Определение № 3127 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3127 гр. София, 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503220 по описа за 2024 година за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение от 25.07.2024г , постановено по гр.д. № 10699/2021г по описа на СГС , ГО, І –28 състав , съдът е оставил без уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като неоснователна.

Така постановеното от СГС, ГО, І-28 състав определение се обжалва с частна жалба от адвокат П. К. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че правилно СГС е присъдил адвокатски хонорар за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, но неправилно е изчислил размера на възнаграждението. Жалбоподателят поддържа, че възнаграждението му следва да се определи въз основа на разпоредбите на НМРАВ в редакцията съобразно ДВ бр.

88/2022г, която е действащата редакция към момента на устните състезания по делото.

Жалбоподателят поддържа, че не следва да намира приложение на СЕС от 25.01.2024г, постановено по дело С-438, тъй като в случая няма договор , сключен между адвокат и клиент, а съдът следва да определи възнагрлаждение в размер , не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Моли определението на СГС да бъде отменено и насрещната страна да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в завишен размер.

Ответникът по жалбата „Кордеел- България“ЕАД депозира писмен отговор, с които оспорва жалбата като неоснователна. Възразява,че определението на СГС е 1 правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Ответникът „Д. Д Лифтинг“ ООД/ с предишно наименование „Кинг Лифтинг“ ООД / не взема становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което производството по жалбата се явява процесуално допустимо.

Състав на Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд е бил сезиран с искове за заплащане на обезщетение за вреди , предявени от Д. М. против „Кордеел България“ ЕАД и „Кинг Лифтинг“ООД за сумата от 150 000лв- претендирани неимуществени вреди и 60.47лв- претендирани имуществени вреди.

С решение по гр.д. № 10699/2021г СГС е уважил частично предявените искове както следва- осъдиле е двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 59 700лв- обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил „Кинг Лифтинг“ да заплати на ищеца допълнително сумата от 15 000лв, като е отхвърлил исковете до пълния претендиран размер от 150 000лв. Осъдил е ответниците солидарно да заплатят 48.38лв- обезщетение за имуществени вреди , като е осъдил „Кинг Лифтинг“ООД допълнително да заплати сумата от 12.09лв на същото основание и е отхвърлил исковете до пълния претендиран размер от 60.47лв. С решението си съдът е осъдил ответниците да заплатят на адвокат П. К. на осн. чл.38, ал.1,т.2 от ЗА солидарно сумата от 2404.37лв , а само „Кинг Лифтинг“ ООД сумата от още 603.50лв , като сумите са с начислено с ДДС .

С определение от 25.07.20245г СГС е оставил без уважение молбата на адвокат К. за изменение на решението в частта за разноските, като е посочил, че с решение на СЕС по дело С-438 е дадено задължително тълкуване , че НМРАВ не следва да намира приложение при спор за определяне на размера на дължимите се адвокатски възнаграждения. Съдът е посочил, че е съобразил НМРАВ съобразно искането на адвокат К. за определяне на нейното възнаграждение, но в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ и не намира основание да измени решението си в частта за разноските.

Определението от 25.07.2024г по същество е ПРАВИЛНО.

На въззивния състав е известно наличието на противоречива практика на съдилищата относно приложимата редакция на НМРАВ при определяне на възнаграждението на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на страна по 2 делото- дали следва да се съобразява редакцията на Наредбата към момента на сключването на договора за правна помощ или към момента на устните състезания пред съответната инстанция. Наличието на противоречива практика се установява и от цитираните от СГС и адв. К. съдебни актове по спорния въпрос.

Според настоящия съдебен състав е неотносим въпроса, по които е постановена тази противоречива практика , тъй като към настоящия момент съгласно решение от 25.01.24 г. по дело С-438/22 на СЕС Н М РА В се явява нищожна. Поради неприложимостта на Наредбата при регулиране на отношенията, породени от договори за правна защита и съдействие, какъвто безспорно е сключен по делото между ищеца и адв. К., съдът е свободен да определи размера на дължимото адв. възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с фактическа и правна сложност на делото, обема на осъществената правна защита, явяването на пълномощника в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

С оглед това съдебният състав приема, че е без значение редакцията на НМРАВ за определяне на размера на дължимото се възнаграждение на адвокат К. за защита пред първата съдебна инстанция. Възнаграждението й следва да се определи по справедливост , като се съобразят изложените критерии. Като се съобрази обема на делото- голяма част от които са преснимани материали , имащи отношение към двете изготвени съдебни експертизи, неговата правна сложност- делото е за причинени вреди вреди от работодател и от възложител на работа , съобразявайки обема на оказаната правна помощ- броя на проведените съдебни заседания, на които адвокат К. се е явила , представената от нея писмена защита и само като ориентироващо обстоятелство- материалния интерес по спора- съдът намира, че присъденото от първата инстанция адв. възнаграждение в размер на 3007.87лв с ДДС се явява справедливо и законосъобразно, поради което молбата й за неговото увеличение е неоснователна.

Неоснователни са доводите в частната жалба за неприложимост на решение по дело № С-438 при определяне на размера на дължимото се възнаграждение на адвокат, предоставил безплатна правна помощ . Съгласно решението на СЕС Наредбата е неприложима като ограничаваща конкуренцията - член 101, параграф 1 ДФЕС, и съдът не е обвързан от фиксираните в нея минимални размери, в какъвто смисъл е произнасянето на СЕС. Даденото от Съда на ЕС разрешение за неприложимост на НМРАВ е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ, съотв. за оказано безплатно процесуално представителство пред съд/ в този смисъл определение № 3110/2024г по т.д. № 805/2024г на ВКС, ІІТО , с многобройна цитирана в него практика в същия смисъл/.

С оглед изложеното състав на САС приема, че определението на СГС от 3

25.07.2024г е правилно и подадената против него жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11695 от 25.07.2024г, постановено по гр.д. № 10699/2021г по описа на Софийски градски съд, ГО , І-28 състав , изцяло.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 274, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4