Решение № 206 от 05.12.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Разград, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500562 по описа за 2025 година

Депозирана е жалба против действията на ЧСИ Г. С. по изпълнително дело №20249120401103, изразяващи се в начисляване на прекомерни и незаконосъобразни такси, без извършени реални изпълнителни действия, както и в добавяне на нови такси по Покана за доброволно изпълнение от 09.10.2025г., които не произтичат от съдебния акт. Моли съда да отмени действията на ЧСИ Г. С., с които са начислени и задържани такси в общ размер на 2 699.46лв.(1872.16лв.+827.30лв.), като незаконосъобразни; да приеме, че всички постъпили по делото суми, с изключение на 370лв, са внесени доброволно от трето лице- К. Р. К. и не представляват събрани чрез принуда вземания; да разпореди на ЧСИ корекция на сметката по изпълнителното дело и възстановяване на неправомерно удържаните такси; да окаже на ЧСИ да се въздържа от начисляване на пропорционални такси по т.26 при доброволни плащания, неосъществени вследствие на негови действия; да констатира нарушение на принципа на съразмерност по чл.442,ал.1. ГПК изразяващо се в налагане на възбрана върху два недвижими имота, въпреки че стойността само на единия от тях надвишава многократно размера на задължението и да отмени възбраната като несъразмерна и незаконосъобразна .На основание чл. 438,ал.2 ГПК, моля съдът да разпореди спиране на изпълнителното производство до окончателното произнасяне до окончателната жалба, тъй като се оспорват единствено начислените разноски и предприетите действия на ЧСИ, а не самото вземане.

Твърди,че по изп.д.№1103/2024г. са постъпили 16 345,99лв, преведени от ВКС по писмена молба на трето лице- К. Р. К., което е внесло средствата доброволно по сметка на ВКС и е поискало прехвърлянето им по сметката на ЧСИ Г. С. в полза на длъжника И. И. И.; 7100лв, внесени директно от същото трето лице-К. Р. К., по сметка на ЧСИ Г. С. в полза на 1 длъжника И. И. И. и 370лв, постъпили чрез запор на банкова сметка на длъжника И. И. И..

Тези плащания са извършени доброволно, от трето лице- К. Р. К. без да са предприети каквито и да било принудителни действия от страна на ЧСИ Г. С..

Въз основа на представените протоколи за разпределение са начислени следните суми към ЧСИ Г. С.: върху внесената сума от 7100 лв, ЧСИ удържа такса 543,27 лв.; върху внесената сума от 16 345.99 лв. ЧСИ е числил такса в размер на 1 314.60лв.; върху сумата от 370лв. е начаслил такса от 14,29лв. Общо начислените такси са: 1 872.16лв.

На 09.10.2025г. е издадена нова показа за доброволно изпълнение по ново изпълнително дело №793/2025г., в която ЧСИ е посочил следното описание за разпределение на сума(лв):

5352лв,- присъдени разноски, 500лв,- разноски по изпълнителното дело(адвокатски хонорар), 788.79лв,- такса към ЧСИ и 38.51лв,- публични държавни вземания Така размера на начислените и задържани от ЧСИ такси по двете дела възлиза общо на 2699.46лв.

Тези такси са начислени без извършени изпълнителни действия и в противоречие с чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Единствено сумата от 370лв, постъпила по запор на банковата сметка на длъжника, може да се счита за събрана в резултат на действие на ЧСИ. За тази сума е начислена пропорционална такса по т.26 в размер на 14.29лв. ,която не се оспорва.

Всички останали постъпления по изп.д.№1103/2024г. са внесени доброволно от трето лицеК. Р. К. без предприети принудителни действия, поради което начисляването на пропорционални такси по т.26 за тях е незаконосъобразно. Пропорционална такса по т.26 се събира само ако съдебния изпълнител реално е събрал вземане следствие на извършени принудителни действия.ЧСИ не е извършвал принудителни действия, а само е получил и разпределил получените средства.

Допълнително посочва, че по изп.д.№793/2025г. ЧСИ Г. С. е наложил възбрана върху два отделни недвижими имота, описани в поканата за доброволно изпълнение№ 18214/09.10.2025г.-самостоятелен обект в сграда е идентификатор *** с площ 24.23кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор *** с площ 18.83кв.м., въпреки че стойността само на единия от тези имоти многократно надвишава изискуемата сума. Това действие нарушава разпоредбата на чл. 442,ал.1 ГПК, според който изпълнението следва да се насочва само върху имущество, достатъчно за удовлетворяване на вземането.

ЧСИ Г.С. е изложил мотиви, че жалбата е просрочена в частта, касаеща обжалването на размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, касаеща ИД 20249120401103, тъй като жалбата е подадена след изтичане на 14 дневния срок от връчване на покана за доброволно изпълнение изх. № 24043/09.12.2024г., в която е инкорпориран размера на таксите по изпълнението.

Относно размера на таксите, касаещи ИД 2025912040793 съдебният изпълнител счита, че същите са правилно посочени в ПДИ, а именно 788,79лв., от които: т.1 - 24.00 лв. за образуване на изпълнителното дело; т.З - 30.00 лв. за справки ГРАО, НАП, ИКАР, НОИ и 2

БНБ; т.5 - 24.00 лв. за връчване на ПДИ; т.10 - 18.00 лв. за възбрана; т.31 - 15.00 лв. за д.т. за налагане на възбрана; т.31 - 4.00 лв. за д.т. справка БНБ; т.5 - 48.00 лв. за връчване на съобщения до страните за прекратяване на изпълнителното дело; т.10 - 18.00 лв. за вдигане на възбрана; т.31 - 10.00 лв. - д.т. залич.възбрана. Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Съгласно за б.4 към същата точка, в размера на паричното вземане не се включват единствено авансовите такси, т.е. обикновените такси. Следователно при определяне на сумата, върху която се определя размера на пропорционалната такса, се включват сумите, посочени в изпълнителния лист и приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Дължими пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, определени върху върху материалния интерес по изпълнителното дело, а именно: 585.79лв. с ДДС, определени върху върху 5852лв., представляващи сбора от 2602лв. д.т., хонорар в.л. и адв.възнаграждение, 1750лв. адв.възнаграждение по в.гр.д., 1000лв. адв. възнаграждение пред ВКС, както и 500лв. адв. възнаграждение по изпълнителното дело;

12лв. с ДДС върху присъединеното вземане от 38.12 лв. на НАП съгласно Удостоверение по чл. 191 от ДОПК с вх. № 27617/07.10.2025 г.

Относно съразмерността на наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело възбрана на двата недвижими имоти - жалбата е неоснователна. Наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. За да бъде прието, че наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело са прекомерни, следва да са изпълнени едновременно няколко условия: да бъдат наложени върху имущество, значително надхвърлящо размера на дълга, едновременно с това да бъдат предприети съответните изпълнителните способи за тяхното принудително реализиране, като от него да се очаква да се събере сума надвишаваща размера на дълга по изпълнителното дело. Към тези условия следва да се добави процесуалното поведение на длъжника и възможността дългът да остане неудовлетворен. Видно от извършената справка в ИКАР, върху двата имота има учредена Договорна ипотека в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, вписана в Служба по вписванията - Разград под № 2019, т. 18 от 28.01.2019 г. Ипотекарния кредитор е уведомен с писмо изх. № 18249/10.10.2025г. За наложената възбана, но до настоящия момент не е предоставил информация за размера на задължението, което обезпечава ипотеката. Длъжникът също не е предоставил размера на задължението, обезпечено с ипотеката.

Възбраната по своето естество не пречи на длъжника да ползва имота.

Становище за неоснователността на жалбата е изложил и взискателя И. Т..

Съдът установи следните факти: Изпълнително дело №1103/2024г. е образувано по молба на И. М. Т., действащ чрез адв. А. Г. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 14.10.2024г. от ОС-Разград срещу И. И.. ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника и върху установеното такова са наложени запори и възбрани. ПДИ е връчена на длъжника на 18.12.2024г. В срока за доброволно изпълнение от страна на длъжника не е извършвано 3 плащане, поради което взискателят е поискал опис и насрочване на изпълнение към възбранени недвижими имоти. Призовката за насрочения опис не е връчена на длъжника.

Въз основа на предоставена от длъжника молба вх. № 15195/04.06.2025 г. и приложено Определение на ВКС по гр.д. 712/25 г., изпълнителното дело е спряно.

С молба вх. № 21517/06.08.2025 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело поради недопускане на касационната жалба на длъжника. Към молбата е приложено Разпореждане от 15.07.2025г. на ВКС, съгласно което спирането на изпълнителното дело е загубило своето действие. С молбата е поискано и налагане на запор на предоставената като обезпечение гаранция. По тази причина изпълнителното дело е възобновено и от страна на съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение до ВКС, с което е наложен запор върху внесената от длъжника гаранция.

С Молба вх. № 24475/02.09.2025 г. трето по изпълнителното дело лице – К. Р. К.,като вносител на гаранцията е предоставила писмо до ВКС, с което е поискала превода на последната да се извърши по сметка на съдебния изпълнител по ИД №1103/2024г. С постъпилите по изпълнителното дело суми от 370лв. на 15.01.2025г. от запор на банковата сметка на длъжника, 7100лв. на 09.09.2025 г., внесени от К.К. като трето лице и 16,345.99 лв. на 16.09.2025 г. преведени от ВКС, задължението по изпълнителното дело е погасено и същото приключено като свършено. Съобщение изх. № 16750/17.09.2025 г. ведно с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело е връчено на длъжника на 18.09.2025г., а на взискателя на 23.09.2025 г. Постановлението за свършване е влязло в сила на 08.10.2025г.

С Молба вх. № 30198 от 31.10.2025г. И. М. Т. е поискал е образуване на ново изп.д., въз основа на изп.лист от 26.06.2025г. ,издаден от РС-Разград. Образувано е ИД № 793/2025г. На длъжника е връчена. Отново са наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжника. Изпратена с Покана за доброволно изпълнение изх. № 18214/09.10.2025 г., която е връчена на длъжника.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: По делото са изложени факти и са заявени претенции, с които по същество се оспорват разноските по изпълнението на две изпълнителни дела №1103/2024г. в размер на 1872.16лв. и №793/2025г. в размер на 827.30лв.. Също така се обжалват изпълнителните действия по изп.д.

№793/2025г. изразяващи се в налагане на възбрани с оглед тяхната несъразмерност.

Жалбата в частта ,в която се оспорват начислените и събрани такси по изп.д.№1103/2024г. е просрочена и не подлежи на разглеждане. Последните начислени такси по делото са с протоколи от 10.09.2025г. и 17.09.2025г. С постановление №2221/17.09.2025г. ЧСИ е прекратил като свършено изпълнителното производство, тъй като задължението е погасен изцяло,вкл. и за разноските, като е дал възможност на страните да заявят възражения по чл.435 ал.1 и сл. от ГПК. Съобщението е връчено на жалбоподателката на 18.09.2025г., а депозираната жалба е от дата 04.11.2025г., извън определения в ГПК двуседмичен срок.

Недопустима е жалбата на И. И. и в частта, с която се обжалват наложените възбрани като прекомерни. В разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК са посочени действията, които могат да се обжалват от длъжника, като налагането на възбрана не е сред тях. Извън правомощията на 4 съда е преценката за съразмерността на наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки. Компетентен да се произнесе по искането за отмяна на последните е съдебният изпълнител, при сезирането му, на основание чл.442 а ГПК. Такова искане от страна на длъжника не е правено. В този смисъл определение №60/14.02.2022г. на ВКС по ч.т.д.