Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 638 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2820/2025
Вид
Решение № 638
Подписан
18.05.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 145, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 432, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 45, ал. 1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502820 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, с която оспорва решение № 808 от 25.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2 300/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 29 състав в частта, в която съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. М. С. сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва, считано от 04.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и е осъдил дружеството да заплати на А.

М. П. сумата от 1 765 лв., представляваща разноски по делото пред Софийски градски съд и да заплати на адвокат В. В. О., сумата от 3 276 лв., представляваща възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗАдв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Смята, че при постановяване на своето решение, първоинстанционният съд не е взел предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, а исковата претенция е недоказана както по основание, така и по размер. Смята, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „Армеец“ АД, тъй като по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, 1 както и не е установено наличието на твърдените и търпени от ищеца неимуществени вреди, както и пряка причинно-следствена връзка между поведението на застрахования при ответното дружество водач и търпените от ищеца вреди. Твърди, че решението е неправилно и предвид факта, че в хода на производството по делото не са установени факти и обстоятелства, обуславящи определянето на толкова висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв., предвид който предявеният частичен иск за изплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. да бъде уважен изцяло. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства, анализирал е превратно доказателствата по делото, както и че определеният и присъден размер на обезщетението е прекомерно завишен и в този смисъл несправедлив. Евентуално, дори да се приеме че е налице основание за ангажиране отговорността на водача на л.а.

„Нисан Кашкай“, респективно на ответното дружество - застраховател, смята че са налице предпоставките за намаляване размера на обезщетението, предвид наличието на съществен принос от страна на ищеца А. С. за настъпване на вредите.

С оглед всичко гореизложено, моля съда да постанови решение, с което да отмените първоинстанционното такова като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално, моли размерът на обезщетението да бъде намален поне наполовина, като претендира и разноски.

Ответникът А. М. С. оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и след преценка е достигнал до правилния извод, че са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав на предявените искове по чл.

432, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Твърди, че са неоснователни твърденията на застрахователя относно неправилна интерпретация на събрания в хода на производството доказателствен материал за наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Твърди, че са неоснователни твърденията, че определеното обезщетение да неимуществени вреди е в завишен размер, като в съответствие с трайната съдебна практика е приел за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и е уважил в цялост предявения частичен иск. Твърди, че са неоснователни твърденията за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в процесното ПТП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което оставите без уважение въззивната жалба, като неоснователна.

С частна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва определение № 17 333/17.09.25 г., постановено по гр. д. № 2 300/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 29 състав, с което съдът е оставил без уважение искането, съдържащо се в молба с вх. №24 633/27.02.2025 г., подадена от ЗАД „Армеец” АД за изменение на постановеното по делото решение № 808/10.02.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се развиват доводи, че претендираното по делото адвокатско възнаграждение е при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал. 2 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и по делото е направено възражение за неприложимост на Наредба № 1 от 2004 г. Твърди се, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът следва да откаже да приложи норма, която не само че произтича от акт на съсловна организация, а пряко противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, а именно чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в сила от 01.12.2009 г.), който е част от вътрешното право и има примат над нормите, които му противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Във връзка с горното смята, че следва да отчетат часовете положен труд и усилия от страна на адвоката, които да се остойностят на база средни пазарни цени. Твърди, че правилно, в обжалваното определение, съдът е посочил, че дължимото адвокатско възнаграждение може да се определи под минимума на НМРАВ, но в случая е присъдено адвокатско възнаграждение именно в размера, предвиден в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Моли съда да отмени атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да намалите размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение до претендирания от ответника размер на юрисконсултско възнаграждение, като претендира разноски за платена държавна и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.

Ответникът по частната жалба оспорва същата. Твърди, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй като правилно съдът е стигнал до извода, че определения окончателен размер на хонорара в размер от 3 276 лв. с вкл. ДДС, се явява адекватен спрямо обема и сложността на извършената от адвоката работа и кореспондира на защитавания интерес на представляваното лице. Твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на производството, а присъдения размер за адвокатско възнаграждение е определен и с оглед фактическата и правна сложност на предмета на делото.

Действителната фактическа и правна сложност на делото в случая се определя от предмета на делото и осъществената защита, както и от присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че е неоснователни са твърденията, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА следва да бъде намалено до претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 808 от 25.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2 300/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 29 състав, че съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. М.

С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 26 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени 3 вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/11/1120003439574, във връзка с реализирано на 27.04.2021 г. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе”, в района на връзката с ул. „Боян Магесник“ пътно-транспортно произшествие настъпило по вина на В. Д. Б., водач на лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“ с per. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2021 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 19.08.2021 г. до 04.09.2021 г., осъдил е ЗАД „Армеец” АД да заплати на А. М. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 765 лв., представляваща разноски по делото пред Софийски градски съд и е осъдил ЗАД „Армеец” АД да заплати на адвокат В. В. О., сумата от 3 276 лв., представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, ч е за лек автомобил с марка „Нисан”, модел „Кашкай” с per. № ***, към момента на настъпване на произшествието е налице сключена при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Не се спори, а се установява и от представения констативен протокол за ПТП от 27.04.2021 г., че на 27.04.2021 г., около 17.30 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” в района на връзката с ул. „Боян Магесник“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил с марка „Нисан” с per. № ***, управляван от В. Д. Б. и велосипед с марка „DIAMAND” с рама. № 9471С52, управляван от ищеца А. М. С..

Не се спори, а се установява и от представеното влязло в сила решение от 02.04.2022 г., постановено по НОХД №15 041/22 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, че В. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 27.04.2021 г., около 17.30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“ с per. № ***навлязъл на бул. „Ботевградско шосе”, в района на връзката с ул. „Боян Магесник“, като нарушил правилата за движение по пътищата, както следва чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 1 и 2 от ППЗДвП, вследствие на което е реализирал ПТП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на велосипедиста А. М. С..

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получили следните травматични увреждания: счупване на горния клон в дясно на срамната кост на таза, фрактура на дясно крило на кръстната кост и хълбочната кост в съседство, счупване на десни напречни израстъци на 4 и 5 поясни прешлени, счупване на извития като кука отпред израстък на лопатката (коракоида-врановиден израстък) в дясно, изкълчване на дясната раменна става, охлузване с хематом в дясната челна област. В заключението си вещото лице е отразило, че механизмът на получаване на уврежданията е автомобилна травма и е възможно да бъдат получени при конкретния механизъм на процесното ПТП. В заключението е отразено, че периодът на възстановяване, при нормално протичане на лечебния процес, за счупванията на таза в дясно- хълбочна кост, кръстна кост и срамна кост 4 е от 5 - 8 месеца, за счупването на израстъка на дясната лопатка независимо от т. н. хабитуална луксация на раменната става, е 2 - 3 месеца, счупването на напречните израстъци на поясните прешлени е 2 месеца. Вещото лице твърди, че при извършен преглед е установило, че походката на ищеца е запазена и ненакуцваща, наличието на болка в таза при натоварване и при студ, като твърди, че такива оплаквания се срещат често след счупвания и с оглед възрастта на ищеца не се очаква да отшумят. Вещото лице е констатирало, че след инцидента при ищеца са зачестили луксацията на раменната става и артрозните болки в колената, както и че в медицинска документация на ищеца са отразени артрозни оплаквания и преди процесното ПТП.