Решение № 556 от 19.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Търговище, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100631 по описа за 2025 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за сумата от 2494,62 лв. – главница и договорни лихви.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „ЮтеКредит България“ ЕООД е имало сключен договор за потребителски кредит № L319089/ 27.03.2023 год., по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 5500.00 лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на 42 последователни месечни погасителни вноски, дължими в периода 25.04.23 год. – 25.09.2026 год., всяка в размер на 245,23 лв., включваща главница, възнаградителна лихва и такса разглеждане.

Възнаградителната лихва е била уговорена в размер на 25 % годишно, а ГПР е уговорен в размер на 48,26 %, общата сума за плащане възлизала на 10 295,61 лв., като ищецът твърди, че в чл. 8 и следващите от ОУ, в преддоговорната информация, както и в Стандартния Европейски формуляр е изложена подробно, ясна и точна информация за начина на изчисление и формиране на ГПР. Твърди също така, че кредиторът е превел през Изипей заемната сума на ответника, който я е усвоил до размер на 1374,33 лв., като остатъка е усвоен за 1 погасяване на предходно задължение към същия кредитор. В молбата се твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит ответникът е извършил три плащания в общ размер на 1305,44 лв., след което е преустановил плащанията. Ищецът твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.04.2023 год. и прехвърлянето на вземането е съобщено с връчване на уведомление за цесия, ведно с препис от исковата молба. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника и към стария, и към новия кредитор ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата в общ размер на 2494,62 лв., включваща незаплатена падежирала главница – 1983,82 лв. и падежирала договорна лихва – 510,80 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. В заповедното производство ответникът е подал възражение и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощник е упражнил правото си на отговор. В отговора е изразено становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът твърди, че цесията не е породила действие спрямо него, тъй като за първи път е узнал за нея при връчване на препис от исковата молба, ведно с която му е връчено и уведомление за прехвърляне на вземането от ищеца, но нямало доказателства, че същият е упълномощен от цедента да уведоми длъжника, поради което и ищецът не е носител на вземане срещу него. Отделно от това твърди, че клаузата за договорна лихва в размер на 25 %, която противоречала на добрите нрави и принципите на добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.трето от ЗЗД, тъй като е в пъти по висока от ОЛХ определен от БНБ за периода, в който е сключен договора, като клаузата ползва единствено кредитора, без възможност за ответника да влияе върху размера й при сключване на договора, тъй като последния не е договарян индивидуално. Ответникът е навел доводи за нищожност на договора за заем, поради противоречие с разпоредби на ЗПК, а именно уговорения ГПР не съответствал на действителния такъв, тъй като в него не е включена такса разглеждане в размер на 1992,68 лв., а при включването на същата ГПР превишавал размера 2 законово определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в договора и ОУ не била посочена методиката за изчисляване на ГПР и недействителността на тази клауза, като съществена за договора влече и недействителност на последния. Моли да се отхвърли иска, ведно със законните последици. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа изложеното в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 307 / 2025 год. на ТРС ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.

Подаденото от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е било уважено и РСТ е издал заповед за изпълнение за сумата от 1983,82 лв., представляваща просрочена главница по цедиран Договор за потребителски паричен кредит № L319089 / 27.03.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2025 год., до окончателното изплащане и сумата от 510,80 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода 25.09.2023 год. – 25.01.2024 год. и направените в заповедното производство разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. Съдът, на осн. чл. 415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК

Видно от приложения по делото Договор за кредит от 27.03.2023 год. сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит по силата на който първия е отпуснал на втория паричен кредит в размер на 5500,00 лв., за срок 42 месеца, при уговорен фиксиран лихвен процент 25,00 %, с ГПР 48,26 % и такса за разглеждане 1992,68 лв., с общ размер на всички плащания за погасяване на кредита в размер на 10 295,61 лв. Видно от погасителния план по договора месечната вноска по кредита е в размер на 245,23 лв., включваща главница, договорна лихва и такса разглеждане, като първата падежна дата е 25.04.2025 год. и последна – 25.09.2026 год. Видно от договора таксата за разглеждане, опредЕ. в размер на 1992,68 лв., се дължи от ответника в деня на подписване на договора, като същата е възстановява, ведно с дължимите по договора за кредит вноски, като същата е дължима изцяло, дори и при 3 предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване. Ответникът не оспорва, че кредитора е изпълнил задължението си по договора да му предостави заемната сума, както не е спорно, че за изпълнение на насрещното задължение той е извършил три плащания в общ размер на 1305,44 лв., след което е преустановил плащанията.

С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2024 год. кредиторът на ответника е продал и прехвърлил на ищеца свои вземания, в това число и вземането си към ответника, видно от Приложение № 1 от 23.08.2024 год. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че цедента „ЮтеКредит България“ ЕООД е упълномощил цесионера - ищец да уведоми длъжниците за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за цесията от стария, или новия кредитор преди завеждане на съдебните производства, като уведомяването е направено, ведно с връчване на препис от исковата молба по настоящото дело, към която е било приложено и уведомление за цесията. От приложената по делото справка за извършени от ответника плащания за погасяване на задължението по договора за кредит е видно, че той е изплатил две редовни вноски от по 245,23 лв., съответно на 26.04.2023 год. и 25.05.2023 год., както и е превел на два пъти, съответно на 01.08.2023 год. сума в размер на 534,48 лв. и на 29.09.2023 год. сума в размер на 280,50 лв., като кредиторът ги е отнесъл за погасяване на лихви за забава, договорни лихви, такса разглеждане и главница. Не са представени доказателства ответника да е погасил задълженията си към ищеца изцяло, или частично в хода на съдебното производство.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасените и падежирали задължения на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са в размер на 1983, 82 лв. – главница и договорна лихва за периода 25.09.2023 год. – 25.01.2024 год.

510,80 лв. От заключението се установи също така, че посочения в договора ГПР от 48.26 % е изчислен при следните параметри главница в размер на 5500 лв., срок на кредита 42 месеца, лихва от 25 % и такса разглеждане, а от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че при определяне на ГПР не са включени други предвидени в договора задължения за неустойки, които ако бъдат прибавени посочения ГПР ще се промени в повисок от този посочен в договора.

4

При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответника има задължение по договор за кредит към „ЮтеКредит България” ЕООД, както и че кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца по делото. Установи се и безспорно, че кредита е усвоен от ответника, както и че същия не е погасявал задължението си по начина и в сроковете посочени в договора.

Едно от основните възражение на процесуалния представител на ответника е, че няма задължение към ищеца, поради това, че не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията не е породила действие. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено, като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера.

Не се спори, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е бил уведомен от стария кредитор, чрез пълномощник ищеца, за извършеното прехвърляне на вземането, като уведомяването е извършено с връчване на уведомление за цесия, ведно с исковата молба по делото. Поради това дори и да се приеме, че уведомлението не е достигнало до ответника към момент на прехвърляне на вземането от кредитора на ищеца, то съгласно задължителната практика на ВКС - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК , Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и др.- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД .

Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед всичко изложено съдът счита, че възраженията на ответника са неоснователни, цесията е съобщена по реда на чл. 99 от ЗЗД, породила е действие най-късно от датата на получаване на препис от исковата молба и ответника има задължение да изпълни към ищеца, а не към стария кредитор.

От приетата по делото експертиза се установи, че ответника не е погасил 5 задълженията си нито към стария, нито към новия кредитор-ищец по делото.

Съгласно изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ), разпоредбата на чл. 7, ал. 3 гласи, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит. Това задължение на съда, да следи служебно за неравноправни клаузи, произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.