Определение № 246 от 07.05.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 196/2026
- Вид
- Определение № 246
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 2 и 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22, ал. 2 и 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29 ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 30 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246 гр. Варна, 07.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Анета Н. Братанова
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000196 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от името на Е. П. А., М. П. А. и В. П. Ч., против определение рег.№ 649/17.04.2026 п о електронно дело 20263100900238 (ТД№ 238/2026 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по част от предявени искове за заличаване на несъществуващи обстоятелства, вписани в търговски регистър по партида на „БелаЧейн“ ООД, ЕИК 202166097, касаещи управителя на дружеството и обявяването на актуална редакция на дружествен договор.
Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от името на легитимирани страни(ищци), чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, с което е отречено процесуалното право на защита на жалбоподателите и се явява процесуално допустима.
Жалбоподателите, чрез общия им пълномощник адвокат К., се оплакват за неправилно приложен закон от първата инстанция при преценката на интереса на засегнати от вписването съдружници да установят факта на липсата на надлежно назначаване на лицето Ф.Д. за управител, чието име е било оповестен в рамките на определен период (от вписването на 27.02.2026г. до заличаването му по спешност от самото дружество на 12.03.26г.).
Позовават се на организирани в този период измамни схеми, като считат, че без отричане на легитимацията на вписания въз основа на неистински документи управител, дружеството не би могло да оспори сделките, извършени от негово име в този период. Сочат съдебна практика в подкрепа на тезата си за съхраняване на интереса от искова защита по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при верига от последователни вписвания за установяване на всички предходни несъществуващи вписвания и последващи несъщински заличавания. Отделно обосновават интереса си и от разглеждане на претенция 1 по отношение на обявяване на акт, чието съществуване е пряка и неразделна последица от оспореното съществуване на решение на дружеството, отразено в неистински протокол на общо събрание и сам по себе представлява неистински документ. С доводи за надлежно предявани допустими претенции, молят за отмяна на необоснованото и незаконосъобразно прекратително определение и връщане на делото за продължаване на разглеждане на предявените искове в цялост.
Насрещна страна в производство по контрол на такъв прекратителен акт не се конституира(чл. 130 ГПК).
За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:
Прекратеното производството е било образувано по искова молба, с която е предявен иск на жалбоподателите срещу търговското дружество, в което те самите членуват, за заличаване на посочени от тях като несъществуващи и вписани по неговата партида три обстоятелства: 1. назначаване на Ф.Ц.Д. за управител, 2. Увеличаване на капитала на дружеството и 3. обявяване на нов дружествен договор. Тези съединени искания ищците обосновават с твърдения за представяне на неистински документи (съставени чрез подправка на собствените им подписи), посочени от заявителя като доказателства за взети решения на общото събрание, платежни нареждания, декларации и нов дружествен договор. Наред с тези относими към заявеното искане обстоятелства, ищците са изложили и множество твърдения относно злоупотребите на заявителя – легитимирал се като новоизбран управител с неистинските документи, посочили са предприето разследване на извършена от него престъпна измама, както и извършеното от легитимния управител с цел преустановяване на измамите, заличаване на вписването на избора на Д.. В изискано от първата инстанция уточнение на интереса на жалбоподателите да търсят заличаване на вече премахнато от регистъра вписване на управител и на действие, което само по себе си не представлява вписване, ищците са уточнили, че търсят защита, с която да преодолеят оповестителното действие на наличното в определен период вписване и да установят, че оповестеният договор е неистински.
След като е преценил така обоснования интерес, първоинстанционният съд е намерил, че като трети за регистърното производство лица, ищците не са обосновали интерес от установяване на несъществуването на назначаването на „мнимия“ управител, чието име вече е заличено, тъй като търсената от тях цел (преодоляване на предходно оповестително действие) не може да се постигне с предявен иск по чл. 29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. След като е преценил, че предмет на специалния установителен иск е конкретно предвиден в закона резултат от регистърно производство по вписване на определени обстоятелства, съдът е отрекъл този вид защита да е приложим и за друг вид охранително оповестяване на съдържание на актове. Тези изводи са мотивирали отричането на правния интерес на ищците от исканото установяване на несъществуване на избора на вече заличения управител и на обявената по партидата нова редакция на дружествен договор.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
2
Претенцията за заличаване на вписани в публичния регистър обстоятелства за търговец изисква обосновка на правен интерес на третото лице, изведен от публично оповестения статут на юридическото лице (като подлежащи на вписване обстоятелства) и връзката на правната сфера на ищеца с този статут. В този смисъл съдебната практика възприема правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за исковете по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ(ТР № 1 от 06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС). За да са противопоставими, по начин застрашаващ правната сфера на съдружниците като лица различни от титуляра на партидата, несъществуващите обстоятелства следва да са вписани. Когато те са вече заличени(независимо по чия инициатива) интерес от установяване на предпоставката за заличаването им липсва, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването преустановява занапред правните последици на вписването. Правно положение на ищците, засегнато от вписването на овластяване на мнимия управител в периода до заличаването му, не би се променило по никакъв начин, тъй като дори и спрямо дружеството ответник да се установи несъществуването на избора му, това установяване не би могло по никакъв начин да „преодолее“ по-рано действалото вписване и последиците му спрямо необвързани с решение по спора други трети лица(Определение № 2440 от 20.09.2024 г. на ВКС по т. д.
№ 1397/2023 г., II т. о., ТК). Още повече, че самото поведение на дружеството индикира, че то не оспорва твърденията за липса на надлежно проведен избор и с извършеното от него заличаване на мнимия управител е защитило своя и на съдружниците интерес от освобождаване от последиците от неистинското документиране занапред.
Посочената от частните жалбоподатели съдебна практика е изцяло неотносима към настоящия казус, доколкото е постановена за случаи на поредица от вписвания, съпътствани от заличавания, като предмет на отричане на съществуването обаче не е първото, а последното от вписванията в тази верига, чиято неистинност обуславя и неистинността на съпътствалото го заличаване. При положение, че ищците не оспорват последното вписване, а напротив то вече ги ползва, няма как да обосноват „несъщински“ характер и на заличаването на Д., за да се открие пътя към неговото единствено спорно вписване.
Не се отклонява от установената съдебна практика и преценката за различието в режима на вписване на обстоятелства и на обявяване на актове (чл. 4 и чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ), както по отношение на действието на вписването (чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ) и на обявяването (чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ), така и по отношение на начина на извършване на вписването, заличаването и обявяването (чл. 22, ал. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ). Вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването – на обявените актове, и създава за тях презумпция, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове.
Съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други съдебни производства, образувани за защита на нарушени права, без да е необходимо предявяването на специален установителен иск за защита срещу самото обявяване. Затова и специалната защита по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ е регламентирана като последица от уважаване на установителния иск по чл. 29, 3 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ или на конститутивен иск за отмяна на решение на орган на ЮЛ(основание за извършено вписване) като премахване от оповестения статут само на подлежащите на вписване и още налични като вписвания обстоятелства. Липсата на разпоредба за "заличаване" и на обявени актове трайно се възприема в съдебната практика като съответна на разликите в охранителните процедури, а това изключва разширително прилагане на специалната защита и по отношение на тях (Определение № 25 от 13.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1127/2020 г., II т. о., ТК и цитирани в него предходни актове на ВКС).
В заключение, оплакванията за неправилно приложен закон се оказват неоснователни. В случая самият индивидуален интерес на ищците, така както е обоснован и в частната жалба, не е адекватен на поисканата от тях защита и затова липсва процесуална предпоставка за упражняване на право на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Производството по предявената искова молба следва да се прекрати като недопустимо в частите, касаещи установяване на несъществуване на вече заличено обстоятелство по назначаване на мним управител и на несъществуване на обявен като актуална редакция дружествен договор.
Пълното съвпадение на съображенията на двете инстанции, налага потвърждаване на постановеното на осн. чл. 130 ГПК частично прекратително определение.
По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 649/17.04.2026 по електронно дело 20263100900238 (ТД№ 238/2026 г.), по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ, по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите, чрез пълномощника им, което да се извърши през ЕПЕП(след уведомяването му за служебно предоставен достъп).
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4