Определение № 717 от 12.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500030 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. Н. А., срещу Определение № 2030/07.11.2025г, постановено по гр.№ 154/25г. по описа на РС-Благоевград. С атакуваното определение е оставена без уважение подадената молба вх. № 19225/31.07.2025г. от третото лице- помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за изменение на Решение № 664/25.07.2025г. по гр.д.

№154/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта за присъдените разноски в тежест на ищеца „Юробанк България“ АД, за платени от ответника адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство, като отмени или при условията на евентуалност да намали същите.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното определение. Сочи се, че в заповедното производство защитата на длъжника се изразява основно в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което е бланкетно и не изисква мотиви поради което не обосновава значителни разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че спорът относно разноските следва да се реши с оглед вида на извършената защита, а не единствено според материалния интерес, тъй като заповедното производство не решава спора със сила на пресъдено нещо и е само подготвителен етап към исковия процес. Излага се, че Наредба №1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения не следва да се прилага механично, тъй като не отчита фактическата и правната сложност на делото и противоречи на чл. 36, ал 2 ЗА, който изисква възнаграждението да бъде справедливо и обосновано.

Позовава се на практика на Съда на ЕС и ВКС, според която минималните размери по наредбата не са задължителни за съда когато противоречат на принципите на пропорционалност справедливост и свободна конкуренция и съдът може да определи понисък размер при прекомерност на разноските. Поддържа се, че конкретното дело не се отличава с висока фактическа и правна сложност, тъй като е разгледано в ограничен обем процесуални действия и без събиране на нови доказателства, поради което адвокатското възнаграждение следва да се редуцира. Твърди се, че практиката на СЕС относно 1 неравноправни клаузи и връщане на недължимо платени суми не е приложима в случая, тъй като не се касае за иск за неоснователно обогатяване, а за спор относно дължимост на задължение по кредит при който не са налице недължимо платени суми. Прави се извод, че разноските следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска и в справедлив размер съобразно реално положения труд и сложността на спора.

В срока за отговор е депозиран такъв от Т. И. Б., в който се твърди, че искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде направено по реда на чл. 248 ГПК, в преклузивния срок и е недопустимо да се прави за първи път с частната жалба.

Поддържа се, че в молбата на третото лице - помагач е поискано изменение на решението относно разноските на ответницата, но не е направено искане за изменение на разноските на ищеца- чрез увеличение на присъдените разноски в полза на „Юробанк България“ АД.

Излага се, че възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал 5 ГПК не е направено до приключване на устните състезания, нито от ищеца, нито от третото лице помагач, поради което съдът правилно е отказал да намали разноските. Поддържа се, че искане за намаляване на разноските направено за първи път в производство по чл. 248 ГПК е несвоевременно съгласно установената практика на ВКС. Твърди се, че частната жалба не съдържа конкретни правни и фактически доводи за неправилност на обжалваното определение и не обосновава отмяната му. Излага се, че посочената в частната жалба практика е неотносима към случая, тъй като не касае хипотеза на изменение на решението по чл. 248 ГПК, при липса на своевременно възражение за прекомерност на разноските.

Прави се извод, че съдът правилно е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските като несвоевременно направена.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 664/25.07.2025г. по гр.д. №154/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен пред него за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като е признал за установено по отношение на Т. И. Б., ЕГН **********, от гр.Б., че дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2102/2024г. по описа на PC-Благоевград: - сумата от 1 995.31 лв.

/хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/- главница за периода от 01.08.2023г. до 15.07.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ****- *** от ***г. и Приложение към същия, ведно със законната лихва от 01.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на дължимата сума е разсрочено за главница на 10 равни месечни вноски, всяка в размер на 198.63 лв., с падеж 15-то число на месеца, следващ този на влизане в сила на решението.

Съставът на РС Благоевград е отхвърлил като неоснователен предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 срещу Т. И. Б., ЕГН **********, иск за признаване за установено дължимостта на следните суми:главница над уважения размер от 1 995.31лв. до пълния предявен размер от 3999.06 лв.; -817.88лв.- възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023г. до 13.06.2024г.; 331.65лв.- мораторна лихва за периода от 01.08.2023г. до 15.07.2024г.

Съдът е присъдил разноски на страните по делото, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска по чл. 422 от ГПК, като е осъдил Т. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, сумата от 34.66 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ за разноски в заповедното производство, както и сумата о т 448.74 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от предявените искове.

2

Осъдил е „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, да заплати на Т. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 275.60 лв. /двеста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ за разноски в заповедното производство, както и сумата от 747.13 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на страната на ищеца „Юробанк България“ АД.

Пред първа инстанция е подадена молба от третото лице - помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с искане от съда за изменение на Решение № 664/25.07.2025г. по гр.д. №154/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта за присъдените разноски в тежест на ищеца „Юробанк България“ АД. Поддържа се, че присъдените адвокатски хонорари, платени от ответника за адвокатска защита в заповедното и исковото производство, са прекомерни. Изложени са доводи идентични с тези по частната жалбаразмера на определеното възраграждение за адвокатски хонорар следва да отговаря на изискванията на чл. 36 ал.2 от ЗА- да е „обоснован и справедлив“, а това означава да представлява изражение на два критерия– обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК- ответницата по гражданското дело- Т. И. Б., чрез пълномощника си адв. Е. П. е възразила че молбата по чл. 248 от ГПК е недопустима, тъй като не може да бъде искано изменение на решението в частта за разноските в тежест на ищеца по делото, от третото лице помагач. Възразява се и срещу доводите на които молбата по чл. 248 от ГПК е основана във връзка с искането за намялаване размера на разноските присъдени в полза на ответницата, като се иска молбата да бъде оставена без разглеждане или да не бъде уважавана от съда.

С атакуваното Определение № 2030/07.11.2025г, постановено по гр.№ 154/25г. по описа на РС-Благоевград е оставена без уважение подадената молба от третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по реда на чл. 248 от ГПК- за изменение на Решение № 664/25.07.2025г. по гр.д. №154/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта за присъдените разноски в тежест на ищеца „Юробанк България“ АД, заплатени от ответника адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производство. Становището на първоинстанционният съд е че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима, доколкото третото лице- помагач съгласно чл. 221 ал.1 от ГПК, има право да извършва всички предвидени в ГПК процесуални действия, включително подаването на жалби срещу решението на съда, с изключение на процесуалните действия по разпореждане с предмета на спора. Съдът е оставил искането за изменение на решението на РС Благоевград, мотивиран от доводите си, че искането по чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото, а не за пръв път по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, като същото е несвоевременно. Излагат се съображения, че възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК е следвало да бъде направено или от страната „Юробанк България“ АД или от третото лице помагач- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД най-късно до приключване на устните състезания по гр.д. №154/2025г. по описа на Районен съд-Благоевград, а възражение за прекомерност не е било направено нито от една от тях. Искането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за увеличаване на разноските в полза на „Юробанк България“ АД, също не е заявено в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, а едва с отговора на молба на Т. И. Б. за изменение на разноските в Решение № 664/25.07.2025г. по гр.д. №154/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград.

Настоящият състав на ОС Благоевград, напълно споделя становището на първата инстанция, изложено в атакуваното определение.

3

Както правилно е посочил РС, съгласно чл. 221 ал. 1 от ГПК, третото лице - помагач, макар и да не е главна страна, има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, които представляват разпореждане с предмета на спора. Чрез участието си то защитава интереса на подпомаганата страна, но това е и в негов собствен интерес поради обвързващата сила на решението спрямо него съгласно чл. 223 от ГПК, поради което може да направи и искане по чл. 248 ГПК, както и възражение за намаляване на адвокатския хонорар. Упражняването на това право обаче е обвързано със спазването на установените в закона процесуални срокове и преклузии. Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК трябва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция (Определение № 118 от 2026г. по ч.к.гр.д.

№2352/25г. на ВКС; Определение № 36 от 26.01.2015г. по ч.гр.д. № 5936/2014г. на ВКС, I г. о. и цитираните в него актове, Определение № 135 от 18.03.2019г. по ч.т.д. № 938/2018г. на ВКС, I т.о., Определение № 1188 от 13.03.2025г. по ч.гр.д. № 540/2025г. на ВКС, III г.о. и др.).

Пропускането на този срок води до преклудиране на правото да се направи такова възражение. След този момент съдът не може да разглежда по същество доводи за прекомерност, тъй като е изключена компетентността му да намалява служебно претендираното възнаграждение.