Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 339 от 24.04.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2558/2023
Вид
Решение № 339
Подписан
24.04.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Даниела Йорданова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. гр. Хасково, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102558 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, против „СИТИ КЕШ" АД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Славянска " № 29, ет.7, с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП Ищцата твърди, че на **********г. сключила с ответника „Сити Кеш" ООД, в качеството му на заемодател, договор за потребителски кредит № **********/**********г. за заем в размер на 650 лева, който трябвало да бъде погасен от нея на 16 двуседмични вноски. По силата на същия ищцата дължала и заплащане на неустойка в размер на 509,60 лева. Последната се дължала при непредоставяне в тридневен срок на обезпечение по чл.5 от Договора, а именно банкова гаранция или поръчителство, за което обезпечение били поставени завишени изисквания. Според ищцата, уговорената неустойка противоречала на множество императивни правни норми на ЗПК, излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД била нищожна.

Противоречала на закона и добрите нрави, като нарушавала основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между 1 потребител и кредитор.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се обяви нищожността на клаузата в договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Твърди, че договор с посочения номер и дата не е сключван между него и ищцата и поради тези съображения счита иска за неоснователен.

След представяне в съдебно заседание от ищцовата страна на заверено фотокопие на процесния Договор за потребителски кредит № **********/**********г. към искане № 9222678 и след задължавеното му по чл. 190 от ГПК с разяснение от съда на последиците по чл. 161 ГПК, ответникът представя Погасителен план към процесния договор № **********, видно от който се предвижда неустойка в размер общо на 509,60 лв. при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. 5 от договора за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителскки кредити /СЕФ/, Общите условия, Искане за сключване на договор и справка - извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № ********** от **********г., от която е видно, че главницата по договора е 650 лева, лихвата – 120,40 лева, а неустойката 509,60 лева, като ищцата е заплатила сумата от 650 лева. Признава, че ищцата е сключила с ответното дружество общо 5 договора за идентични кредитни продукти - два, от които са предмет на изследване по гр.дело № 1528/2023 и настоящото гр.дело № 2558/2023г., като във всички е уговорена неустойка. Предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия, не можело да се твърди липса на индивидуално договоране на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи

Предвид това оспорва иска като неоснователен. Признава, че ищцата му е заплатила сума в общ размер на 650,00 лв., с която било извършено погасяване на усвоената главница по договора. С оглед изложеното ответникът моли съда да остави без уважение иска. Претендира разноски.Възразява срещу искането а освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените и приети по делето писмени доказателства се установява, че между ищцата и ответника „СИТИ КЕШ" АД е сключен Договор за паричен заем № ********** от **********г. по силата, на който на ищцата е предоставена сумата в размер от 650 лева, които същата усвоила изцяло и се задължила да върне на 16 двуседмични вноски при фиксирана годишна лихва – 44,5 % и ГПР - 56,41% , при обща сума за погасяване в размер на 770,40 лева, от които 650 лева - главница и 120,40 лева – лихва. Съгласно чл.5 от договора, в тридневен срок от сключването му ищецът се задължавал да осигури на кредитора поне едно от следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица или банкова гаранция, за които били поставени редица кумулативни изисквания като при поръчителство от едно лице, същото да има осигурителен доход да е в размер не по-малко от 7 пъти МРЗ за страната, при двама поръчители – осигурителния доход на всеки от тях да е не по-малък от 4 пъти МРЗ за страната, да не е/да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора и други изискавания, като при непредоставянето в срок на обезпечението, отговарящо на изискванията на чл.5 от Договора ищцата дължи неустойка в размер на 509,60 лева. Размерът на наустойката и дължимостта й при непредоставянето на посоченето в договора обезпечение не се оспорват от ответника. Видно от представения от ответника Погасителен план към договор за кредит № ********** и Извлечение за извършени и предстоящи плащания, същата е в общ размер на 509,60 лева, дължима е при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. 5 от Договора и се дължи на 16 двуседмични вноски с падеж - този на главницата и лихвата по договора, като с нея дължимата сума за връщане по договора възлиза на общо 1280 лева, а не както е посочено в процесния договор – 770,40 лева. Предви това за съда не възниква съмнение както за съществуването и съдържанието на процесната неустоечна клауза, така и за размера на договорената неустойка, условията и начина й на плащане. Не се спори и е видно също така от приложената справка – извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор, че ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 650 лева – колкото е усвоената от нея сума по договора за кредит.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като обективно и компетентно дадено.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че размерът на ГПР по прецесния договор, ако в нето бъде включенао предвиденото оскъпяване за неустойка в размер на 509,60 лева, възлиза на 319,30 %, т.е. ако общите разходи по кредита, които потребителят ще

3 заплати, се включи и разхода за неустойка за непредоставено обезпечение по договора /като част от погасителната вноска, съгласно погасителен план/, ГПР възлиза на 319,30 %, т.е. ГПР би нарастнал 262,89% . При извършените проверки вещото лице констатира, че общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор възлиза на 650 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице в тази му част, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Не е спорно, че ищцата като заемател /кредитополучател/ и между "Сити Кеш" ООД като заемодател /кредитор/ и е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 650 лв., която сума е усвоена от ищцата. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК/ищцата/ и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК /ответника/.. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съглрасно чл.19, ал. 5 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

От прочита на процесния договор и от останалите приети по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, се установява, че разходите за потребителя не се изчерпват с договореното възнаграждение за главница и лихва в чл. 3 от Договора. Кредиторът изисква и заплащането на сума в размер от 509,60 лв. неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на 4 обезпечение. В процесния случай, твърденията за недействителност на неустоечната клауза следва да бъдат разгледана в светлината на изискванията на чл. 5 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл.

5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: физическо лице- поръчител или банкова гаранция.

Прочитът на клаузите от Общите условия които са общодостъпни и всеки би могъл да направи справка по тях и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, която изискванията, които клаузата на чл. 5 от Доовора и тази по чл. 33, ал. 1 от Общите условия на практика неосъществими за потреблителя.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като по този начин се реално заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56,41 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

5

Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Съобразно заключението на вещото лице, ако неустойката бъде включенА в ГПР, то и размерът на ГПР нараства на 319,30%. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно чрез изначалното му включване в разходите по кредите, то той не би сключил договора.