Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 29.02.2024, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 296/2023
Вид
Решение № 39
Подписан
29.02.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Пенка Борисова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Свищов, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Й. при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Пенка Б. Й. Гражданско дело № 20234150100296 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

92 от ЗЗД.

Ищецът ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г. З. от САК твърди, че между дружеството и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 31.08.2018 година и договор за лизинг от 31.08.2018 година за устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black , като на длъжника е предоставена преференциална цена. Заявява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по споразумението, вследствие на което те били прекратено едностранно от ищеца на 29.05.2020г.. /т. 19б б. в от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите /. Твърди се, че към 05.06.2020 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 214,24 лева. Задълженията за предходен период в общ размер на 214,24 лева били обединени във Фактура № 7297378520/ 05.12.2019 година, Фактура № 7298695347/ 05.01.2020 година, Фактура № 7299999785/ 05.02.2020 година, Кредитно известие № 7301536123/ 1

05.03.2020 година, Фактура № 7302845239/ 05.04.2020 година, Фактура № **********/ 05.05.2020 година, {приложение към заявлението), като във всяка фактура подробно е посочено как е формирана дължимата сума. Общо дължимата сума по цитираните фактури била в размер на 214,24 лева, от които: 60,43 лева за период 05/11/2019-04/12/2019 година, съответно 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 45,44 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 62,82 лева за период 05/12/2019-04/01/2020 година, съответно 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 47,83 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 59,98 лева за период 05/01/2020-04/02/2020 година, съответно 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 44,99 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 1,03 лева за периода 05/02/2020-04/03/2020 година, съответно 1,03 лева частично задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 14,99 лева за период 05/03/2020-04/04/2020 година, съответно 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 14,99 лева за период 05/04/2020-04/05/2020 година - задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black. Навежда твърдение, че длъжникът има задължение за вноски за лизинг за периода 05/05/2020- 04/06/2020 година в общ размер на 44.97 лева по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки в общ размер на 214,24 лева, както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ****** сума в размер на 112,47 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 112 лева за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black, представляващи разлика между цената на 2 устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Позовава се, че процесиите клаузи за неустойките предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължат и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Посочва, че претендираните суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, като счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните. Заявява, че размерът на неустойката е изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г. По отношение на частта от неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, счита, че и в тази част клаузата не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка 3 във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Счита, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за всички устройства претендираната неустойка била на значително по-ниска стойност от разликата между цената на устройството по ценова листа и цената на която същите са предоставени на длъжника. Този размер на неустойката не противоречал на добросъвестността и не водел до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Твърди, че процесиите договори са индивидуални договори, които са били предмет на договаряне между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези параметри, се определя и размера на дължимата от длъжника неустойка. Твърди, че в системата на Йеттел България ЕАД ответницата е с клиентски номер *******. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата били в размер на 483,68 (четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) , като били обединени във Фактура № 7305448564/05.06.2020 година за клиентски номер ******* със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към настоящия момент посочената фактура не е заплатена от длъжника. Моли да бъде постанонево решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 483,68 (четиристотин осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), формирана както следва: 60.43 лева, дължими за период 05/11/2019-04/12/2019 година, от които: 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black и 45.44 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 62,82 лева, дължими за период 05/12/2019-04/01/2020 година, от които: 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black и 47,83 лева задължение за месечни и еднократни такси 4

(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 59,98 лева, дължими за период 05/01/2020-04/02/2020 година, от които: 14.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black и 44,99 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ******; 1,03 лева, дължими за период 05/02/202004/03/2020 година , представляваща частично задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black, 14,99 лева, дължими за период 05/03/2020-04/04/2020 година, представляваща задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 14,99 лева, дължими за период 05/04/2020-04/05/2020 година, представляваща задължение за вноска по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 44.97 лева задължение за вноски за лизинг за периода 05/05/202004/06/2020 година по договор за лизинг от 31.8.2018 година за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black; 224,47 лева начислени договорени неустойки, формирана както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 31.8.2018 година с предпочетен номер ****** сума в размер на 112,47 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 112 лева за устройството HUAWEI Р20 Lite Dual Black, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат уважени, като се присъдят направените разноски за исковото и заповедно производство.

Ответницата П. С. С. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор чрез назначения й на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител, в който взема становище за неснователност на иска, тъй като липсвала облигационна връзка между страните, поради неподписване от 5 ответника на приложение за приемане на общите условия на дружеството, както и за част от вземанията била настъпила давност. Оспорва основанието и размера на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, а и начислената неустойка противоречала на морала и добрите нрави. В хода на устните състезания не взема становище.

В писмено становище по делото процесуалният й представител взема становище да бъде отхвърлен иска за сумата 483,68 лева, като неоснователен и недоказан по изложени в отговора на исковата молба съображения, както и обстоятелството, че на потребителя била предоставена неясна и неизчерпателна информация за услугата и условията по договорите, а претендираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а прекомерността на неустойката я правела нищожна поради накърняване на добрите нрави.