Решение № 200 от 22.10.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Харманли, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200106 по описа за 2026 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания .

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Н. Х. М. ЕГН *** от с.Българин, общ. Харманли, чрез адв. Т.Д., обжалва наказателно постановление № 25-0271-001227/27.II.2026г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, като го счита за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните правила.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника си – адв.Т.Д., която моли съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, поради неправилна квалификация на нарушението. Претендира разноски.

Административно наказващия орган- Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег. № 271000 - 2275/20.III.2026г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление, както и е направено искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована - не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С наказателно постановление № 25-0271-001227/27.II.2026г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. АД № 430623/22.XII.2025г. на Н. Х. М. ЕГН *** от с.Българин, общ. Харманли, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от Закон за движение по пътищата, са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 255.65 евро (500.01 лв.) и "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 месеца, за това, че:

1

"На 22.XII.2025г. в 16.00часа в с.Българин, на ул.без име като нарушител при обстоятелства: в с.Българин, общ. Харманли в близост до Църквата на селото на еднопосочна улица е предоставил за ползване и на разположение мотоциклет марка „TELSTAR-125“ с № ****** на сина си Е* Н. М. ЕГН ********** като мотоциклета не е регистриран по надлежния ред, е извършил:

Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, с което виновно нарушил: чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. ".

В Акт за установяване на административно нарушение сер. АД № 430623/ 22.XII.2025г., са отразени идентични обстоятелства.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпита Т. Д.

Б. – актосъставител, от чиито показания се установяват обстоятелствата, установени във връзка с изпълнението на служебните му задължения и свързани със съставеният от него акт за установяване на административно нарушение. В показанията си свидетеля заявява, че във връзка с получен сигнал от тел.112, за лица непълнолетни и малолетни, които управляват мотоциклети се отправили към с.Българин, за да извършат проверка на указаното място. В близост до църквата на с. Българин, видели лице което управлява мотоциклет, след което било спряно. При установяване на самоличността му се установило, че е непълнолетен, а мотоциклета нерегистриран. Свързали се с бащата на лицето и му съставили актове за това, че предоставил мотоциклета и за това, че същия е нерегистриран, впоследствие в РУ Харманли, на същата дата - 22.XII.2025г., на която и било констатирано нарушението. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и предявен за подпис.

Към административно наказателната преписка е приложено и в хода на настоящото производство е приобщено като доказателство по делото – Постановление от 25.II.2026г. на Районна Прокуратура Хасково ТО Ивайловград (заверено като препис ксерокопие) за отказ да се образува досъдебно производство. От посоченото постановление се установява, че е отказано да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, като е прието, че случаят е малозначителен макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.345 ал.2 от НК, поради своята малозначителност е с изключително ниска обществена степен – чл.9 ал.2 от НК.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.III.2026г., като жалбата е депозирана пред Районен съд - Харманли на същата дата 10.III.2026г. и е входирана под № 2023/10.III.2026г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- Т. Б., в качеството му на мл.полицейски инспектор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР и МЗ № 8121з-1632/02.XII.2021г. Актът е подписан от жалбоподателя.

Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 25-0271001227/27.II.2026г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ №8121з-1632/02.XII.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.

Административно наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, по арг. от ал. 2 на същата норма.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от 2 малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

В оспореното НП липсва описание на елементите на състава на твърдяното нарушение, от които следва отговорността на жалбоподателя, а именно, че е допуснал извършването на нарушение от своя малолетен син (навършил 13г.).В случая при издаването на НП не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В чл. 140, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.

НАРЕДБА № I-45 от 24.III.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е подзаконовият нормативен акт, който определя условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица.

Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.IX.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателя е знаел за поведението на малолетния си син, нито че е бил наясно с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението. Липсата на доказателства в тази връзка води до извода за недоказаност на процесното нарушение от субективна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление са изложени фактически данни или обстоятелства, които да установяват елементите на "съзнателно допускане" по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Както вече бе посочено, за да бъде обосновано наличието на "съзнателно допускане" на извършване на административно нарушение от малолетно лице, следва да бъдат изложени конкретни факти, които указват знание на родителя и волята му да допусне или да не предотврати административното нарушение. Липсата на подобни данни представлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на жалбоподателя. Освен това възможността за съдебен контрол предполага детайлно и пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават, както и правната квалификация, не могат да се извеждат по пътя на формалната или правна логика, а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Следва да се посочи, при налагане на санкция на родител за нарушение, 3 извършено от малолетно лице, административнонаказващият орган е длъжен да посочи изрично правната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН в наказателното постановление. Тази разпоредба има специален характер и представлява основание за реализиране на административно-наказателната отговорност на родителите. В случая обаче в обжалваното наказателно постановление липсва позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Подобно нарушение несъмнено е от категорията на съществените и винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а оттам и до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН в тежест на издателя на електронния фиш, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатска защита.

Такава претенция е своевременно направена с депозираната жалба и поддържана в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300евро- съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът