Решение № 300 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20261001000185 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на „Алианс Фарма Груп“, АД, ЕИК 204144676, подадена чрез представителя по пълномощие – адвокат Й. Ч. срещу решение № 30/14.11.2025г. по т.д.№ 10/25 по описа на Окръжен съд - Перник, с което е отхвърлен иска на „Алианс Фарма Груп“ ООД, с ЕИК 204144676 да бъде осъден „Димел Инвест“ ЕООД, с ЕИК 204672392, да му заплати сумата 14 009,49 евро (равна на 27 400,18лв.), представляваща неустойка, съгласно чл. 19 от предварителен договор между страните, подписан на 25. 07. 2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска 11. 07. 2024г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен.

Твърди се, че решението е неправилно като е необосновано, тъй като изводите на съда не са подкрепени от събраните доказателства, като неправилно съдът е ценил представените заявление от 15.07.2020г. до Столична Община, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1065/26.11.2021г. Твърди, че заявлението от 15.07.2020г. не е подадено за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния обект.

1

От представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация бил видно, че същото е било издадено въз основа на подадено от възложителя заявление вх.

№ САГ21-УВ00-971-2/15.11.2021г., което обстоятелство доказвало неговото твърдение, че не е спазен срока, уговорен в договора за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл надлежно по всички направени докзателствени искания. Твърди, че още с исковата молба е поискал допускането на двама свидетели, които да установят фактите изложени в исковата молба, а именно: „установяване на обстоятелствата по забавата на ответното дружество да снабди процесния строеж с Удостоверение за въвеждане в експлоатация в уговорените между страните, съгласно сключения между тях предварителен договор, срокове и ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане на неустойка.“ С оглед изложеното, моли на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК това доказателствено искане да бъде уважено от въззивната инстанция. По искането въззивната инстанция се е произнесла, като е оставила същото без уважение. Твърди, че при постановяване на доклада по делото съдът не разпределил доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти и не е указал на страните, за кои факти не сочат доказателства. Твърди, че назначената експертиза е третирала въпроси, които са неотносими към предмета на доказване. Неоснователно е кредитирал заключението на експертизата.

Твърди, че приетото в решението противоречи на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил, че представеното заявление от 15.07.2020г. не е по образец, нито съдържа минималните изисквания по Наредба 2/2003г. и на практика не може въз основа на него да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Моли да бъде отменено решението, като неправилно и необосновано и вместо тава да бъде постановено ново, с което бъде уважен предявения иск.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата. Твърди се, че доказателствените искания са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК. Твърди се, че заявление от 15.07.2020г., макар и да не е съставено по образец е такова, с което се започва целия процес по издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация, 2 тъй като съобразно практиката на Столична община, първият документ, с който следва да се снабди възложителя и който впоследствие се прилага към заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, е констативния протокол по чл. 30 от НИПОЗССО т.е. заявлението за неговото издаване слага началото на административната процедура. Оспорва, че изслушаната експертиза не е била относима. Твърди, че същата е поискал с оглед твърдението на ищеца, че е налице забава в извършването на строителството на обекта или незавършено строителство по см. на чл. 19 ал.1 от договора, поради което и е налице основанието на договора за ангажиране на отговорността за неустойка. Твърди, че жалбоподателя е пропуснал срока за оспорване на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, като е бил страна в административното производство по него.

Моли да бъде отхвърлена жалбата и потвърдено решението.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основания за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между страните по делото „Димел Инвест“ ЕООД и „Алианс Фарма Груп“ ООД (тогава ЕООД) е бил сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на 25.07.2019г. договор с наименование „предварителен договор за продажба на недвижими имоти“. По силата на същия „Димел Инвест“ ЕООД се е задължило да продаде на „Алианс Фарма Груп“ ЕООД два броя апартаменти, един гараж и 1,153% идеални части от поземления имот, съставляващи външно паркомясто, подробно индивидуализирани в договора, които дружеството продавач е построило, съгласно одобрени проектни книжа.

С допълнително споразумение, представляваща неразделна част от договора от 29.07.2019г. е заменен единия от апартаментите с друг по съгласие на страните. Общата дължима цена за посочените имоти е определена в общ размер от 424 523,40 евро с ДДС, като е уговорен начин на разсрочено плащане. Не е уговорен срок за сключването на окончателния договор, но не се спори между страните, че с нотариален акт № 24, том II, рег. №816/, дело № 200/2019г. на нотариус,с рег. № 711 на НК, на 05.08.2019г. е сключен 3 окончателния договор, като обектите предмет на предварителния договор са продадени на купувача на посочената цена.

Освен уговорките по предварителния договор за продажба, в писмения договор от 29.07.2019г. страните са уговорили и следното: В чл. 11 е уговорено задължение на продавача да предостави на купувача разрешение (удостоверение) за ползване на имотите предмет на договора в срок до 11 месеца от датата на акт образец 15. В чл. 13 е уговорено, че продавачът не носи отговорност за забавяне на договорните срокове и осигуряване на функционирането на отделни съоръжения, при непреодолима сила…….. или административни пречки от …контролни органи.

В чл. 19 ал.1 от договора е уговорено, че „при забавено изпълнение на задължението си за завършване на строителството на обекта, предмет на договора, с повечето от шест месеца, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0,05% от стойността на незавършеното строителство до окончателното завършване на сградата и издаване удостоверение за въвеждане в експлоатация, но не повече от 10% от продажната цена на имота“.

На 22.04.2020г. е бил съставен акт за установяване годността за приемане на строежа, образец 15, приложение № 12, ар.л.3, т. 15 от Наредба № 3 за сградата, в която се намират обектите предмет на договора. Същият бил съставен от участниците в строителството и възложителите, между които и ищцовото дружество, чрез управителя си.

Представено е заявление до Столична община вх. № РВТ20-ТД261933/15.07.2020г., подадено от „Димел Инвест“ ЕООД, с което е поискано издаване от СО на констативен протокол със становище за въвеждане в експлоатация на строеж: многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи със ЗП 360,12кв.м., РЗП - общо – 1889,09 кв.м. и подпорни стени с височина от 1,20м. до 2,50м. и обща дължина30,00м., идентификатор *** от главния архитект на Столична община.

По делото е представено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1066/26.11.2021г.(по образец), подписано от Главния архитект на Столична община, от което е видно, че е въведен в експлоатация строеж: многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи със ЗП 360,12кв.м., РЗП общо – 1889,09 кв.м. и подпорни стени с височина от 1,20м. до 2,50м. и обща дължина30,00м., идентификатор ***, пета категория, намиращ 4 се в ПИ ***, т.е. за процесната сграда. В удостоверението е посочено, че то се издава въз основа на заявление вх. № САГ21-УВ00-9712/15.11.2021г.

Горните фактически констатации съдът прие за установени въз основа на представените и неоспорени от страните, относими доказателства.

Представеното от ответника удостоверение № 30/10.09.2020г. За въвеждане в експлоатация на строеж: „Външно електрозахранване с кабелна линия НН1кV за многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи“, находящ се в ПИ *** в м. Гърдова глава е неотносимо, тъй като не касае процесния поземлен имот.

Настоящата инстанция намира за неотносимо и заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза по искане на ответника, с поставени от него задачи, които най-общо касаят съответствието на построеното с издадения акт образец 15, тъй като този въпрос не е спорен между страните и ищцовата страна не оспорвала това съответствие.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 92 ал.1 от ЗЗД.

Макар и при разглеждането на делото пред първата инстанция да са били налице неясноти в множеството подавани от ищеца молби, то спорният предмет е бил концентриран от ПОС с доклада по делото, като в по отношение на това няма оплакване във въззивната жалба, поради което САС приема, че искът е предявен, така както е очертан от първата инстанция по основание и размер и не е предявен иск за мораторна лихва за забава.

Предявеният иск е недоказан по основание и размер, макар и не по съображенията изложени от първата инстанция.

Сключеният между страните предварителен договор за покупкопродажба, освен елементите на такъв е съдържал и други уговорки между страните. По отношение на задълженията по предварителния договор за продажба, страните не спорят, че същия е бил изпълнен.

Продавачът по договора „Димел Инвест“ ЕООД не изпълнил задължението си, уговорено в чл. 11 от договора, а именно да предостави на купувача разрешение (удостоверение) за ползване на имотите предмет на договора в срок до 11 месеца от датата на акт образец 15. Страните не спорят, че акт образец 15 е бил съставен на 22.04.2020г. Срокът, уговорен в договора е изтекъл на 22.03.2021г.

От представените писмени доказателства се установява, че 5 удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено на 26.11.2021г. т.е. след изтичането на уговорения срок.

Неоснователно е възражението на ответника „Димел Инвест“ ЕООД, че следва да се вземе предвид при изчисляването на този срок кога е започнала административната процедура по издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация и че тя е започнала на 15.07.2020г. Представеното от тази страна заявление от същата дата не е такова за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, което по принцип следва да съдържа искане за издаване на този акт, както и реквизити по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, каквито то няма.

Несъстоятелно е твърдението на ответника, че с посоченото от него заявление започвала процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като същата е подробно регламентирана в посочената Наредба и започва с искане за издаване именно на удостоверение за въвеждане в експлоатация, а не на съпътстващи документи.

В самото издадено удостоверение е посочено, с какво заявление е започнало производството и то е от 15.11.2021г. т.е. подадено след изтичане на срока, уговорен в договора.

Безспорно от събраните доказателства се установява, че е налице забавено изпълнение на това договорно задължение, но не се установява за тази забава страните да са уговорили неустойка за забавеното изпълнение.