Решение № 144 от 24.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500299 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Търговска база“ ООД, чрез процесуалните му представители адв. П. и адв. Д. против решение № 121/08.02.2024г. на ОС - Варна, постановено по гр. д. № 1534/2022г. и с което са отхвърлени предявените от дружеството против „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Грейнстор България“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Търговска база“ ООД е собственик на основание давностно владение, осъществявано в периода 09.07.2002г. – 09.07.2012г., на подробно описани недвижими имоти, съставляващи ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Девня и изградени в него сгради – самостоятелни обекти с идентификатори ***,

***,

***,

***,

*** и ***, както и на ½ ид.ч. от изградени в същия поземлен имот сгради с идентификатори ***, *** и

***.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при непълна и неправилна преценка на доказателствения материал, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдът е извършил неправилен анализ на правоотношенията между ищцовото дружество от една страна и „Тополи фураж“ АД, респ. ответните дружества като негови правоприемници, от друга, неправилно е приел, че от 1 доказателствата по делото не се установявало осъществявано от ищеца непрекъснато владение, не е отчел, че от ответната страна не са ангажирани доказателства за притежавани права на собственост, доколкото вписването на апортните вноски не означава, че извършилият апорта е титуляр на вещното право на собственост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички наведени от дружеството оспорвания по фактическите твърдения на ответниците, а изводите му по съществото на спора са в противоречие с установеното от доказателствата и необосновани.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори и от тримата въззиваеми - „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Грейнстор България“ АД, които оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Наред с въззивната жалба въззивникът „Търговска база“ ООД е депозирал и частна жалба против постановеното от първоинстанционния съд определение № 1130/25.03.2024г., с което по искане на ответниците е изменено решението в частта му за разноските чрез осъждане на „Търговска база“ ООД да им заплати разноски за адвокатски възнаграждения в посочени размери и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му относно присъдените в полза на ответниците разноските.

По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се иска неговата отмяна.

Срещу частната жалба са постъпили отговори само от „Грейнстор Инвест“ АД и „Булмикс Интернешънъл“ АД, в които излагат становище за нейната неоснователност.

Поради настъпило пред настоящата инстанция правоприемство и на основание чл.227 ГПК с определение № 129/04.03.2025г. на мястото на прекратеното дружество „Грейнстор България“ АД е конституиран правоприемника му „Грейнстор Трейдинг“ АД.

За да се произнесе, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК и въз основа становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът на АпС – Варна съобрази следното:

Обжалваното решение е постановено по предявени от въззивника „Търговска база“ ООД против „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Грейнстор България“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Изложените в исковата молба и уточнителни молби твърдения са, че на основание договор за продажба на основни средства от 22.09.1987г., СО „Търговска база – Варна“ е закупило от Зърнено-фуражен комбинат „Благой Димитров“ сгради, съоръженията и асфалтовата настилка, разположени в 2 имот, съставляващ по действащата кадастрална карта на гр. Девня ПИ с идентификатор *** с площ от 16 743 кв.м. Правоприемник на купувача на основание извършено преобразуване по реда на ЗППДОбП е „Търговска база Варна“ ЕООД. Сочи се, че към 1998г. „Търговска база Варна“ ЕООД е било еднолично държавно дружество, с договор от 28.10.1998г. държавата, чрез министъра на търговията и туризма е продала на „Търговска база – Варна 97“ АД 70% от капитала на „Търговска база Варна“ ЕООД, а останалите 30% са продадени с договор от 31.05.2004г. от Агенцията за приватизация на физическо лице. С договор от 02.07.2004г. притежаваните от „Търговска база – Варна 97“ АД 70% от капитала на „Търговска база Варна“ ООД са продадени на „Динипо“ ЕООД. През 2008г. „Търговска база Варна“ ООД е преименувано в „Търговска база“ ООД. Посочено е още, че с влязло в сила на 09.07.2002г. решение на АпС – Варна е било признато за установено по отношение на „Търговска база Варна“ ООД, че „Тополи фураж“ АД е собственик имоти с пл.№№ 213 и 214, съставляващи общ терен с площ от 16 743 кв.м., идентичен на процесния ПИ *** и в който са разположени сгради, в т.ч. и закупените с посочения по-горе договор сгради и съоръжения, които обаче не са били предмет на иска, предявен от „Тополи фураж“ АД. Твърди се, че още от сключване на договора от 1987г. неговите праводатели, а след това и ищцовото дружество /сега въззивник/ е установило и упражнявало непрекъснато фактическа власт върху целия терен, ведно с всички сгради, находящи се в имота – извършвани са ремонтни дейности, изградил е ограда, отдавал е части от имотите под наем, с което е манифестирал намерението си за своене. Това е продължило и след влизане в сила на решението по предявения от „Тополи фураж“ АД иск. С оглед на това твърди, че е станал собственик на поземления имот и на процесните сгради в него на основание придобивна давност въз основа на осъществявано непрекъснато и необезпокоявано давностно владение за периода от 09.07.2002г. до 09.07.2012г., продължаващо и до настоящия момент. Сочи се, че ответниците /въззиваеми/ са правоприемници на „Тополи фураж“ АД, с наведени конкретни твърдения за извършените преобразувания, които оспорват правата му на собственост върху ПИ и част от сградите в него. През 2015г. „Булмикс Интернешънъл“ АД се е снабдило с КНА № 138/2015г. за собственост относно имота и сгради с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ½ ид.ч. от сгради с идентификатори ***, *** и ***, без да е собственик на същите. Впоследствие, през 2016г. ги е внесло като апортна вноска в „Грейнстор Инвест“ АД, което от своя страна ги е апортирало в „Грейнстор България“ АД.

Въз основа на горните твърдения е отправено и искането за приемане за установено по отношение на ответните дружества, че „Търговска база“ ООД е собственик на основание осъществявано от него в периода 09.07.2002г. – 09.07.2012г. давностно владение на недвижими имоти, съставляващи ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Девня и изградени в него сгради 3

– самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***,

***, ***, *** и ***, както и на ½ ид.ч. от изградени в същия поземлен имот сгради с идентификатори ***, *** и ***. Направено е и искане за отмяна на КНА № 138/2015г., на основание чл.537, ал.2 ГПК.

В изпълнение на дадени от настоящата инстанция указания по чл.129, ал.2 ГПК с молба от 05.09.2024г. са направени уточнения, че сгради с и д е н т и ф и к а т о р и ***,

***,

***,

*** и *** представляват основна сграда и прилежащи й технологични части от построения в имота 11-етажен силоз, който е придобит по договора от 22.09.1987г. и приватизационния договор от 28.10.1998г. Независимо от това, че е собственик на деривативно основание се твърди, че за дружеството е налице правен интерес да претендира собствеността си и чрез предявения настоящ иск, основан на придобивна давност като евентуален придобивен способ /допълнителни обяснения в с.з. от 27.11.2024г. и 25.06.2025г./. Позовава се на разрешенията по ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че установяването на правото му на собственост на соченото деривативно основание може само да обоснове неоснователност на иска, основан на придобивна давност, но възможността да предяви права въз основа на договора не е процесуална предпоставка за допустимостта на същия. Относно сграда с идентификатор *** се навеждат твърдения, че същата е построена през 1991г. от ДФ „Търговска база“ съгласно договор от 16.07.1991г., предвиждащ построяването й със свои средства и придобиването й, както и че след това същата е владяна от ДФ „Търговска база“ и нейните правоприемници, в това число и от приватизираното дружество, без да е оспорвана собствеността им. За претендираните права на собственост върху ½ ид.ч. от изградени в поземления имот сгради с идентификатори ***, *** и *** се уточнява, че този обем на права е извън придобитите такива с посочените договори /в т.см. е и уточнителна молба от 04.10.2022г., подадена пред първоинстанционния съд/.

С подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са оспорени с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност.

В общ отговор от „Грейнстор Инвест“ АД и „Булмикс Интернешънъл“ АД се сочи, че исковете са недопустими предвид разрешения със СПН съгласно решение на АпС – Варна от 10.01.2002г. по гр.д. № 970/2001г. спор между „Търговска база Варна“ ЕООД - праводател на „Търговска база“ ООД и техния праводател „Тополи фураж“ АД. Молбата на „Търговска база“ ООД по чл.231 ГПК /отм./ за отмяна на влязлото в сила решение е била оставена без уважение с решение на ВКС от 08.10.2004г. по гр.д. № 1480/2003г. Твърди се, че въпросът по допустимостта е бил разрешен и с цитирани съдебни актове по идентични искови претенции на ищцовото дружество срещу тях. В евентуалност оспорват исковете като неоснователни. Оспорват фактическите твърдения, на които „Търговска база“ ООД основава претендираните права на 4 собственост по давност. Навеждат възражение, че ПИ и процесните сгради са били собственост на „Булмикс Интернешънъл“ АД на основание придобивна давност, текла в периода 05.05.1997г. - датата на съдебно решение, с което е отразена промяна, свързана с включването на терена и сградите в него в капитала на „Тополи фураж“ АД до 29.09.2015г. - датата на вписване на апортната вноска, направена от „Булмикс Интернешънъл“ АД в капитала на „Грейнстор Инвест“ АД, евентуално, че правото на собственост е придобито от „Грейнстор Инвест“ АД по давност от вписване на апортната вноска /29.09.2015г./ до 24.05.2022г. с присъединяване на владението на праводателя му „Булмикс Интернешънъл“ АД, евентуално като добросъвестен владелец в същия период. Твърдят, че не ищеца, а те са осъществявали необезпокоявана и явна фактическата власт върху ПИ и сградите, сключвали са договори за наем, договори за влог, декларирали са ги и са заплащали съответните данъци.

Считат за неоснователен довода на ищеца, че направеното по предходното дело изменение на иска от ревандикационен в установителен е индиция за манифестирано от него владение, сочейки, че това изменение обосновава извод за обратното - липса на осъществявана от дружеството-ищец фактическа власт. Относно сочения в исковата молба договор за покупкопродажба на основани средства от 1987г. оспорват, че „Търговска база“ ООД е правоприемник на страна по този договор, евентуално, че не е установено плащане, което е посочено като основание за прехвърляне на собствеността.

В отговора на „Грейнстор България“ АД също са наведени възражения за недопустимост, позовавайки се на постановеното съдебно решение по иска на „Тополи фураж“ АД. Оспорва осъществявано владение върху процесния ПИ и сгради от страна на ищеца. Твърди се, че същите са се владени, управлявани и стопанисвани, в т.ч. и чрез отдаване под наем, единствено от „Грейнстор България“ АД, а преди това от неговите праводатели „Грейнстор Инвест“ АД, „Булмикс Интернешънъл“ АД и „Тополи фураж“ АД. Излагат се подобни твърдения относно това, че същите съставляват Зърнобаза Девня, която е придобита от „Тополи фураж“ АД на основание чл.17а ЗППДОП, за осъществявани от това дружество действия по отдаване под наем и стопанисване, след което от правоприемника му „Агро Мел Бг“ АД, преименувано в „Булмикс Интернешънъл“ АД. Впоследствие това дружество е апортирало имотите в „Грейнстор Инвест“ АД, което е продължило да ги владее, в т.ч. и чрез отдаването им под наем на „Грейнстор България“ АД до внасянето им в капитала му през 2022г., осъществяващо владение върху имотите и към настоящия момент. Излагат се доводи, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху ПИ само и доколкото това е било необходимо за ползването на други сгради, намиращи се в процесния имот и на които той е собственик.