Решение № 99 от 09.10.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200121 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. К., ЕГН **********, чрез А. Б., срещу Наказателно постановление (НП) № 26-0338-000029 от 05.03.2026 г. на Началник на РУ – С. при ОДМВР – С., с което й е наложена глоба в размер на 153,39 евро (300 лева) на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 48 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката не е извършила вмененото й нарушение. Твърди се, че жалбоподателката се е движела по главния път – ул. „Б.“, без видимост към ул.

„Т.“, на която е монтиран знак „СТОП“, поради което кръстовището не е на равнозначни пътища и дясностоящият автомобил не е имал предимство.

С тези аргументи е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката,

1 чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. В хода по същество адв. Б. заяви, че към датата на произшествието не е била въведена временна организация на движението, че доверителката му е знаела, че се движи по път с предимство, и че деянието е случайно. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С писмото, с което е изпратена жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на Решение от 25.01.2024 г. на СеС по дело C-438/22.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е и основателна.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съгласно Генералния план за организация на движението в гр. С., действащ към датата на инцидента - 24.01.2026 г., кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Т.“ е с установена организация на движението, като бул. „Б.“ е път с предимство, а за водачите, навлизащи в кръстовището от ул. „Т.“, е предвиден пътен знак Б2 „Спиране! Преминаване без спиране е забранено“. Към 24.01.2026 г. на кръстовището не е била въведена временна организация на движението.

Н а същата дата около 13:00 ч. жалбоподателката В. К. управлявала собствения си лек автомобил „*** **“ с рег. № ** **** ** по бул. „Б.“ в гр. С. в посока към кръстовището с ул. „Т.“. Движела се със скорост около 40 – 45 км/ч при разрешена 50 км/ч. Жалбоподателката живее в гр. С., често пътува по този път и знаела, че ул. „Б.“ е път с предимство, а на ул. „Т.“ има знак „Стоп“.

По същото време по ул. „Т.“ към кръстовището се движел лек автомобил „Т. ****“ с рег. № ** **** **, управляван от водач, който не е от гр. С.. Когато автомобилът „Т.“ навлязъл в кръстовището, жалбоподателката го възприела в последния момент и не успяла да спре, тъй като видимостта й към ул. „Т.“ била ограничена. Между двата автомобила настъпил страничен удар, като настъпили материални щети по двата автомобила.

2

По сигнал на мястото пристигнали свидетелите С. Г. и Р. Д. – полицейски служители при РУ – С.. Те констатирали липсата на знак Б2 на ул.

„Т.“ и приели, че кръстовището е нерегулирано, а автомобилът „Т.“ е дясностоящ, поради което св. Г. й съставил АУАН серия GA № 1220339 от 24.01.2026 г. за нарушение на чл. 48 ЗДвП. Към този момент знакът Б2 на ул.

„Т.“ липсвал. Той бил премахнат при извършване на ремонтни дейности по тротоара и не бил поставен обратно след тяхното приключване. Поставен е от аварийното звено на Община С. в деня на произшествието, след него.

Актът е предявен и подписан от жалбоподателката с възражение, че ще подаде допълнителни възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. и Д., от обясненията на жалбоподателката, както и от писмените доказателства: АУАН, НП, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, писмо вх. № 6280/19.08.2026 г. от Община С. с приложена извадка от Генералния план за организация на движението.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д. като логични, последователни и непротиворечиви по съществените обстоятелства. И двамата потвърждават, че на мястото по принцип има знак „Стоп“, че към момента на произшествието той липсвал и че е бил поставен обратно в същия ден. Разликата в техните показания колко време след произшествието е поставен знакът (около половин час или около два часа) е несъществена. Тя се обяснява с изминалото време и с това, че св. Д. е видял знака при по-късно преминаване. Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателката, доколкото те се подкрепят от показанията на актосъставителя, че видимостта към ул. „Т.“ е малка, и от писмените доказателства за организацията на движението.

Писмените доказателства не са оспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна поради следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи , като не са налице съществени нарушения на процедурата по съставяне на акта и издаване на НП.

По същество съдът приема, че жалбоподателката не е осъществила състава на вмененото й нарушение. Съгласно чл. 48 ЗДвП на кръстовище на 3 равнозначни пътища водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна. В случая се установи, че кръстовището, на което е възникнал пътният инцидент, не е такова на равнозначни пътища, тъй като съгласно действащата пътна регулация бул. „Б.“ е път с предимство. Не са налице доказателства за действаща временна организация на движението, с която жалбоподателката да е била длъжна да се съобрази. Дори да се приеме, че при липсата на знак Б2 на ул. „Т.“ кръстовището към момента на произшествието е следвало да се третира като кръстовище на равнозначни пътища и че обективно жалбоподателката не е пропуснала дясностоящия автомобил, деянието не е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само това деяние, което е извършено виновно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието не е виновно, ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Именно такъв е настоящият случай.

Организацията на движението на кръстовището, установена с Генералния план, е давала предимство на водачите по ул. „Б.“. Тази организация не е била променена по предвидения в закона ред – не е била въведена временна организация на движението, която да е сигнализирана и оповестена на участниците в движението. Липсата на знака не е резултат от воля на компетентния орган за промяна на организацията, а на пропуск при извършването на ремонтни дейности. Този пропуск е бил кратковременен и е отстранен в деня на произшествието.

Жалбоподателката не е имала възможност да узнае за липсата на знака.

Знакът Б2 е поставен на ул. „Т.“ и е предназначен за водачите, движещи се по тази улица, поради което жалбоподателката, като водач по бул. „Б.“ не е била длъжна и не е можела да следи за наличието му и да предвиди липсата му..

Видимостта й към ул. „Т.“ е била ограничена от сградите и спрелите автомобили, както потвърди и актосъставителят. Жалбоподателката е добре запозната с организацията на движението на кръстовището, тъй като живее в град С. и ежедневно минава по същия маршрут. Поради това съдът намира, че тя обосновано е разчитала, че се движи по път с предимство. При тези обстоятелства тя не е била длъжна и не е могла да предвиди, че водачът от ул.

„Т.“ не е задължен да спре и да й даде предимство, и че тя самата е длъжна да 4 пропусне дясностоящите превозни средства. От водача не може да се изисква да предполага, че установената и неотменена организация на движението е фактически нарушена вследствие на пропуск на трети лица.

Предвид всичко изложено съдът намира, че деянието не е виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗАНН , следователно не представлява административно нарушениеи административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана незаконосъобразно. От посочоченото следва единственият законосъобразен извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката има право на разноските по делото. Такива се претендират и установяват в размер на 300,00 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Възражението на възиваемата страна за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е неоснователно. Делото е разгледано в две съдебни заседания, с разпит на двама свидетели и събиране на допълнителни писмени доказателства.

Защитникът е участвал в тях и е проявил активно процесуално поведение.

Предвид това съдът намира, че заплатеното възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и не е прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0338-000029 от 05.03.2026 г. на Началник на РУ – С. при ОДМВР – С., с което на В. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „И.“ № ***, е наложена глоба в размер на 153,39 евро (300 лева) на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 48 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) евро, представляваща сторените от последната разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС – С.

5 област в 14-дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

6