Решение № 509 от 10.07.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 619/2023
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 10.07.2023
- В сила
- 10.08.2023
- Състав
- Ивайло Асенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 3 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
- чл. 17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските лични документи
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. Русе, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200619 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Р. Я., чрез адв. Л. М. – РАК, депозирана против наказателно постановление № 20-1085-003631/26.01.2023г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че жалбоподателката не е осъществила състава на вмененото й нарушение, тъй като не е отказала да даде проба, а апаратът е имал някакъв проблем, а впоследствие е установила, че й липсва личната карта и поради тази причина не е имало как да направи предписаното медицинско изследване, в рамките на 45 минути. Твърди се, че при самата проверка служителите я накарали да подпише акта на тъмно, същият не й е бил прочетен и жалбоподателката не е разбрала, какво подписва и не отговаря на действителността, че не е имала възражения. Моли се да бъде 1 постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и изложени в хода и по реда на съдебните прения фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 745043/04.11.2022г. против жалбоподателката, за това, че на 04.11.2022г., около 00,45 часа, в град Русе, бул. „Липник“, като водач на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******, нейна собственост, е отказал да й бъде извършена проверка с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARPM 0809 за установяване употребата на алкохол в издишания въздух, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
АУАН бил подписан от жалбоподателката с отразяване, че няма възражения.
На жалбоподателката е бил издаден талон за изследване № 115865, в който същата удостоверила с подписа си, изборът си да бъде изследвана за 2 употреба на алкохол, чрез медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване. В самия талон за изследване жалбоподателката е била уведомена, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ град Русе до 45 минути от връчването на талона, като талонът е бил връчен лично на проверяваното лице в 01,30 часа, на 04.11.2022г., което обстоятелство последната удостоверил с подписа си.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения срещу съставения АУАН, които възражения след извършена проверка са били приети за неоснователни.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 22-1085-003631 от 26.01.2023г., при същата правна квалификация на деянието описано в АУАН и фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателката е отказал проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № ARPM-0809 за установяване употребата на алкохол и не е изпълнила предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за това нарушение са й наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели - актосъставител И. А. И. и свидетели по акта Р. С. М. и Ц. С. Ц., както и писмените доказателства - АУАН № 745043/04.11.2022 г., Докладни записки, възражение и допълнителни обяснения, отговор на възражение, Талон за изследване № 115865/04.11.2022 г. – заверено копие;
Талон за изследване № 115935 – заверено копие; Докладна записка – заверено копие; ЗППАМ № 22-1085-000637/04.11.2022г., ЗППАМ № 22-1085000636/04.11.2022г., справка за нарушител/водач, оригинал на заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, писмо от УМБАЛ „Канев“ АД и справка от Национален регистър на българските лични документи за издадените документи за самоличност на жалбоподателката., прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК.
3
Не са налице протИ.речия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството доказателства, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване в настоящото производство се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават доказателствената сила придадена от законодателя на АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив, видно от показанията на всички разпитани свидетели жалбоподателката категорично е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употребата на алкохол.
Напълно сугестирани са от доказателствата по делото – показанията на свидетелите - И. А. И., Р. С. М. и Ц. С. Ц. твърденията на жалбоподателката, че същата е дала проба, но средството за измерване е било технически неизправно, както и твърденията й, че не й е било обяснено, за какво й е бил съставен АУАН и че не е била запозната с неговото съдържание и не й е бил предявен.
Напълно опровергана от доказателствата по делото – показанията на свидетеля Р. С. М. е и тезата на жалбоподателката, че същата е искала да даде кръвна проба за изследване, но не е могла, тъй като е загубила личната си карта. Видно от показанията на този свидетел, същият изрично е предложил на жалбоподателката да я откара до УМБАЛ „Канев“ АД, за да даде кръвна проба, но жалбоподателката категорично е отказала и е поискала от свидетеля да я закара до дома й, както и последният е направил. „Казах й имате право да дадете кръвна проба, ако искате да докажете, че не сте в такова състояние, тя не пожела, искаше да я закарам в тях“
Видно от показанията на свидетеля М., едва на следващия ден жалбоподателката му се е обадила, за да провери дали личната й карта не е в таксиметровия автомобил, което също напълно опровергава твърденията на същата, че причината да не изпълни предписанието за даване на кръвна проба е именно липсата на документ за самоличност, тъй като ако това беше вярно, 4 още същата вечер жалбоподателката е щяла да се свърже със свидетеля, за да потърси личната си карта.
В тази връзка видно от предоставената от УМБАЛ „Канев“ АД информация, жалбоподателката изобщо не е посетила лечебното заведение и не е налице активно поведение от нейна страна да изпълни даденото й предписание, като причина за неизпълнение на същото, да е отказ от страна на дежурен лекар, да й бъде взета кръвна проба, поради липса на документ за самоличност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице 5 правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.
В конкретния случай жалбоподателката е отказала да й бъде извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство Drager Alkotest 7510, с фабричен № ARPM-0809, който нейн отказ безспорно се установява от показанията на свидетелите И. А. И., Р. С. М. и Ц. С. Ц..
Отказът на жалбоподателката се доказва, както от приетия талон за изследване, на който същата изрично е удостоверила с подписа си, че отказва проверка с техническо средство и желае да бъде изследвана за установяване концентрацията на алкохол чрез медицинско и химическо изследване.
Жалбоподателката не е изпълнила и даденото й предписание за медицинско и химическо или химико–токсикологично изследване за установяване употребата на алкохол, като причината не е посочената от нея в жалбата й – липса на документ за самоличност, а нежелание да бъде изследвана, което се установява, както от показанията на свидетеля М., така и от представеното от УМБАЛ „Канев“ АД писмо, в което е отразено, че жалбоподателката не е посещавала Мултипрофилно спешно отделение към УМБАЛ „Канев“ АД на 04.11.2022г. за даване на биологична проба за установяване на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
Чрез отказът си да й бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско изследване, жалбоподателката е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана нейната отговорност, тъй като в конкретния случай не е предприела, който и да е от предвидените в наредбата способи.