Определение № 19629 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19629 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509678 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 95 вр. чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу определение №26309 от 20.07.2026 г. постановено по гр.д. №3745/2025 г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ във вид на процесулано представителство.

В жалбата са изложени оплаквания, че предявеният иск е изяло редовен, тъй като е осъден без обвинение от Апелативен специализиран наказателен съд. Счита на районният съд е нарушил правото на ЕС и ООН, с което е възпрепятстван да получи правосъдие. Моли определението да бъде отменено като неправилно и да му бъде предоставена правна помощ.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да остави искането за предоставяне на правна помощ на ищеца без уважение съдът е приел, че производството по гр.д. № 3745/2025 г. по описа на СРС, 31 състав образувано по предявен от Е. Д. М. иск с правно основание е чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ против Апелативен съд София като правоприемник на АСНС (закрит) е недопустимо, тъй като исковата претенция е предявена срещу ненадлежен ответник след направени от ищеца уточнения.

Изложени са мотиви, че Апелативен съд София - правоприемник на АСНС (закрит) като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение от вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, поради което е преценено, че предоставянето на правна помощ би било неоправдано, а и се касае за недопустима претенция, в които случаи съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя.

Въззивният съд намира така постановеното определение за правилно по следните съображения:

Според възприетото в Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК, ВКС съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на 1 задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.

В конкретния случай се претендират вреди от незаконно задържане вследствие определение по ч.н.д.№247/2017 г. по описа на АСНС, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за изменение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека „подписка“ по реда на чл. 270 НПК. При твърдения за причинени вреди в резултат на задържане под стража - основание по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ легитимиран да представлява държавата е органът, който е инициирал наказателното производство – тоест Прокуратурата на Република България, поради което и така предявеният иск не е насочен срещу надлежен ответник и като такъв е недопустим. С оглед на очертаните в исковата молба фактически твърдения , предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били отменени; нарушаване на права, защитени по чл. 5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание над определения срок, незаконосъобразно използване на СРС и установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.

Съгласно възприетото в мотивната част на Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГК, когато се претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно обвинение. При съобразяване на правната квалификация на предявения иск – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящият състав на съда намира, че Апелативен съд – София не е надлежно процесуално легимиран да отговоря по него, поради което и производството по делото е недопустимо като образувано срещу ненадлежен ответник.

По възражението на жалбоподателя, че районният съд му пречи да получи правосъдие като отказва предоставянето на правна помощ следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПрП правна помощ под формата на процесуално представителство (чл. 21, т.

2 ЗПрП) не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай предявеният от ищеца иск е недопустим, поради което е налице предвиденото в закона изключение съгласно което на молителя не следва да бъде предоставяна правна помощ. Правилен е и довода, че предоставянето на правна помощ в този случай би било неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, което основание за недопускане на правна помощ също е законодателно предвидено – чл.

24, т. 1 ЗЗпрП.

Ето защо, обжалваният съдебен акт е правилен, поради което подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 104617/05.08.2026 г. на Е. Д. М. срещу №26309 от 20.07.2026 г. постановено по гр.д. №3745/2025 г. по описа на СРС, 31 състав, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ във вид на процесулано представителство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3