Разпореждане № 62673 от 26.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 12400/2024
- Вид
- Разпореждане № 62673
- Подписан
- 26.04.2024
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 62673 гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско дело № 20241110112400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление на ДРУЖЕСТВО срещу Е. Й. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1184,93 лева - главница по договор за заем, сумата в размер на 209,26 лева - договорна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 10.11.2023 г., сумата в размер на 999,81 лева - допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.02.2023 г. до 10.11.2023 г., сумата в размер на 136,19 лева - лихва за забава от 11.03.2023 г. до подаване на заявлението, както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане. Искането се основава на Договор за заем MicroCredit № 9032-00127897 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00127897, сключени на 10.01.2023 г. между ФИРМА и Е. Й. Р..
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.
В конкретния случай, съдът счита, че Договор за заем MicroCredit № 9032-00127897 и сключения към него договор за допълнителни услуги, представляващ по същността си допълнително споразумение към договора, са подчинени на правилата на ЗПК и съглашенията не отговарят на изискванията 1 на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като липсва посочен годишен процент на разходите. Съдът не счита, че този пропуск се отстранява с представения "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит", доколкото не може да се определи дали същият е част от договора за потребителски кредит, въпреки че е обозначено, че е подписан от длъжника. В документа липсва обозначение, че същият представлява допълнение към договора за заем и в същия е посочен друг размер на заетата сума, различен от този по Договор за заем MicroCredit № 9032-00127897. Предвид това съдът счита, че клаузите на Договор за заем MicroCredit № 9032-00127897 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032-00127897 са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС). Освен това според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст.
Предвид това заявлението следва да се отхвърли за всички суми освен за претендираната главница в размер на 1184,93 лева. Заявлението следва да се отхвърли и за съответната част от разноските за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ДРУЖЕСТВО срещу Е. Й. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 67746/29.02.2024 г. в частта за сумата в размер на 209,26 лева - договорна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 10.11.2023 г., сумата в размер на 999,81 лева - допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 10.02.2023 г. до 10.11.2023 г., сумата в размер на 136,19 лева - лихва за забава от 11.03.2023 г. до подаване на заявлението, както и за разноските за държавна такса за сумата над 23,70 лева до 50,60 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 23,42 лева до 50,00 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2