Определение № 31706 от 11.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31706 гр. София, 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20231110121102 по описа за 2023 година

С разпореждане от 28.06.2023г. на заявителя е указано, че може да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо длъжника за установяване на вземанията си в 1-месечен срок от уведомяването, като в същия срок следва да представи и доказателства за това.

Предупреден е и за последиците при непредставяне на доказателства в посочения срок, а именно обезсилване на заповедта за изпълнение.

Разпореждането е получено от заявителя на 17.07.2023г., като в указания срок същият не е представил доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. С оглед на това, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК.

Както с възражението по чл. 414 ГПК, така и с молба от 08.09.2023г. длъжникът е поискал присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката му за извършено безплатно процесуално представителство в производството.

Съдът намира, че същият има право на разноски, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като при осъществено безплатна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.

Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не изисква излагането на каквито и да било аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – подаване на друга молба, за което е предвидено възнаграждение от 200лв.

Съдът счита, че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което е бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. Т. П. на основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.

1

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото дело заповед за изпълнение от 30.05.2023г.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:

/населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. наадв. Т. С. П. от САК с адрес: /населено място/, сумата от 200 /двеста/ лв. – разноски по делото, представляващи адв. възнаграждение за оказана безплатна правна защита.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2