Решение № 3395 от 31.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. Варна, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110111113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., срещу **** АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 512,81 евро - частичен иск 727,79 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0310Х0020463 от 28.06.2024 г., за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, десен фар комплект и бленда десен фар мъгла на собствения на ищеца лек автомобил марка „****“, peг. № * **** **, вследствие на настъпило на 12.09.2024 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът М. Т. твърди, че на 28.06.2024 г. сключил с ответника **** АД договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0310Х0020463, за собствения си лек автомобил „****“, peг. № * **** **, със срок на действие от 28.06.2024 г. до 27.06.2025 г. Уговорена била застрахователна сума в размер на 9500 лева и застрахователна премия от 690,41 лева, разсрочена на 4 вноски, изцяло заплатени към настоящия момент. Излага, че на 12.09.2024 г., около 08:40 ч., движейки се по Аспаруховия мост в посока изхода на гр. Варна, управляваният от него автомобил се ударил 1 в скъсан необезопасен кабел на тролейбусната мрежа, вследствие на което получил увреждания. Ищецът уведомил застрахователя, който извършил огледи, изготвил снимков материал и съставил опис на щетите, с описани увредени детайли: облицовка предна броня, десен фар комплект и бленда десен фар мъгла. Заявява, че на 11.10.2024 г. получил като застрахователно обезщетение сумата от 76,56 лева, която била недостатъчна. При извършена проверка в няколко сервиза установил, че сумата за възстановяване на автомобила възлиза на 1500 лева, като увреденият фар бил оригинален и следвало да се подмени също с оригинален. При съобразяване на предварително платената от застрахователя сума, последният му дължал обезщетение в общ размер на 1423,44 лева Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество **** АД е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на иска поради злоупотреба с право, доколкото между страните е налично висящо производство с предмет частично обезщетение за вредите от същото ПТП по гр. д. № 14014/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 17-и състав. В условията на евентуалност иска спиране на производството до приключване с влязло в сила решение по посоченото дело, като твърди неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0310Х0020463, валидна към датата на ПТП. Не оспорва и механизма на ПТП, но твърди, че е налице съпричиняване на вредите от ищеца, което надвишава 50%, като от съставения Протокол за ПТП от 02.10.2024 г. било видно, че към водача е взето административно нарушение по образувана преписка на IV РУ – Варна. Счита сочената като необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила сума от 1500 лева за неоснователно завишена с оглед възрастта на МПС – 20 години, и договорения начин на обезщетяване – по експертна оценка по методиката на застрахователя.

Сочи, че за настъпилите увреждания **** АД е определило по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на 421,75 лева, от която сума, на основание т. 62 от ОУ, е прихваната стойността на неизплатените трета и четвърта вноска по разсрочената застрахователна премия в размер на 345,19 лева и на ищеца е преведен остатъкът в размер на 76,56 лева. Поддържа, че сумата от 421,75 лева представлява пълното обезщетяване на имуществените вреди, предвид което искът е неоснователен, като с оглед неоснователния главен иск, неоснователен е и акцесорният за присъждане на лихва.

Настоява за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът М. В. Т. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът **** АД не се представлява. С молба вх. № 54622/07.07.2026 г. оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи 2 отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.

В конкретния казус между страните не се спори, че между същите е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Каско” за процесния лек автомобил, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0310Х0020463 от 28.06.2024 г.; че на 12.09.2024 г. собственият на ищеца лек автомобил „****“, peг. № * **** **, е претърпял ПТП с твърдения в исковата молба механизъм, в резултат на което са получени описаните от застрахователя увреждания, а именно: увреждане на облицовка предна броня, десен фар комплект и бленда десен фар мъгла; че на 11.10.2024 г. застрахователят е превел по банков път на ищеца сумата от 76,56 лева с основание: застрахователно обезщетение.

Че констатираните от застрахователя в Опис на щетите по претенция № 13024030102823/18.09.2024 г. увреждания, чието обезщетение е предмет на настоящия иск, представляват покрит застрахователен риск, за който отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, е установено със сила на пресъдено нещо с Решение № 4385/05.12.2025 г. по гр. д. № 14014/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 17-и състав, влязло в сила на 06.01.2026 г.

Съгласно ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН, е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането – какъвто се явява настоящият, да се спори относно основанието на вземането.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. С оглед на това, преклудирано е възражението на ответника в отговора на исковата молба за съпричиняване от страна на ищеца и същото не следва да бъде разглеждано. Предмет на настоящото производство е единствено установяване на размера на неизплатена част от дължимото от застрахователя обезщетение след уважаването на предходния частичен иск.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като според ал. 1 на същия законов член, обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички 3 присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената на труда, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му на достъп до качествени стоки и услуги.

Относно пазарната стойност към датата на застрахователното събитие на ремонта за възстановяване на уврежданията, причинени от процесното ПТП, съдът кредитира заключението на вещото лице инж. И. И. по т. 2 от допуснатата САТЕ, с което същата е определена на сумата от 733,56 евро с вкл. ДДС, при отчитане цената на труда в 24 автосервиза, действащи на територията на гр. Варна, и цената за нови части, с оглед изричното заключение по т. 1, че увреденият и подлежащ на подмяна фар е оригинален, от най-висок клас. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че разликата между оригиналния фар и алтернативните такива е в материала, от който е изработен, респективно в начина, по който свети, и в периода на експлоатация, с оглед на което и предвид принципа за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка, съдът намира, че не следва да бъде съобразявана цената на алтернативните части, посочена в т. 3 от експертизата.

Възражението на ответника, въведено с молба вх. № 54622/07.07.2026 г., че автомобилът не отговаря на фабрично произведения облик, включително е с боядисана нефабрично долна част на предна броня, освен че е преклудирано, е и неоснователно, доколкото в съдебно заседание на 08.07.2026 г. вещото лице сочи, че автомобилът отговаря на фабрично произведения облик и няма как да се докаже дали предната броня е фабрично или нефабрично боядисана.

При приспадане от така определената от вещото лице стойност на ремонта в размер на 733,56 евро на вече изплатеното извънсъдебно обезщетение от 215,64 евро (421,75 лева, от които е прихваната стойността на незаплатените до този момент трета и четвърта вноска от застрахователната премия в общ размер на 346,19 лева) и на присъденото с Решение № 4385/05.12.2025 г. по гр. д. № 14014/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, обезщетение в размер на 5,11 евро (10 лева), дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на 512,81 евро, в какъвто размер е и предявеният частичен иск. С оглед на това, същият се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца.

Същият със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 25,56 евро държавна такса, 100 евро - внесен депозит за допуснатата САТЕ, и 245 евро - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. Налични са доказателства за заплащане на претендираните суми. Съдът намира 4 за неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и ориентировъчния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 370,56 евро.