Решение № 1245 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. С., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500665 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263262 от 07.11.2022 год., постановено по гр.д. № 13942/2020 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав, ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на А. Ж. П. сумата от 21 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2020 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лева, като са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ищеца А. Ж. П., чрез процесуален представител, в отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените вреди бъде уважен до размер на сумата от 40 000 лева.

Претендира разноски.

Решението е обжалвано и от ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ в частта над сумата от 11 000 лева до присъдения размер от 21 000 лева, отново с доводи за неправилност.

Излагат се съображения за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като определеното обезщетение е завишено и не отговаря на получените увреди. Отделно от това се твърди, че 1 пострадалата е допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и исковата претенция да бъде отхвърлена над сумата от 11 000 лева.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не взема становище.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 11 000/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на представените доказателства по делото, в медицинската й част, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила счупване на костите на носа с разместване и кървене от лявата ноздра; разкъсноконтузна рана на гърба на носа и двуглезенно счупване на лявата подбедрица. По отношение на счупването на носа и наличието на рана на носа е направена предна тампонада на лявата ноздра за спиране на кръвотечението и хирургична обработка и зашиване на ранат, а по отношение на счупването на подледрицата е направено наместване и е поставена гипсова имобилизация. Установява се, че през периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания, като за увреждането на носа, продържителността на болкитее била около месец, като първите две седмици те са били с по-голям интензитет.

По отношение на счупването м областта на лявата подбедрица, болките са били за период от около 4 месеца, като пред първите два месеца, болките са били с по-интензивен характер. Не са установени настъпили усложнения, вследствие на получените травми.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 2

4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – юни 2020 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата експертиза, в автотехническата й част се установи, че пострадалата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, което е допринесло за настъпване на вредите. Ако е бил налице правилно поставен колан, то ищцата е нямало да получи наранявания в областта на лицето и носа. С това си поведение пострадалата съзнателно се е поставила в риск и е допринесъла за настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав приема 30 % съпричиняване от страна на пострадалата.

3

С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 30 % ще следва да се редуцира определеното обезщетение от 30 000 лева на 21 000 лева, за която сума предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски и съдът не следва да присъжда такива.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263262 от 07.11.2022 год., постановено по гр.д. № 13942/2020 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 12-ти състав.

Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4