Акт от 24.04.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№273/24.04.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета

Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Петър Мидов……..……...………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №185 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.Х.

– гражданин на А., против Решение №379/22.01.2019г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съображенията, обосноваващи отказа били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Въпреки дадените от ВАС указания и върната преписка за ново произнасяне по отмененото предходно решение, председателят на ДАБ не изследвал всички релевантни факти, имащи значение за бежанската му история. Сочи, че изложил подробно историята си пред административния орган, който правилно възприел същата, въпреки това неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заявява, че през почти целия си живот живял в И., където животът на А.ските бежанци бил невъзможен, а проблемите му в А. се дължали на заплахите, получавани от талибаните.

Не желаел да се завръща в държавата си по произход, защото нямало към кого да се обърне за помощ. Страхувал се непрестанните заплахи, които били отправяни към баща му, да не бъдат насочени към него и семейството му. Твърди, че ако остане в А. вероятно вече щял да бъде убит или ранен. Страха за живота си обосновава и със заплахите, които били отправяни към роднините му. Решил да не чака да пострада и напуснал А. заради войната, безизходицата и страха за живота си. Не искал да се завръща и в И., поради изложените по горе причини, свързани с тази страна. Счита, че изводите, които органът направил спрямо него не са били съобразени с представените доказателства и противоречали на бежанската му история, като твърди че същите са неправилни, необосновани. Смята, че заплахата спрямо него не можело да бъде пренебрегната, тъй като дори и да търсил помощ от полицията, нямало да получи необходимата защита. Обстановката в А. се влошавала с всеки изминал ден, поради това оставането там, както и завръщането в И. били невъзможни. Сочи, че не отговарят на истината твърденията на административния орган, че не бил заявявал да имало заплаха спрямо него, след като такава действително била налице. Освен това, ДАБ игнорирал обстоятелството, че в случая ставало дума за А.ец от *** етнически произход, а не за такъв от мнозинствения *** етнос.

Навежда довод и за неактуалност на официалните справки за А. и И. към момента на постановяване на атакувания административен акт. Твърди също и неразглеждане по отделно и в тяхната съвкупност на изложените от молителя факти и обстоятелства, обуславящи основателността на искането за предоставяне на международна закрила. Счита че вътрешното преселване не е подходящо за него, тъй като ВКБООН не подкрепял тази алтернатива и съветвал да се избягва връщане в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително и в урбанизиранитеите части на страната. В жалбата се излагат и подробни доводи за неправилност на извода на решаващия орган, че в случая не били налице предпоставките по чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Изтъква се, че не били обсъдени никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия, с изключение на официалните справки на ДАБ, като се навежда довод за неправилност на решението, поради несъобразяването му с актуалното положение в А. към дата на издаването му. В акта не бил направен анализ на провинциите, в които според органа молителят можел да се „разсели“, като получи и закрила от А.ските власти. Решението не съдържало и коментар за тежкия бомбен атентат, който станал в Кабул на 31.05.2017г. и значителния брой загинали цивилни жертви. Цитират се части от статии в различни издания, като се прави обобщен извод, че макар и да не е налице въоръжен конфликт в А., в тълкувания от органа смисъл, то бил налице такъв конфликт, който можело да бъде определен като безогледен по своите последици. Счита се също, че преценката на органа за неприложимостта на чл.9, ла.3 от ЗУБ била направена едностранно, дори превратно, без да била обсъдена в пълнота наличната информация. Следвало да се приеме, че ситуацията в А. към момента на издаване на атакувания акт, била достигаща до степен на безогледно насилие и до опасност от тежки посегателства, което се явявало основание за предоставяне на хуманитарна закрила. На последно място се цитира съдебна практика, като се посочва, че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на молителя представлява нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, което обосновавало отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - Председател на

Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Подробни съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за нейното отхвърляне.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РЦ - Елхово при Дирекция „Миграция” под вх.№105450-3901/22.08.2016г. (заедно с още пет лица, всички от А.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№2514/24.08.2016г., заведени в ДАБ под рег.№УП-9797/24.08.2016г., М.Х., гражданин на А., поискал закрила от Република България, като молбата за закрила е била приподписана и от майка му, доколкото към този момент е бил непълнолетен. Търсещият закрила е бил регистрИ. чрез попълване на

Регистрационен лист рег.№УП-9797/24.08.2016г. като М.Х., гражданство А., етническа принадлежност таджик, роден на ***г. в гр. К., А., със същия постоянен адрес, професия - ученик, образование - начално, религия - сунит, неженен.

В регистрационния лист същият е посочил, че пребивава в България с майка си, четиримата си братя и двете си сестри, всички настанени в РПЦ – Харманли.

С писмо рег.№УП-9797/13.09.2016г. Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил за настаняването на непълнолетния чужденец и за датата на насроченото с него интервю Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Харманли и Държавна агенция за закрила на детето.

Със Заповед №2605-ЗДЗД-3195 от 26.09.2016г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, която да присъства при провеждане на интервюто с детето М.Х..

С М.Х., било проведено интервю, резултатите от което са обективИ.и в

Протокол с рег.№УП-9797/04.01.2017г. В хода на интервюто чужденецът, в присъствие на майка си и на М Н. – социалният работник, определен със Заповед №2605-ЗДЗД-3195/26.09.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в страната си, както във връзка с етническата си принадлежност, така заради религията си. Имал начално образование (6 клас). Работел като общ работник. В И. нямал роднини, в А. имал вуйчо. В И. живеел почти цял живот, 15-ина години. Напуснал страната 5 месеца преди дата на интервюто за Турция, нелегално. Нямал лични документи. През август 2016 г. влязъл в България, пеша, нелегално. Били задържани във вътрешността на страната, в един мотел в София.

Отрича да е участвал във въоръжена групировка. Не се е занимавал с политика.

Последният му адрес бил в гр.Ш.. Не бил арестуван или осъждан както в държавата си по произход, така и в друга държава. Напуснал И., защото там никой не се грижел за тях, бежанците и те не значели нищо. Чужденецът работел незаконно там, защото законно нямали право, дори някои изобщо не им плащали, като разберат, че са А.ци. Били регистрИ.и в И. като бежанци. Друга причина да напусне страната била, че чужденецът много обичал да спортува (борба), но там не можел да се изяви. Не го вземали в никой отбор. Нямало лична заплаха към него, не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се върнал в И., нито в А., там положението било зле заради талибаните.

С писмо рег.№УП-9797/13.09.2016г. на Директора на РПЦ – Харманли е изискано от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.№М-17092/06.10.2016 г. (рег.№УП-9797/19.10.2016 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето М.Х., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение

№12608/20.06.2017г. на Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от същия закон, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Х.. На 30.06.2017 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, в присъствието на неговия представител. Чужденецът е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. На 10.07.2017г. М.Х., със съгласието на майка си Н. Ш. подал жалба пред Административен съд – София град срещу решението на Председателя на ДАБ, която била разгледана от местно компетентния Административен съд - Хасково. Последният с Решение №780/20.11.2017г., постановено по адм.д.№1014/2017г. отхвърлил жалбата против Решение №12608/20.06.2017г. на Председателят на ДАБ при МС. Така постановеното съдебно решение е било оспорено от търсещия закрила пред Върховния административен съд на Република България, който с Решение №11559 от 02.10.2018г., постановено по адм.д.№774/2018г. отменил Решение

№780/20.11.2017г., постановено по адм.д.№1014/2017г. на Административен съд – Хасково и Решение №12608/20.06.2017г. на Председателят на ДАБ при МС, като върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

По делото са представени протоколи от проведени интервюта проведени с майката на оспорващия - Н. Ш. и другите негови роднини, които били настанени в РПЦ - Харманли.

С оспореното в по настоящото дело Решение №379/22.01.2019г. Председателят на Държавна агенция за бежанците отново е отказал да предостави бежански и хуманитарен статут на М.Х.. В акта си административният орган, преценявайки молбата за международна закрила на чужденеца, е разгледал, както бежанската история на търсещия закрила, така и бежанските истории на останалите членове на семейството му във връзка една с друга, като е стигнал до заключението, че не бил могъл да се направи извод, че чужденците били изложили факти и обстоятелства, релевантни към молбата за закрила на кандидата. Административният орган е извършил преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя в страните А. и И., като е обосновал поотделно, както отказа си за предоставяне на бежански статут, така и този за предоставяне на хуманитарен такъв.

На 05.02.2019г. срещу подпис решението било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозИ.а на 06.02.2019г., чрез административния орган, видно от поставения регистрационен номер.

В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата, като допълва, че насоките на Върховния комисариат на ООН за бежанците съдържат множество факти, от които се виждало, че от много години насам в А. е налице вътрешен въоръжен конфликт. Поради това не било възможно гарантИ.е на живота и достойнството, правата и всичко останало на цивилното население. Сочи, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че завръщащите се в А. лица, които са живели в Европа, са изложени на още по-голям риск за живота и правата си, защото се считало, че са предали ислямската вяра. Счита, че би следвало да се има предвид и бежанската история на доверителя ѝ в България – това, че той работел, спортувал и се адаптирал. Във връзка с последното, смята, че такива лица не следва да бъдат връщани в А..