Решение № 17045 от 19.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17045 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИН. при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛ. като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИН. Гражданско дело № 20251110134349 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск. молба от „Топлофикация София“ ЕАД против К. С. Я. и Л. К. Я..

Предявени са обективно съединени искове с правно осн.ние чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 38, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 273, 18 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 49, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2023г. – 12.04.2024 г.; сумата 42, 71 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 28 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 21.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.05.2025 г. по ч.гр.д. № 24960/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответниците, че му дължат исковите суми в условията на разделност, както следва: К. С. Я. – 1/2, и Л. К. Я. – 1/2. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на иск.та молба от ответницата К. С. Я., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се установява да е собственик/вещен ползвател на имота. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца през исковия период, като твърди, че так. е налице с другия ответник. Оспорва извършването на реален отчет, респ. – на осн.ние за служебно начисляване на топлина енергия. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно липса на доказана забава на длъжника. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по съображения, че същото се извършва от ФДР, а не от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер и поради липса на доказана забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на иск.та молба от ответника Л. К. Я., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период по съображения, че не се установява да е собственик/вещен ползвател на имота. Оспорва извършването на реален отчет, респ. – на осн.ние за служебно начисляване на топлина енергия.

Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно липса на доказана забава на длъжника. Оспорва претенцията за цената на дяловото разпределение по съображения, че същото се извършва от ФДР, а не от ищеца.

Оспорва претенцията за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер и поради липса на доказана забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 29.04.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. С.

Я. и Л. К. Я. за: сумата 273, 18 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 49, 82 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2023г. – 12.04.2024 г.; сумата 42, 71 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10, 28 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. – 12.04.2025 г.,

2

С разпореждане от 14.05.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците К. С. Я. и Л. К. Я..

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижи имот от 04.09.1996 г., с който К. С. Я. и Л. К. Я. даряват на дъщеря си Г. Л.. Я. следния недвижи имот: апартамент № *****, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 88, 15 кв.м. Със същия нотариален акт дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, нито топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Начислена е единствено топлинна енергия за БГВ въз осн. на отчетите на 2 бр. пломбирани водомери, отчитани след края на отоплителния сезон. ФДР е „Топлофикация София“ ЕАД.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 273, 89 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 490, 98 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 217, 09 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за периода възлиза на сумата 42, 71 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., 3 всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според н.та редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В т. си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 04.09.1996 г. се установява, че К. С. Я. и Л. К. Я. са дарили имота на трето за спора лице, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване по отношение на същия.

По този начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.

Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува вещното право на ползване, не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на т. и на осн.ние чл.57, ал.1 ЗС, задължени за разноските за ползването на имота са ползвателите. По делото не се твърди и установява вещното право на ползване да е прекратено по някой от установените в нормата на чл.59 ЗС способи и то в момент, предхождащ исковия период.

С оглед изложеното, от качеството на ответниците на вещни ползватели 4 на имота произтича качеството им на клиенти на топлинна енергия за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Неосн.телно е възражението на ответницата К. С. Я., че облигационно правоотношение съществува само с другия ответник. От обстоятелството, че ищецът издава фактури на Л. К. Я., не следва такъв извод. И двамата ответници са вещни ползватели на имота, с оглед на което по отношение и на двамата се установява качеството клиенти на топлинна енергия, намиращи се в облигационно правоотношение с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз осн. на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз осн. на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.