Определение № 375 от 05.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Благоевград, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Милена Каменова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 274 и сл. от ГПК, като е образувано по жалба с вх. № 26/28.03.2024 г., подадена от Н. А. С., ЕГН **********, с адрес в ********, насочена против Определение № 26 от 21.03.2024 г., постановено от съдия по вписванията по преписка с вх. № 1473/21.03.2024 г. по описа на Служба по вписванията при РС – гр.

Благоевград. С атакуваното определение е отказано да бъде разпоредено заличаване на вписана възбрана, наложена въз основа на определение от 01.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 22 от 2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, вписана ,,,,,,,,,,,,,, тъй като съдията по вписванията приел, че по преписката било приложено определение в незаверено копие с № 900117 от 13.03.2024 г. на ОС - Благоевград, с което съдът отменил допуснатото с определение обезпечение на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Решаващият орган констатирал, че последното определение е представено без печат и подпис, поради което в случая не съставлявало официален документ, изхождащ от надлежен орган, като липсвали и данни кога същото е влязло в законна сила. Ето защо съдията по вписванията приел, че в случая не е представено определение по смисъла на чл. 402, ал. 3 ГПК. В частната жалба този извод се оспорва като неправилен, като се релевира, че допуснатата обезпечителна мярка “възбрана” е била отменена с Определение № 5145 от 27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 22 от 2019 г., а не със съдебния акт, послужил като аргумент на съдията по вписванията, за да откаже поисканото действие.

1

Твърди, че производството по иска, по отношение на който е допуснато обезпечение, било прекратено, а обезпечителната мярка отменена по искане на ищеца по реда на чл. 402 ГПК, като актът от това производство бил представен пред съдията по вписванията. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение и съответно връщане на преписката с указания към съдията по вписванията да заличи вписаната възбрана върху недвижим имот с вх. рег № 350 от 04.02.2019 г., дв. вх. рег. № 348 от 04.02.2019 г., с акт № 15, том I, по описа за 2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, тъй като препис от атакуваното определение е връчен на частния жалбоподател на 25.03.2024 г., а жалбата е подадена на 28.03.2024 г. Същата изхожда от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, като отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК съдът дължи преценка по същество, като намира подадената жалба за основателна, а определение № 26/21.03.2024 г. на съдия по вписванията при РС Благоевград за неправилно, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК във вр. чл. 569, т. 5 ГПК и чл. 32а ПВ на обжалване подлежат отказите за извършване на нотариалните удостоверявания по т. 5 на чл. 569 (вписване, отбелязване или заличаване), като в случая заинтересованата страна обжалва постановен отказ за вписване на съдебен акт, с който се отменя обезпечителна мярка. Според чл. 31 от Правилника за вписванията вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, а съгласно чл. 402, ал. 3 ГПК вдигането на запор, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. В процесния случай жалбоподателят с нарочна молба с вх. рег. № 1473 от 21.03.2024 г. поискал на основание чл. 31 от ПВ и влязло в сила Определение № 5145 от 27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 22 от 2019 г. по описа на ОС - Благоевград, заличаване на вписана възбрана, наложена с Определение № 502 от 01.02.2019 г. по същото дело. От представените с молбата доказателства се установява, че в производство по реда на чл. 390 от ГПК, образувано по молба на В.С.А., от страна на Окръжен 2 съд - Благоевград е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а именно възбрана върху 1/2 идеална част от следния недвижим имот, предмет на сключения на 29.10.2018 г. предварителен договор за покупко-продажба, а именно - жилище/апартамент с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес град Благоевград, ул. “Антим” I, № 1, ет. 3, ап. 2, целият с площ 70,43 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, и над обекта - няма, заедно с половината от голямото зимнично помещение, която половина е откъм източната страна, и от правото на строеж върху мястото, и който обект, съгласно предходни документи, е описан като втори жилищен етаж, състоящ се от кухня, дневна, спалня, антре и тоалетна, със застроена площ 120 кв. м., находящ се в масивна жилищна сграда /къща/, построена в имот пл. № 1250, който заедно с дворни места пл. № 1249 и 1251 образува съсобствен парцел II в квартал 227 по плана на град Благоевград. По горецитираното гражданско производство постъпила молба от В.С.А. за отмяна на така допуснатото обезпечение, поради окончателното прекратяване на производството, която била уважена с Определение № 5145 от 27.11.2019 г., влязло в законна сила на 14.12.2019 г., с което допуснатото обезпечение на бъдещ иск “възбрана” било отменено, а внесената парична гаранция в размер на 2 700 лева върната на молителя.

С оглед на тези фактически положения настоящият съдебен състав намира, че в случая е била реализирана процедурата по реда на чл. 402 ГПК и е постановен съдебен акт, с който допуснатото обезпечение на бъдещ иск е отменено, като именно това е актът, чрез който законодателят е предвидил да се извърши вдигане на наложената обезпечителна мярка. Същото е представено от жалбоподателя в заверен препис, подписано е от постановилия го съдебен състав и е отразено, че е влязло в сила на 14.12.2019 г., като актът съдържа изричен диспозитив по смисъла на чл. 402, ал. 3 ГПК за отмяна на обезпечението, наложено с Определение № 502 от 01.02.2019 г.

Съдията по вписванията обаче е игнорирал напълно това отменително определение и се е концентрирал върху представеното с молбата определение от 13.03.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка 3 и е допълнен диспозитивът на определението по реда на чл. 402 ГПК с изрично обезсилване на издадената обезпечителна заповед, което решение действително не носи подпис на постановилия го съдебен орган. На първо място обаче следва да се посочи, че в настоящото производство съдът има право да събира доказателства, действайки и в условията на пълен въззив (чл.

278, ал. 2 ГПК и ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС) като за съда е служебно известно, че Определение № 900117 от 13.03.2024 г. по ч. гр. д. № 22 от 2019 г. по описа на БлОС е постановено и е влязло в законна сила, като такова е станало неразделна част от Определение № 5145 от 27.11.2019 г., но важното е друго. От значение за вдигането на възбраната е влязлото в сила отменително определение на съда, тъй като с него се отменя самото основание за определянето на обезпечителна мярка, въз основа на което вече се издава обезпечителната заповед, която от своя страна е просто условие/средство, а не самата предпоставка за упражняване на правото на обезпечение. В този смисъл диспозитивът на съда за отмяна на допуснатото обезпечение включва в себе си като последица и отмяната на обезпечителната заповед, като постановяването на отделен диспозитив е всъщност с оглед яснота. И след като е безспорно, че в случая е постановен акт, обратен по съдържание и цел на акта, с който се постановява обезпечителна мярка, съответно е настъпило условието за вдигане на възбраната по смисъла на чл. 402, ал. 3 ГПК, то отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, като делото следва да му бъде върнато с цел уважаване искането на молителя.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение за отказ № 26 от 21.03.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Благоевград, постановено по заявление с вх.

№ 1473/21.03.2024 г. на Н. А. С., ЕГН: **********, с което е отказано заличаване на възбрана, индивидуализирана в посоченото заявление, на основание чл. 31 от Правилника за вписванията, КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС - Благоевград, като му УКАЗВА да заличи възбрана, наложена върху 1/2 идеална част от 4 жилище/апартамент с идентификатор ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес **********, целият с площ 70,43 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта ***, и над обекта - няма, заедно с половината от голямо зимнично помещение и от правото на строеж върху мястото, вписана с вх. рег. № 350 от 04.02.2019 г., книга “Възбрани”, под номер 15, том I, 2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5