Решение № 193 от 28.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Разград, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Гражданско дело № 20233300100118 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от О. М. А., чрез пълномощник, с която против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания по загубата на неговия брат А. М. А., починал на 24.12.2018г. , вследствие на претърпяно ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път I-2 /гр. Разград – гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил, по вина на С. Ф. Х. – водач на товарен състав – седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с рег. № ***, който товарен състав е застрахован при ответника, ведно със законната лихва считано от 21.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че за процесното ПТП е образувано наказателно производство, което е приключило с влязла в сила присъда № 2/20.01.2021 г., постановена по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с която водачът С. Ф. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ и б. ‚в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Сочи, че е брат на починалия. Твърди за близост с пострадалия А., като неговата преждевременно настъпила смърт му се отразила негативно. Твърди, че е изпълнена процедурата по чл.380 ал.1 КДЗ-заявена застрахователна претенция, по която ответното дружество образувало щета с вх. №0000-1000-01-21-7516/10.08.2021г., б и л о определено застрахователно обезщетение в размер на 5000лв., с който размер ищецът не бил съгласен.

1

Процесното събитие настъпило на 18.12.2018г., като пострадалото лице А. А. е пътувало на задната лява седалка в управляван от Ф. Х. л.а. „Мазда Кседос“ рег. №***. При движението му по път I-2 от гр.Разград към гр. Шумен настъпило ПТП с друго МПС седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №*** с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с рег. №***, управляван от С. Ф. Х., като при настъпилото произшествие в резултат на сблъсъка на двете превозни средства, возещият се на задната лява седалка на автомобила А.

А. получил тежка закрита черепно-мозъчна травма и след удара изпаднал в мозъчна смърт.

Починал на 24.12.2018г. от настъпили усложнения: остра дихателна недостатъчност. кома.

Във връзка с инцидента е водено наказателно производство, приключило с влязла в сила на 28.03.2022г. присъда по нохд №308/2020г. на РОС, по силата на която С. Ф. Х. бил признат за виновен в това, че при управление на посоченото МПС, движейки се със скорост несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, с характера и интензивността на движението, съС.ието на пътя и на превозното средство, което било с различно износване на гумите, нарушил правилата задвижение по чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.20 ал.2 ЗДвП, чл.139 ал.1 т.4 ЗДвП, загуб ил контрол върху превозното средство, навл язъл в насрещната лента за движение, препречвайки пътното платно с товарната автокомпозиция предизвикал ПТП, с насрещно движещия се л.а. „Мазда“ Кседос с рег. №***.

Твърди, че единствен пряк законен наследник на починалия А. А. е неговата майка З.

М. Е. живуща в гр.София, като от самото си раждане е живял заедно с брат си в дома на баба им Ю. А. И., починала през 2005г. Той и починалият му брат, както и брат му Ю. А. били изоставени от майка им З. А.а и от баща им М. А., починал на 31.12.2016г., когато ищецът бил на 5 години.

С Решение по гр.д. №95/2003г. на ПРС децата Ю. и А. били настанени в семейството на баба си, тогава ищецът бил на 16 години, а брат му А. - на 11г. След като баба им починала на 08.11.2005г. с декларация от 11.11.2005г. ищецът декларирал желанието си децата да бъдат настанени в неговото семейство. Тогава самият той бил на 18 г., А. бил на 13г., а Ю. - на 17г. С решение по гр.д. №649/2005г. на ПРС А. А., който тогава бил на 13г. и Ю. А. били настанени в семейството на ищеца, който поел грижите за тях. Морално и материално подкрепял брат си не само до неговото пълнолетие, но и след това до неговата смърт настъпила на 22.12.2018г., която повлияла негативно на ищеца.

След повече от четири години продължавал да не може да контролира емоциите си при спомена за брат си. Всеки път се насълзявал, когато погледнел към празния стол на масата, около която се събирало семейството, от което бил част до смъртта си. Изживявал огромна болка и страдание за брат си, за когото се грижел като за свое дете. Последният бил на 26 години към датата на ПТП, но продължил да живее в семейството на брат си О..

Двамата се подкрепяли морално и материално. Заедно правели ремонт на къщата, която закупили в с.Ловско, общ.Лозница на името на А. А., с цел предстоящата му сватба с починалата по време на същото ПТП-Е. З. С..

Ищецът заявил писмена претенция пред застрахователя-ответник на 21.07.2021г., входирана при последния на 10.08.2021г. Бил уведомен, че е определена сума в размер на 2

5000лв. за причинени неимуществени вреди, като брат на починалия вследствие на ПТП А.

А., коато отказал да получи. Счита, че му се следва лихва за забава от датата на предявяването-21.07.2021г.

Постъпил е в срок писмен отговор от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва изложените обстоятелства, твърденията за механизма на ПТП, че причина за смъртта са единствено действията на водача на товарната композиция С. Ф. С.. Осправат се и твърденията за претърпени неимуществени вреди, че въоще пътният инцидент се е отразил изключително негативно, тъй като ищецът не е посочил в исковата си молба какви здравословни заболявания са предизвикани и какви проблеми са възникнали на психиката му от загубата на брат му.

Твърди, че ищецът не е материално легитимирано лице да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му, не е наследник на пострадалия по права линия, доколкото е оставил наследник от първи ред - майка З. Е..

Поради което не е сред най-близкия кръг на пострадалия, не са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищеца на значителни болки и страдания. Ищецът не е посочил конкретни факти, обосноваващи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение на най-близките на починалия според ТР №1/2016г. на ОСНГТК ВКС.

Твърди, че не е имало емоционална връзка между братята. Сочи за пълна незаинтересованост от страна на ищеца към брат му А., която се основавала от показанията дадени от ищеца на 27.12.2018г. пред разследващите органи. Това, че А. живеел на адресa на своя брат, не означавало, че последният е полагал грижи за него. Сочи за приложение на разпоредбата на §96 ал.3 ЗИДКЗ вр. с §77 от същия, според която размерът на обезщетението се определя в размер до 5000лв.

Твърди, че причината за настъпване на инцидента „стои“ извън поведението на С. Ф.

Х.. По време на ПТП-то е било много студено, В.ло е сняг, а съС.ието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка, като водачът на автомобила С. Х. попаднал в заледения пътен участък по пътното платно и се получил т.нар. неконтролируемо хлъзгане на управлявания от него автомобил. Това довело до загуба на устойчивост. Водачът се движел със съобразена скорост за пътните условия, бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.

Сочи, че процесният пътен участък I-2 гр.Разград-гр.Шумен при кръстовището с път III-205 на 78+983 е част от републиканската пътна мрежа, като държавата в лицето на АПИ е нормативно задължена да поддържа този път. Участъкът е оставен да бъде заснежен и заледен, поради бездействието на държавния орган в лицето на АПИ, която не е извършила своевременно действия по обезопасяване на пътя, опесъчяване, пръскане с матирали против замръзване и др. действия. Поради което и въпреки постановената присъда счита, че водачът не е извършил противоправно и виновно деяние.

На самостоятелно основание твърди, че инцидентът настъпил поради некачествено 3 положена пътна настилка, която е била изградена с материали, които били некачествени и които намалявали коефициент на сцепление между гумите на автомобилите и асфалта. В комбинация със заснежения и заледен пътен участък и непочистен път е налице предпоставка за трагичния инцидент на 18.12.2018г. съС.ието на участъка от пътя, в района на произшествието се явява причинно-следствена връзка с настъпилия тежък инцидент и причина за катастрофата.

Оспорва акцесорния иск, поради неоснователност на главния. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. М. А., който бил без поставен предпазен колан и нарушил чл.137а ал.1 ЗДвП. Иска конституиране на трето лице-помагач, а именно АПИ, срещу когото предявява обратен иск.

Конституираното трето подпомагащо лице на страната на ответника – АПИ, чрез представител депозира отговор в срок. Намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва и акцесорния иск, по съображения за неоснователност на главния иск.

Признава по отношение на ответника, че механизмът на процесното ПТП е такъв както е описан в исковата молба, както и становището на ищеца, че причината за настъпване на произшествието са единствено и изцяло виновните действия на водача на седловия влекач Мерцедес Актрос, с прикачено към него полуремарке „Фигел“ – С. Ф. Х., чието виновно поведение се изразява в несъобразено използване на органите за управление на автокомозицията, несъобразена за пътната обстановка скорост, както и използване на гуми с различна степен на износване, което довело до неравномерно сцепление на колелата със заснежената пътна настилка, на основание чл.300 ГПК виновността за причиняване на смърт по непредпазливост е разрешена със задължителна за гражданския съд сила.

Твърди, че ищецът не е правно легитимирано лице да получи обезщетение. Цитира ТР №1/2016г. ОСГНК на ВКС, че други лица извън най-близкия семеен и родствен кръг имат право да получат обезщетение, ако са създали с починалия поС.на и дълбока емоционална връзка. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е такова лице, а фактът, че съгласно решението от 2005г. брат му – починалият А. А. са били регистрирани на един и същ поС.ен адрес не доказва това. Както от приложения нотариален акт е видно, че А. А. е придобил собствен имот през 2015г. в с.Ловско и до злополуката на 18.12.2018г. , е живял отделно от ищеца.

Оспорва твърденията на ответника, че водачът Х. се е движел със съобразена с пътните условия скорост, както и това, че АПИ не е изпълнила задължението си да поддържа процесния пътен участък. Сочи, че има сключен договор от 01.12.2014г. с предмет Поддържане на републиканските пътища на територията на северен централен район.

Снегопочистването се осъществява по график съгласно оперативен план за зимно поддържане на РП. На 18.12.2018г. обстановката на територията на област Разград е била съгласно извлечение от дневника на дежурния служител, а в дневния отчет се сочат за изпълнени дейности на участъка на пътя където е станало произшествието. В РП I-2 в района на произшествието било извършено снегопочистване и платното за движение е обработено с химически вещества за стопяване на снега. Пътното платно е било надлежно 4 почистено и обработено според нормативните изисквания определени в Техническите правила и изисквания за поддръжка на пътищата – дял IV зимно поддържане.

В случай на приемане на възраженията на ответника за основателни, прави възражение за съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат с оглед приноса на предизвикалия ПТП виновен водач Х.. Поддържа се възражението на ответника за съпричиняване от страна на А.. Моли за отхвърляне на обратния евентуален иск на ответника.