Решение № 1215 от 10.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ-247 10.08.2020 година Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На двадесет и първи юли година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен

Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. Йорданка

Майска-Иванова

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова в.гр.дело номер 1278 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 10363/28.02.2020г. на БРС от Г.П.Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, чрез адв.П.Димов от АК-Бургас, с адрес на кантората: град Бургас, ул. „Пиротска” № 26, партер, против решение № 591/13.02.20г. по гр.д.№ 4927/19г. БРС, с което е отхвърлен предявеният от нея против Ж.Е.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, иск за установяване на вземане за следната сума: 13033.40лв., дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1090/07.03.2019г. по ч.гр.дело № 1996/2019г. по описа на БРС и Ж.Е.Ж. е осъден да заплати на Г.П.Л. 916лв. разноски в заповедното производство. Решението се обжалва и в частта, с която в полза на Ж. са присъдени разноски за първоинстанционното разглеждане на спора. Твърди, че обжалваното решение не е правилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което искът бъде изцяло уважен. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият Ж.Е.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.„Л.“ бл.**, ет.**, ап.**, оспорва иска чрез процесуалния си представител адв.Б.Бачкова, съдебен адрес: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 90, ет.1. моли да бъде потвърдено решението на БРС. Няма искания по доказателствата, моли за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск е квалифициран от БРС като такъв с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.II ЗЗД.

Квалификацията на иска е била спорна пред районния съд, като, след запознаване на страните с доклада по делото, в проведеното открито съдебно заседание на 20.11.2019г. по гр.д.№ 4927/2019г. БРС, въззиваемият е поискал изменение на доклада относно квалификацията на иска.

Заявил е, че изложените в исковата молба факти сочат на иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, а не чл.55, ал.1, предл.II ЗЗД.

По този повод съдът приема следното: видно от заявлението, по ч.гр.д.№ 1996/2019г. БРС, в графата „обстоятелства, от които произтича вземането“ е описана следната фактическа обстановка: наличие на превеждани по банков път суми от страна на въззивницата по сметката на въззиваемия, през време на съвместното им съжителство на съпружески начала в периода м.юни, 2013г. – м.декември, 2018г., послужили за закупуване на мебели и ремонт на жилището, в което са живели. Твърди се, също така, закупуване на кухненско оборудване, както и фурна за вграждане и съдомиялна машина. Заявява, че всички плащания е извършила с намерението, че един ден ще сключат граждански брак и ще живеят съвместно в жилището, което не се е случило.

При завеждане на установителния иск е изложена аналогична фактическа обстановка. Л. твърди, че е превеждала суми по банковата сметка на Ж. с намерение съвместно да извършат ремонт и се устроят като семейство в един бъдещ момент. От своя страна Ж. обещавал, че ще вложи сумите в ремонта на обитаваното жилище и ще закупи вещи за дома.

При това положение и като съобрази Определение № 36 от

11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, настоящият състав също приема, че квалификацията на иска е чл.55, ал.1 ЗЗД, а не чл.59 ЗЗД, още повече, че с въвеждането на твърдения и доказателства за плащания по банков път, без да е установено категорично и безспорно, че сумите са вложени в ремонта на жилището, на практика се релевира неоснователно разместване на имуществени блага, като правната сфера на Ж. е увеличена за сметка на тази на Л. и то, както вече бе изложено, неоснователно.

След като бе коментирана правната квалификация на иска, съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г.П.Л. против Ж.Е.Ж., с иск за установяване на вземане за следната сума:

13033.40лв., с която въззиваемият се е обогатил, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.03.2019г. до окончателното й изплащане. Твърдяла е, че в периода м.юни 2013г.

– м.декември 2018г. са живели съвместно на семейни начала, първоначално в жилището на неговата м., а впоследствие – самостоятелно, в наследствено жилище на неговите м. и л., които през 2018г. са го дарили на Ж.. През същия период са решили да ремонтират апартамента и Л. е започнала да превежда суми от собствени средства по банковата сметка на Ж., при обещания от негова страна да ги вложи в ремонта. Със същото намерение тя е закупила миялна машина за вграждане и фурна за вграждане, монтирани в същия апартамент. Освен това е закупила и кухненско оборудване. Заявява, че общо сумите възлизат на 13 033.40лв., които следва да й бъдат заплатени от Ж..

Въззиваемият, чрез своя процесуален представител, оспорва претенцията в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Излага подробни мотиви за отхвърлянето й. Позовава се на липса на материално-правна легитимация по иска. Твърди, че горните суми са вложени в ремонт на жилище, принадлежащо към извършването на СМР на неговите м. и л.. Ето защо заведеният срещу него иск следва да бъде отхвърлен. В същото време, без да отрича, че в обитаваното по време на съвместното съжителство с въззивницата жилище е извършен ремонт, заявява, че този ремонт е финансиран с негови средства. Прилага доказателства за получен кредит от банкова институция и извършени от него плащания на търговец, ангажиран със строително-монтажните работи в жилището. Освен това прави възражение за прихващане със сумата от 800лв., платена от него в полза на ВУЗ за сметка на Г.Л. по повод докторантурата й. Извършеното плащане не е оспорено от въззивницата.

Възражение за прихващане е въведено и по отношение на платените по банков път от Ж. суми в периода м.юни, 2015г. – края на м.май, 2016г. към Изипей, EVN, ВиК, Теленор и Blizoo, на обща стойност от 2 886.16лв.

От събраните писмени и гласни доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че през посочения по-горе период м.юни, 2013г. – края на м.декември, 2018г., двамата са живели на семейни начала. От показанията на св.Ж., м. на въззиваемия, става ясно, че в обитаваното от тях жилище, (бивша собственост на м.та и л.та на Ж., дарено на въззиваемия с н.а. № **, т.*, рег.№ ****, дело № 37/****г. от 12.02.****г. на нотариус Марияна Анастасова-Тумбакова, гр.Бургас) е извършен основен ремонт. Същото се установява и от показанията на св. М., живущ във фактическо съжителство с м.та на въззивницата.

Както е изложено в исковата молба, в същия период с редица платежни нареждания, приложени на стр.5 – 12 по гр.д.№ 4927/19г. БРС, Л. е превела на Ж. общо 6 550лв., а вписаното от нея основание за плащанията е „превод“.

От събраните писмени и гласни доказателства – документи за извършени СМР-та, стр. 90-91 и стр.105-112 по гр.д.№ 4927/19г. БРС, както и от показанията на св.Ж. се установява, че въззиваемият е извършил ремонтните работи със средства от собственото си възнаграждение. Свидетелката е твърдяла, че той работи в сферата на информационните технологии и въпреки вписаното възнаграждение в приложения на стр. 63 и сл. по гр.д.№ 4927/19г. БРС трудов договор, синът й получава по-голяма сума, която му се изплаща ежемесечно в брой. Освен това по делото е представено извлечение от банкова сметка на Ж. в подкрепа на твърдението му за получен кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на 10 000лв., която сума се твърди, че е вложена в ремонтните работи по апартамента и е изплащана в полза на кредитодателя от него – в тази връзка са приложени извлечения от сметката му.

Ангажираният от страна на въззивницата свидетел М. е заявил пред съда, че Л. е предоставила лични средства на Ж., понеже е била бременна и е предполагала, че и занапред ще живеят заедно и за устройване на бъдещото семейство. В същото време е заявил, че не знае със сигурност дали Г.Л. е плащала на майстори от тези средства и дали е участвала пряко в ремонтите.

По делото липсват писмени доказателства за заплащани от страна на въззивницата суми по повод извършените в обитавания апартамент СМР, а показанията на свидетелите са противоречиви.

По този повод съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.І ЗЗД гласи: „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. ”

Относно неоснователното обогатяване и по-конкретно хипотезите на чл.55 ЗЗД, теорията и практиката приемат, че получаването на нещо без основание е фактическо, а не правно действие, ето защо получаването на имуществената облага не означава непременно, че лицето, което я е получило, я е придобило или по някакъв начин е увеличило имуществото си. Достатъчно е да има неоснователно разместване на материални блага, за да се счете, че са налице факти, визирани от хипотезите на чл. 55 ЗЗД. В тази връзка - ВС на РБ - Решение № 187 от 15.II.1985 г. по гр. д. № 1036/84 г., I г. о.: „Неоснователността на разместването на имуществените блага в патримониума на страните става в момента на престирането, а не в друг последващ момент”.

По делото не се доказа по безспорен начин, че Ж. е увеличил имуществото си с преведените суми в общ размер от 6 550лв., но в същото време липсват данни за основание за получаването им. Действително, страните са живели съвместно и през м.август 2015г. се е родило детето им, при което положение съдът приема, че са съжителствали в условия на взаимна грижа и взаимопомощ, влагайки общи средства за ежемесечната си издръжка. Двамата са пазарували заедно – в тази връзка съдът отново цени показанията на св.Ж., заявила, че докато са живели в нейното жилище, са закупували заедно хранителни продукти, като не може да каже кой е поемал разноските. В същото време съдът приема, че не се доказа сумата от 6 550лв. да е превеждана на Ж. и за разходи на двамата партньори и детето им.

Ето защо следва извод, че Л. има право да получи това, с което Ж. неоснователно се е обогатил за нейна сметка. Тук съдът отбелязва, че заплащането на суми от нейна страна с намерение да се устроят двамата с въззиваемия и да създадат едно бъдещо семейство, не е правно основание по смисъла на ЗЗД и влагането на средства не е срещу някаква престация, каквато явно страната е считала, че е бъдещият брак. От друга страна, според настоящия съд, подобно вложение на парични средства, наред с обстоятелството, че през време на съвместното съжителство и двамата заедно са се включвали в осигуряване на добруването и подходящия жизнен стандарт, води до заключение, че е преминат пределът на нормалната взаимопомощ между партньорите и сумата подлежи на връщане.

При това заключение следва да бъдат обсъдени възраженията за прихващане с платените от Ж. суми за докторантура на Л. в размер на 800лв., както и тези към различни доставчици на услуги - EVN, ВиК, Теленор и Blizoo, на обща стойност от 2 886.16лв., съгласно приетата и неоспорена СИЕ.

Според настоящия състав от дължимото на Л. не следва да бъде прихваната нито сумата от 2 886.16лв., заплатени в периода м.юни, 2015г. – края на м.май, 2016г., нито съответна част от нея. Разделена помесечно тя възлиза на около 240лв. за месец и съдът счита, че се касае за обичайни плащания на ежемесечни режийни разноски за двамата партньори, които мъжът е извършвал в изпълнение на моралното си задължение да осигурява нормални условия на живот на жената, с която е живял фактически и на детето си. От своя страна въззивницата е полагала грижи за домакинството и роденото общо дете, които Ж. не е имал възможност да полага, поради голямата ангажираност с трудовите си функции. Както бе изложено по-горе, всяка от страните е влагала средства и труд съобразно възможностите си, като израз на общата отговорност и утвърждаване на правилата за взаимен принос и взаимна помощ при съвместно съжителство.

Разпечатката съдържа 46 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f2b8fb1-9481-4854-83e1-9966fd76d913