Решение № 105 от 15.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София , 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502531 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 3005 от 03.04.2020г., постановено по гр.дело № 13525/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл.

226 от КЗ(отм.) на Ф. Г. Ф. и на П. Г. Ф., предявени против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и Ф. Ф. и П. Ф. са осъдени да платят на застрахователното дружество разноски по делото в размер 8 130 лева.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Ф. Г. Ф. и П. Г. Ф., чрез пълномощника адв. М. Я.. Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства-изслушаните по делото САТЕ и показанията на свидетелите, поради което е направил погрешен извод, че е налице „случайно събитие”, изключващо отговорността на водача на МПС, съответно на застрахователя по ГО. Смятат, че по делото е категорично установено, че в момента, в който водачът на лекия автомобил е възприел пресичащата пътното платно пешеходка не е реагирал своевременно и не е намалил скоростта, което обосновава извод за нарушение на правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП. Оспорват извода на съда, че нарушавайки правилото на чл.113 ЗДвП загиналата изключително е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Сочат, че са налице предпоставките на чл. 226 КЗ(отм.), поради което искат да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер. Претендират и разноски.

В срока по члц. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник „ОЗК-Застраховане” АД, чрез пълномощника адв. С. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

1

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ф. Г. Ф. и П. Г. Ф., с която против ЗАД ОЗК-Застраховане АД са предявени искове с правно основание чл.

226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 80 000 лева на всеки от ищците, причинени от смъртта на майка им Д. Х. И., загинала при ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.11.2011г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.11.2011г. на автомагистрала Хемус, в района на пътен възел за село Невша, община Ветрино, л.а. Алфа Ромео, управляван от К. А. А., блъснал пресичащата платното за движение пешеходка Д. И., вследствие на което същата починала. Сочи се, че причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на автомобила, който нарушил правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП.

Твърди се, че във връзка с инцидента било образувано ДП № 1171/2011г. по описа на УП-Ветрино към РУП-Провадия.

Ищците твърдят, че приживе отношенията между тях и майка им били топли и сърдечни, изпълнени с обич и разбирателство. Сочат, че майка им била много грижовна и отговорна и че изключително тежко понасят смъртта й смърт.

Твърдят също, е към 02.11.2011г. за л.а. Алфа Ромео с рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което искат осъждането му, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД ОЗК-Застраховане АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л.а. Алфа Ромео, твърденията за настъпило застрахователно събитие, описания в исковата молба механизъм на ПТП, твърденията, че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, като твърди, че същата се е намирала на абсолютно забранено за пешеходци място и е пресичала неправилно пътното платно. Оспорва размерите на предявените искове, като твърди че същите са завишени. Прави възражение за изтекла погасителна кратка 3 – годишна давност на вземанията за лихви върху обезщетенията.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 02.11.2011г. около 18,20 часа на автомагистрала Хемус при км 373, в района на пътен възел за с. Невша, в платното за движение към гр.Варна е настъпило ПТП с участието на л.а. Алфа Ромео 156 с рег. № ********, управляван от К. А. А. и пешеходката Д. Х. И., вследствие на което последната е загинала.

Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред 2

САС. От представените в първонистанционото производство - констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, от събраните гласни доказателства (показанията на водача на л.а.Алфа Ромео и на свидетеля –очевидец на ПТП) и от заключенията на САТЕ и тройната САТЕ, САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 02.11.2011г. около 18,20 часа по автомагистрала Хемус в платното за движение за гр.Варна в дясната активна лента с около 100 км/час се движи л.а. Алфа Ромео с рег. № ********, управляван от К. А. А..

В същото време в района на пътен възел с.Невша пешеходката Д. Х. И. предприема пресичане на пътното платно на автомагистралата в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. В района на км 373+800 -района на пътен възел с.Нивша автомобилът удря пешеходката с предната си лява част, в следствие на което тялото пада зад автомобила, забърсвайки прах от задната дясна част и се установява в аварийната лента. Вещото лице инж. А. А., изготвило първата САТЕ е обяснило, че мястото на удара е на около 45 метра преди мястото, където е намерено тялото на пострадалата или на 63 метра преди ориентира в лявата част на активната дясна пътна лента. Изчислило е, че опасната зона за спиране на автомобила при скорост 100 км/час е 98,23 метра. Според експерта, при неограничена видимост на водача от други автомобили и движение на дълги светлини на фаровете, в момента, в който пешеходката е навлязла в пътното платно от ляво на затревената площ, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара, ако пешеходката се е движела с бавен и спокоен ход; при бърз ход и тичане на пешеходката, ударът за водача е бил непредотвратим; при къси светлини на фаровете, осветяващи напред до 45 метра, при опасна зона за спиране 98,23 метра, ударът е бил непредотвратим за водача.

В откритото съдебно заседание инж. А. е посочил, че при движение на къси светлини безопасната скорост на движение на автомобила е около 60 км/час. Уточнил е, че от данните в досъдебното производство се установява, че автомобилът се е движил в дясната пътна лента. Посочил е също, че процесният автомобил има една от най-добрите спирачни системи.

След проведени разпити по делегация на свидетелката Г. М. М.-очевидец на ПТП и на водача на л.а. Алфа Ромео-К. А. А., в първоинстанционното производство е допусната и приета тройна САТЕ, изготвена от вещите лица инж. А. М., инж. Х. Е. и В.

Д.. Според тези експерти л.а. Алфа Ромео се е движил на дълги светлини, тъй като не е имало други МПС и със скорост 100 км/час; пешеходката е пресичала пътното платно от ляво на дясно в тъмната част на денонощието, със спокойно тичане и ударът е с предната лява част на автомобила. Посочили са, че дължината на осветената зона на дълги светлини е 125 метра. Вещите лица са обосновали извода, че пешеходката се е придвижвала със спокойно тичане, анализирайки движението на тялото след удара-при съприкосновение с предната лява част на автомобила, тялото на пострадалата се е качило до предното стъкло, счупило го е в горния ляв ъгъл, качило се е на тавана, плъзнало се е по диагонал и се е спуснало по задния капак отдясно, където е забърсало прахта от автомобила и е изпаднало вдясно от него. Уточнили са, че именно това движение на тялото след удара, както и изпадането на обувките на пострадалата в ляво, показват, че пешеходката се е движила със спокойно тичане. Вещите лица са изчислили, че при скорост на движение на автомобила със 100 км/час опасната зона за спиране е 86,95 метра. Посочили са, че при изминат път на пешеходката 4,58 метра от левия бордюр на разделителната линия до мястото на удара и при скорост на движение на пешеходката 6 км/ч, ударът за водача е бил непредотвратим и същият не е възприел пешеходката като опасност, навлизаща от ляво на пътното платно, поради което не е намалил скоростта на движение. Уточнили са, че ако водачът е реагирал веднага, колата би ударила пешеходката в последните метри при аварийно спиране. Посочили 3 са, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на пешеходката на пътното платно, без да възприеме, когато е била на разделителна тревна ивица, намиращия се на 76,33 метра от нея в дясно лек автомобил.

В откритото съдебно заседание експертите са обяснили, че водачът се е движил с допустимата от закона скорост и от момента, в който е възприел опасността, не е имал възможност да предотврати инцидента, дори и при своевременна реакция.

Посочили са, че водачът би могъл да намали скоростта до 13 км/час, но и в този случай удар бил настъпил. Уточнили са, че на мястото където е пресичала пешеходката има изграден мост над магистралата за пресичане на пешеходци. Обяснили са, че фаровете на водача не са му позволили да възприеме пешеходката, тъй като тя е пресичала от ляво на дясно, а фаровете, в случай че светеха наляво биха заслепявали водачите от насрещното платно. Вещите лица са категорични, че пострадалата се е придвижвала с бърз ход-тичане, като са посочили, че изчисленията в експертизата при бавен ход на пешеходката са направени само за информация.

Не се спори по делото, че загиналата на 02.11.2011г. Д. Х. И. е оставила за свои наследници по закон дъщеря си П. Г. Ф. и сина си Ф. Г. Ф..

Установява се, че с постановление от 03.05.2012г. по дп № 1171/2011г. по описа на УП Ветрино, РУ Провадия при ОД на МВР-Варна, образуваното във връзка с инцидента досъдебно производство е прекратено, поради това, че деянието, извършено от водача А. не е престъпление, а случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

О събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствапоказанията на свидетеля Е. Т. М., се установява, че загиналата Д. И. е била общителен и сърдечен човек, че отношенията между нея и децата й са били близки и безконфликтни, че ищците и майка им са поддържали непрекъснат контакт и са се събирали по празници и без поводи. Свидетелят сочи, че ищците тежко понесли смъртта на майка си и все още не са преодолели неочакваната й загуба.

Не се спори по делото, че към 02.11.2011г. за л.а. Алфа Ромео е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.