Решение № 4143 от 02.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4143

Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050703094 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Р. З. С., чрез пълномощника му адв. З. С., срещу Заповед № ЗСП/Д-В-ДЧ/4194/17.11.2025г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Д. Ч., потвърдена с Решение № 03-РД06-0061/01.12.2025г. на Директора на РДСП - Варна с която на С. е отказано отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването й при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел. Посочва, че на 01.09.2025г. във ВМА „Многопрофилна болница за активно лечение – Варна“ му е извършена планова операция за смяна на лява тазобедрена става, наложена поради тежка деформираща коксартрозата – IV стадий. Стойността на тазобедрената става била 5120 лв., която сума представлявала извънреден, непредвидим и непосилен разход за него. Жалбоподателят счита, че отказът на помощта е постановен при нарушение на процесуалните правила, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е събрал и обсъдил пълния обем медицинска документация. Твърди нарушение на материалния закон, тъй като в случая нуждата е налице и е доказана, но неправилно е прието, че не е „инцидентна“. Намира, че липсват мотиви и отказът в формален, както и че същият не съответства на социалната функция и целта на закона – подпомагане на лица в затруднено социално и здравословно положение. По изложените съображения се иска отмяна на оспорената заповед и връщане на административната преписка. Претендира се присъждане на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна оспорва жалбата по съображения, изложени в молба с.д. № 3377/18.02.2026г. В съдебно заседание сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от ППЗСП, еднократната помощ е за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, комунални, битови и други жизненоважни потребности. Законодателят е имал предвид потребностите, които са възникнали извън рамките на обичайните. Отказът произхожда от това, че лицето е направило планово оперативно лечение и всъщност е знаело за разходите, които трябва да заплати предварително за извършването на операцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Административното производство е започнало с подаването на Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-В-ДЧ/4194/27.10.2025 г., подадена до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни Чифлик от жалбоподателя С., с искане да му бъде отпусната еднократна помощ за покриване на разход, свързан с извършване на операция за смяна на ТС. Жалбоподателят е декларирал, че е пенсионер, с ТЕЛК, [семейно положение], обитават със съпругата си единствено собствено жилище, брутните доходи на семейството за предходния месец са в размер на 2600 лв. от пенсии.

По повод заявлението е извършена социална анкета, резултатите от която са обективирани в изготвения социален доклад (л. 42 - 43 по адм. преписка). От съдържанието му се установява, че жалбоподателят е пенсиониран за осигурителен стаж и възраст, има издаден пожизнен ТЕЛК с ТНР от 71% до 89,99%; общият доход на семейството от предходния месец е 2664,66 лева от пенсии; притежава лек автомобил за придвижване в градска среда, не притежава други източници на доходи. Констатирано е, че на 29.08.2025 г. С. постъпва във ВМА-Варна в "Клиника по ортопедия и травматология" за оперативно лечение, поради дългогодишни болки и ограничено движение на лява тазобедрена става. След консулт с ортопед е насочен за планова операция. Амбулаторно диагностициран „Друга първична коксартроза лява. На 01.09.2025 г. е извършена оперативна процедура - тотална смяна на тазобедрена става. Под синилна анестезия с латерален достъп, послойно се е достигнало до ТБС. Установена е тежка деформираща артроза. Направена е остеотомия на бедрената шийка, като е отстранена и бедрената глава. Имплантирана е капсула от става тип Trilogy IT60 мм, HigHly Grosslinked 36 mm. Biolox Delts Head-36 мм.Тарегюс Standart Offset-12x44MM.. ID 56 мм. Операцията е осъществена по клинична пътека, но за медицинските изделия е заплатена сумата от 5120 лв., за която представя Фактура №********** от 01.09.2025 г. Установено е, че семейството на жалбоподателя живее самостоятелно в собствено жилище, фамилна къща на първи етаж. Имат син и дъщеря. Дъщеря им е неомъжена, живее самостоятелно в друго населено място. Синът им е [семейно положение], има две деца, учащи. Разширеният семеен кръг оказва предимно морална подкрепа в ежедневието, но не е в състояние да оказва финансова подкрепа на родителите си. Установени са получени помощи по чл.70, ал.1 от ЗХУ в размер на 844,50 лева.

Въз основа на горното, е направено предложение подпомагането по условията на чл.16/1/ от ППЗСП да бъде отказано, тъй като не е налице инцидентно възникнала потребност от подпомагате. Заболяването на г-н С. е с дългогодишна давност, не налага лечение по спешност. Плановият прием е предвидим във времето и клиентът е информиран за начина на лечение и необходимите медицински изделия за провеждането на хирургичната интервенция, за което той е дал своето информирано съгласие.

На осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП е издадена Заповед № ЗСП/Д-В-ДЧ/4194/17.11.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни чифлик, с която исканата от С. помощ е отказана със следните мотиви: "ППЗСП- чл. 16 Еднократна помощ при инцидентни нужди: не е налице инцидентно възникнала потребност от подпомагате. Заболяването на г-н С. е с дългогодишна давност, не налага лечение по спешност.

Оспорването на тази заповед по административен ред е приключило с Решение № 03-РД06-0061/01.12.2025г. на Директора на РДСП - Варна, с което жалбата на Р. С.. е отхвърлена като неоснователна. За да се произнесе по този начин, горестоящият административен орган приел, че в конкретния случай не е налице инцидентно възникнала здравна или друга потребност, здравословните проблеми датират от години, както е отбелязано и в епикризата: дългогодишни болки и ограничени движения в лява ТБС. След консулт с ортопед е насочен за оперативно лечение. Предвид горното извършената операция не може да се квалифицира като инцидентно възникнала потребност. Оперативното лечение е планувано.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно съдържащата се в преписката справка от „Български пощи“ решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателя на 04.12.2025г. Същият е оспорил първоначално издадената заповед с жалба, депозирана в Административен съд – Варна чрез ЕПЕП на 18.12.2025г., след задължителното й съгл. чл. 13, ал. 5 от ЗСП оспорване и потвърждаване по административен ред. Жалбата й е депозирана в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект по см. чл. 147, ал. 1 от АПК – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Оспореният административен акт – Заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Долни чифлик, както и потвърждаващото го решение на директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" - Варна, са постановени от материално и териториално компетентни органи на социалната администрация, в изискуемата за валидността им писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната им на самостоятелно основание.

Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона в случаите, в които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Поради изложеното неоснователни се явяват твърденията за липса на мотиви в оспорената заповед.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт. Заповедта е издадена при спазване на законоустановената административна процедура, регламентирана в чл. 13 от ЗСП, респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП - подадено в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на жалбоподателя заявление-декларация по образец, извършена социална анкета от социален работник и изготвен въз основа на нея социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ предложение за отказ на еднократната помощ. Легално определение за понятието "социална анкета" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП: "дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. ". От тази законова регламентация е видно, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. В конкретния случай именно това е сторено от социалния работник, който на базата на всички събрани документи е направил преценка на доходите на жалбоподателя, здравословно състояние, семейно положение, възраст, близки, задължени по закон да осигуряват издръжка, видът и размерът на конкретната потребност и др., и е направил мотивирано предложение за отказ на помощта.

Следователно в случая са спазени приложимите процесуални правила, и актът е издаден след като административният орган е изяснил релевантните за конкретния казус факти, като е отчетено съответствието на декларираните от жалбоподателя обстоятелства с обективните данни. Обратно на релевираното с жалбата, в случая няма допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Поради изложеното съдът намира, че спрямо проверявания ИАА не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК..

При постановяването му е приложен правилно и материалният закон.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности, или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗСП социалните помощи са три вида – месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.