Определение № 399 от 07.03.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 24.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно наказателно дело № 20221100600602 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на постъпила жалба от ЕМ. Д. М., ЕГН **********, срещу определението, постановено в закрито съдебно заседание на 12. 11. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 129-и състав, по н. ч. х. дело № 1290 по описа за 2019 г. С обжалваното определение първостепенният съд е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е незаконно. Твърди, че подсъдимата не е имала качеството на подсъдимо лице и че адвокатът не е встъпил в делото, поради което не са били сторени и разноски. Поддържа, че с постановяването на обжалвания акт Софийският районен съд е нарушил чл. 45 – 52 ЗЗД, а също така и множество норми от правото на Европейския съюз, като цитира текстове от ДЕС, ДФЕС и ХОПЕС. Иска от Софийския градски съд да отмени обжалваното определение.

Постъпила е частна жалба също така и от адвокат И.Ю., служебен повереник на жалбоподателя ЕМ. Д. М.. Оспорва определението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е липсвало правно основание за присъждането на разноски, а също така и че изобщо назначаването на служебния защитник е било извършено незаконосъобразно. Намира, че след като първата и въззивната инстанция са приели липса на тъжба, то при този извод изобщо не е възникнало и качеството на подсъдима, съответно било е недопустимо да й бъде назначаван защитник. Иска от Софийския градски съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение. Прави особено искане за връчване на препис от тази жалба на ЕМ. Д. М., като излага доводи за затруднена комуникация с него.

На лицето, срещу което е била насочена тъжбата, Д.Л.В. с ЕГН **********, надлежно са били връчени преписи чрез адвокат Соколов. Въпреки това не са постъпили становища.

След като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по делото, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.

1

И двете жалби са постъпили в законоустановения срок срещу съдебен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, поради което са допустими. Жалбата, подадена от адвокат И.Ю., е недопустима само в частта, в която се прави особено искане за връчването на препис от нея на ЕМ. Д. М.. Адвокат И.Ю. и ЕМ. Д. М. разполагат с правата по чл. 30, ал.

5 от Конституцията и по чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Начинът, по който те следва да ги упражнят, е въпрос на вътрешните им отношения, в които съдът няма основание да интервенира. По тези съображения особеното искане на адвокат И.Ю. следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от ЕМ. Д. М., насочена срещу Д.Л.В..

При администрирането на тъжбата първата инстанция е преценила, че тя не отговаря на законовите изисквания, понеже описва несъставомерно поведение или поведение, което може да се преследва само по инициатива на Прокуратурата. При това положение с разпореждане в закрито заседание е прекратил наказателното производство на основание чл.

250, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Въпросното разпореждане е било обжалвано от ЕМ. Д. М.. В рамките на образуваното въззивно производство му е бил назначен служебен повереник (адвокат И.Ю.).

Освен това въззивният съд е призовал лицето, срещу което е била насочена тъжбата. Тя е направила изрично изявление, че желае да й бъде назначен процесуален представител. При това положение въззивният съд й е назначил служебен адвокат, който впоследствие е участвал във въззивното производство. Всичко това се установява от протоколите от съдебните заседания по в. н. ч. дело № 3334 по описа на Софийския градски съд, Наказателно отделение, III въззивен състав, за 2019 г. В заключение въззивният съд е потвърдил разпореждането за прекратяване на наказателното производство.

При това положение настоящият състав на Софийския градски съд приема, че правилно и законосъобразно с обжалваното определение първостепенният съд е присъдил разноски в полза на държавата. Съображенията за това са следните.

Правото на защита в наказателния процес се признава не само в полза на обвиняемия, съответно подсъдимия, но също така и в полза на всеки друг гражданин, който участва в наказателния процес и чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от произнасянето на наказателния съд. Законът изрично постановява да бъдат предоставени не само на обвиняемия, но и на другите лица, които участват в наказателното производство, всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните им интереси (чл. 15, ал. 2 НПК). Макар и към настоящия момент да е налице влязъл в законна сила съдебен акт, с който се констатира липсата на отговаряща на законовите изисквания тъжба, към момента на разглеждането на делото от въззивния съд (в. н. ч. дело № 3334 от 2019 г.) този въпрос все още е бил спорен. Към онзи момент възможното произнасяне на въззивния съд в смисъл, че първоинстанционното разпореждане е незаконосъобразно и че всъщност е налице редовна тъжба, е можело да засегне неблагоприятно правата и законните интереси на Д.Л.В.. Затова, макар и формално Д.Л.В. все още да не е била конституирана като подсъдима в рамките на наказателния процес, въззивният съд правилно и законосъобразно я е призовал, съответно правилно и законосъобразно по нейно искане й е назначил процесуален представител по реда на Закона за правната помощ. По този начин той й е осигурил необходимите процесуални средства за защитата на нейните права и законни интереси.

След като въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство, то при този изход на делото ЕМ. Д. М. е останал задължен да заплати в полза на държавата разноските, сторени за процесуалното представителство на Д.Л.В. на основание чл. 190, ал. 1 НПК поради прекратяване на образуваното наказателно дело от частен характер. Видно от данните от Националното бюро за правна помощ (л. 38 – 39 от първоинстанционното дело), заплатеното от държавата възнаграждение в полза на адвоката, назначен на Д.Л.В., е в размер на 150 лева. Следователно с обжалваното 2 определение първостепенният съд правилно и законосъобразно е осъдил ЕМ. Д. М. да заплати разноски в размер на 150 лева в полза на държавата чрез Националното бюро за правна помощ.

По изложените съображения Софийският градски съд приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане на адвокат И.Ю. препис от подадената от него частна жалба да бъде връчен на ЕМ. Д. М. като процесуално недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в закрито съдебно заседание на 12.

11. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 129-и състав, по н. ч. х. дело № 1290 по описа за 2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3