Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 13.02.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 974/2022
Вид
Решение № 25
Подписан
13.02.2023
В сила
08.06.2023
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189,ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200974 по описа за 2022 година С Електронен фиш Серия К № 6390171 на ОД на МВР Ловеч на Г. Н. У., ЕГН:

********** от гр.Г.Д., законен представител на «У.О.» ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.09.2022 г. в 13:49 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 38+600 , землището на с.Голец, с АТСС „ARH CAM S1” , насочено в посока София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% е установено, че с МПС «К.С.» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 124 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Г. Н. У., представител на «У.О.» ООД, който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като неправилно е посочен за собственик на л.а., с който е извършено нарушението, тъй като собственик на МПС е «У.О.» ООД, липсват данни за издателя на ЕФ и за датата на издаването му. Счита, че посочените процесуални нарушения са съществени и са ограничили правото му на защита и моли ЕФ да бъде отменен.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като жалбоподателят е получил лично ЕФ на 10.11.2022 г., жалбата е подадена по пощата на 17.11.2022 г. и е входирана в РС-Ловеч на 21.11.2022 г. , но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 124 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 34 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за извън населено място е 90 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.38+600, землището на с.Голец, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.21/ . Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 128 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 124 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място 2

90 км/ч. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН, поради което възраженията в жалбата за липса на определени реквизити са неоснователни.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 124 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 90 км/ч., видно от снимковия материал и представената схема на пътния участък.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателят автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 120cd3d всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на 3 колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП). Още повече, че в конкретния случай нарушението е заснето на 15.09.2022 г., а ЕФ е издаден на 27.09.2022 г., видно от представената разпечатка от АИС АНД/л.19/.

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая С.С., което е видно от представената разпечатка от 4 информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост/л.23/, автомобилът е собственост на „У.О.“ ООД, чийто законен представител е жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственикът на автомобила след получаване на ЕФ не е депозирал декларация с данни за лицето извършило нарушението и не е представил копие от свидетелството му за управление, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран У., като представител на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Не се споделя от настоящия състав и възражението, че У. е посочен като собственик на автомобила и че не присъстват данни за собствеността на л.а., с който е извършено нарушението, тъй като към 5 преписката присъства справка за собственост на автомобила и наказващият орган е изяснил този въпрос, а именно, че автомобилът е собственост на «У.О.» ООД, като в ЕФ изрично е посочено, че У. е законен представител на «У.О.» ООД и именно в това му качество е санкциониран.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-8167 с дата на използване 15.09.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 15.09.2022 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.