата на ищеца се сочи, че е открила в пощенската кутия на адреса уведомително писмо от „ЧЕЗ Електро България” АД, с което дружеството уведомява клиента си, че към 07.08.2020г. дължи сумата от 371,17 лева за просрочено задължение по горепосоченият кл. номер за доставена ел. енергия и мрежови услуги.

Ищецът отишъл в подразделението на дружеството в гр. П. за справка. Служител на ответното дружество, дал само устна справка, като обяснил, че сумите посочени в уведомителното писмо за горепосоченият клиентски номер представляват задължение от 2009 година.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f3833e0-1e02-42a7-bf01-56bf9ed175c9