Решение № 162 от 03.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1095/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Благоевград, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501095 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕАД чрез пълномощника адв. Г. Я. против Решение рег. № 601/15.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 2899/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е направилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Оспорва се извода на РС за недоказване от ищеца исковата молба произшествие. на описаното в
За необосноваността на направения извод жалбподателят изброява представените писмени доказателства към исковата молба като посочва, че са разпитани и свидетел, акцентирайки че показанията на свидетели се съдържа най-пълна детайлна картина на случилото се. Установява се, че инцидентът е настъпил на 3.9.2023 г. около 17 ч., валял е лек дъжд; малко преди навлизане в гр. С., посока гр. С.; управляваният от водача К. автомобил БМВ Х 5 с рег. № * е преминавал през несигнализирана дупка на пътното платно. Установени са и щети по автомобила – увреда на задна лява гума и джанта.
1
Сочи, че от съвкупния анализ на доказателства се установява, че ПТП-те станало на 03.09.23 г., а не на 04.09.23 г. , както и че това не е от съществено значение
Оспорва приетото от съда, според което показанията на разпитаните свидетели К. и Р. били потиворечиви и не следвало да са кредитират с доверие; че показанията им били в пълно противоречие със съобщените от тях пред застрахователя сведения за обстоятелствата на ПТП. Според жалбоподателя изводът е очевидно необоснован и лишен от логическа или доказателствена основа.
Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение процесуалните правила при оценката на автотехническата екпертиза. на
При отговорите в с.з. вещото лице дава отговори, който пряко противоречат на изготвено от него заключение, поради което съдът е следвало да назначи повторно заключение или поне допълнително такова, а не безкритично да го приеме и в решението си да се позове на отговорите от с.з.
Направено е искане за нова експертиза.
Моли решението да се отмени и искът уважи.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че изводите на РС са обосновани и законосъобразни. Правилно са анализирани доказателствата вкл. показанията на свидетелите и заключението на експерта.
В жалбата се твърди, че механизма на ПТП-то се установява с частни документи, представени с исковата молба, които са съставени пред застрахователното дружество за изплащане на застрахователното обезщетение, но те са оспорени от АПИ.
Направения анализ на заключението на експерта е законосъобразен, като ищецът в с.з. не го е оспорил. Заключението е обосновано и не възникват съмнения за неговата правилност. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичен срок.
С атакувания акт РС е отхвърлил като неоснователен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с 2 чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1155.46 лв., представляваща изплатено от дружеството-ищец застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №470423232348832 за нанесени материални щети на лек автомобил „БМВ Х5“ с peг. №СВ * във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП на 03.09.2023 г. на републикански път Е-79 в посока гр.С., преди гр.С., при попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Регресният иск на застрахователя, с който първоинстанционният съд е сезиран срещу причинителя на вредата за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", е правилно квалифициран и разгледан на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е безвиновна, гаранционно обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод, на която същите са настъпили.
Отговорността е както за действие, така и за бездействие на изпълнителя, ако съответното поведение е противоправно и от него са последвали вреди.
Отговорността на АПИ според застрахователя следва да се ангажира, тъй като става реч за бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от закон.
За успешното провеждане на предявения регересен иск в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение да репарира причинените на застрахования вреди; че вредите са настъпили от неизпълнение на задължението на АПИ за поддържане изправността на пътния участък, представляващ част от републикански път, както и че като застраховател ищецът е извършил плащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице.
За доказване на тези предпоставки, касаещи основателността на иска, при 3 съобразяване тезите на страните и доводите им пред настоящата инстанция, както и събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:
От представената по делото застрахователна полица № 4704231724100877 е видно, че в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЕАД на основание автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ със срок на застраховката от 07.04.2023г. до 06.04.2023г., 23.59 ч. е застраховано моторно превозно средство „БМВ Х5“ с peг.№ *.
На 04.09.2023 г. е подадено заявление до застрахователя за изплащане на обезщетение по сключената застраховка за причинени щети на автомобила, в което зявление са описани за щети „задна лява гума“ и „задна лява джанта“ , а за събитие - на 03.09.2023 г. при движение на автомобила на път Е-79 в посока гр.С. преди гр.С., влязъл в дълбока дупка, при което се увредили гумата и джантата.
Застрахователят е завел претенцията по заявлението под № 50-0160013466/23/04.09.2023 г., по която е изготвил Опис на претенцията и 2 бр. описзаключения, като със заключенията е определил за изплащане на сумата 471,60 лв. - за джантата и 683,86 лв. – за задна лява гума.
Определеното застрахователно обезщетение за гумата от 683.86 лв. е изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 7.9.2023 г. на лицето, посочено в застрахователната полица за ползвател на застраховка -„Булмалц“, ООД, а обезщетението от 471,60 лв. за увредената джанта е изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 21.12.2023 г. н а автосервиз „Даймънд кът БГ“, ЕООД, на който ремонтът е възложен и извършен, като доверен сервиз на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЕАД. За извършения ремонт „Даймънд кът БГ“, ЕООД е издал фактура.
Общо изплатената от застрахователя сума за обезщетяване н а щетите е 1155.46 лв. с равностойност 590.78 евро.
По делото е разпитан, водачът на автомобила по време на инцидента - св.
Стоян Василев К., както и пътуващото с него лице – св. Габриела Р..
От показанията им се установява, че на 03.09.2023г. пътували с автомобила по посока гр. С., било привечер, около 17 ч., валял лек дъжд като преди гр. С., колата попаднала в дупка, намираща се платното, в което са се движили като дупката не била обезопасена, нито е имало сигнализация за 4 наличието й.
Установява се, че инцидентът е станал на второстепенен път II-19, който е част от републиканската пътна мрежа, предвид съдържащата се за това констатация в заключението на експерта, изслушано от РС, направена от експерта на базата на даденото описание от свидетелите на пътния участик.
Вещото лице е уточнило, че второстепенният път II 19 свързва гр. Р. и гр.
С..
Видно е, че при подаване на заявлението за обезщетяване до застрахователя, са подадени и декларации от водача Стоян К. и от пътника по време на инцидента - Габриела Р., в които декларации е посочено за време и място на ПТП – 04.09.2023г. на път Е-79, посока гр.С., преди гр.С..
И двамата в показанията си изрично заявяват за дата на инцидента 03.09.2023 г.
От показанията им БлОС счита, че се установява по несъмнен и категоричен начин, че датата на инцидента е 03.09.2023 г., която дата съвпада с датата, посочена в заявлението, подадено пред застрахователя от свидетеля, който е управлявал автомобила по време на инцидента /св. Стоян К./ - за дата на инцидента – 03.09.2023 г.
С показанията им се изяснява точната дата, както и че при попълване на декларациите са допуснали техническа грешка при изписването й 4 вместо 3 септември, 2023 г., в подкрепа на който извод е, че посочената в декларациите дата 4.9.2023 г. е датата на подаване на заявлението пред застрахователя, като предвид че инцидента е станал към 17:00 ч. е логично застрахователят да се уведоми на следващия ден.
Посочването в документите, сезиращи застрахователя - път Е-79 вместо установеното от вещото лице, че се касае за участък на инцидента път II 19, не влияе върху извода на БлОС за настъпилия инцидент на посоченото от вещото лице част от съответния второстепенен път II 19 .
Вещото лице е направило констатацията, с която конкретизира пътя, именно въз основа на показанията на свидетелите /водач и пътуващият с него пътник/, поради което с тях се установява, че инцидента е станал не на път Е 79, а на път II 19. В показанията си св. Г. Р. конкретизира, че на 3.9.23 г. са се движили от гр. Б. в посока гр. С., който път сочи експерта не е Е 79, а II 19.
5
Поради изложеното въззивният съд не споделя изводите на РС за недоказване от ищеца на настъпването на ПТП на 3.9.2023 г. на посоченото място от съответния път, считайки показанията на свидетелите за противоречиви, след като ги е обсъдил с обстоятелства, посочени в подадените от тях документи пред застрахователя.
От показанията на свидетелите, според БлОС се установява, че на 3.9.2023 г. на път II 19 е имало необезопасена дупка, през която автомобилът е преминал, при което е увредена задна лява гума и джантата й.
И двата пътя /Е-79 и II -19/ са републикански, поради което задължение за обезопасяване на дупката респ. за сигнализирането й е на Агенция Пътна Инфраструктура, произтичащо от чл. 30 от Закона за пътищата, с който й се вменява задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Това свое задължение очевидно, Агенцията не е изпълнила.
За възможността по посочения от свидетелите механизъм да е настъпило ПТП-то и твърдяната щета, са назначени две експертизи.
Първата е назначена от РС и е изготвена от вещото лице инж. Вл. Н..
Вещото лице инж. Вл. Н., въз основа на показанията на свидетелите, е посочил в писменото си заключение механизма на ПТП-то. Посочил е, че водачът е видял нетехнологично образуваната неравност в лентата за движение, която водачът описва като дупка, реагирал е като е предприел намаляване на скоростта, като ефективно е задействал спирачната система, а автомобилът е започнал да намалява скоростта, с която се е движил, което е било съчетано и със завиване, като въпреки спирането и отклоняването на автомобила, задната гума е преминала през описаната дупка.
В о.с.з., на което е изслушано от РС, вещото лице заявява, че при движение напред, тъй като гумите се движат почти в една линия /има предвид двете гуми от едната страна –дясна или лява/, следва и предната лява гума да е била увредена, но в случая такава увреда няма.
Според БлОС след като няма увреда на предна лява гума, то логично е да се приеме, въз основа на обективния факт на нанесените щети на автомобиласамо на задна лява гума и на задна лява джанта, че водачът е предприел меневрите, които вещото лице Вл. Н., сочи, че при предприемането им е възможно предната гума да не се увреди.