Определение № 350 от 28.03.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Плевен, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело № 20254430200413 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.

С постановление от 27.01.2025 г. прокурор в РП – гр.Плевен на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 1124/2022г. по описа на РП- Плевен, ЗМ № 51/22г. по описа на ОДМВР Плевен водено срещу М.П.В. от гр.Плевен за престъпление по чл.202, ал.1 т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл. 26 от НК.

Недоволен от така издаденото постановление е останал *** на Затвора – гр.Плевен, който посредством представляващия го *** В.Т. го е обжалвал пред Плевенски РС. Твърди, че постановеният прокурорски акт е незаконосъобразен и необоснован, като излага подробни съображения и отправя искания за събиране на доказателства. В заключение моли за отмяна на издаденото постановление.

Съдът като съобрази доводите на страните, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОВИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ

1

ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че в постановлението на държавното обвинение правилно е обхваната фактическата обстановка по делото и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доказателства от обективна и субективна страна за извършени престъпления по чл.202, ал.1 т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.311, ал.1 вр. чл. 26 от НК от страна на обвиненото лице.

Прокурорът напълно мотивирано е счел, че не е налице изпълнително деяние на първо място на престъплението по чл.202, ал.1 т.1 вр. чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна. Въз основа на детайлно описана фактическа обстановка, която не следва да бъде преповтаряна, са обсъдени събраните и кредитирани писмени и гласни доказателства и експертни заключения. Представителят на обвинението след като е изложил възприетата от него фактическа обстановка, е посочил въз основа на какъв доказателствен материал е извлякъл същата и кои писмени и гласни доказателства е кредитирал. Обратно на твърденията в жалбата, са изследвани всестранно всички обстоятелства по делото и то не единствено и само основани на счетоводната документация, ведомости, РКО и справки, но са анализирани детайлно показанията на св.Б.Н. и Д.Г., а също и на св. Н.И., В.Х., С.К., Н. Г. и Д.И.. За разлика от бланкетното посочване в жалбата, в която се твърди, че не са били събрани доказателства /не се сочи какви следва да бъдат събрани/ „в посока показанията на св. Б. Н. и св. Д. Г. относно обстоятелството, че през инкриминирания период достъп да средствата, описани в справките, изпратените суми и неизплатените такива е имала единствено М.В.“, прокурорът е анализирал детайлно именно тези показания.

Твърденията, които показанията на св. Н. и Г. обективират не са оспорени, и в постановлението на държавното обвинение много ясно е посочено например, че св. Д. Г., на длъжност *** на Затвора Плевен, установява, че през януари 2022 г. св.Б. Н. - *** на Затвора била в отпуск и свидетелката Г. влязла в стаята на счетоводството и видяла изготвена от М.В. справка за изплатени суми за лавка на лишените от свобода за месец декември 2021 г. Направило й впечатление, че няма вписани имена на лица, които не са си получили парите в брой. Много рядко имало месеци според нея, в които всички лишени от 2 свобода да са си получили парите в брой. Спомнила си, че последния ден от 2021 г. били освободени лишени от свобода и имало молби парите им да бъдат изпратени с пощенски записи на личните им адреси. Попитала М.В., отново видно от показанията, описани в постановлението, вярно ли е попълнила справката, като поискала ведомостите за декември на 2021 г., в които установила, че има имена на лица, срещу които няма поставени подписи, което означавало, че тези лица/приблизително 6-7/, не са получили парите си в брой.

Неизплатените суми били около 790 лева. Тогава св. Д.Г. заявила на обв.М.В., че в касата следва да има излишък, което пък провокирало Г., отново видно от показанията, да извърши проверка на ведомостите за заплати, изготвени от М.В., както и РКО за периода от април 2020 г. до октомври 2021 г. Установила, че в много от месеците при изготвянето на справките за изплатените суми на лишените от свобода, М.В. посочвала като изплатена сума по-висока от тази, която реално е дадена. Свидетелката сочи като пример, че за месец април на 2020 г. като изплатена сума била посочена 3947,20 лева, а като неизплатена сума била посочена 179,03 лева на лицето О. С.И.. При съпоставка с ведомостта за месец април на 2020 г. се вижда според нея, че срещу имената на О.И. липсва подпис, което означавало, че лицето не се е явило в касата и не е получило пари в брой. Свидетелката разяснява, че в този случай от сумата, посочена като платена, е следвало да се извади неплатената в брой сума и да посочи коректната сума от 3768.17 лева, което тя не е направила. В този случай сумата от 179,03 лева е следвало да остане в касата като фактически налични парични средства. Но при така изготвената от В. справка, въз основа на която се издавал РКО с невярно съдържание, в който отново била потвърждавана невярната сума, като се подписвал за броил сумата, привидно по документи тази сума от 179,03 лева е следвало да е излязла от касата.

Според свидетелката Д.Г. общо за проверения период сумата, която лишените от свобода не са получили в брой и би трябвало да е налична в касата за периода от април 2020 г. до декември 2021 г. е 3 596,96 лева. Свидетелката разяснява в показанията си съществуващата система към Затворите в България за отчитане паричните средства на лишените от свобода, анализът на което също не е пропуснат в постановлението, но не следва да се преповтаря, като на практика за една и съща сума са били издавани два различни касови ордера, които привидно удостоверявали, че по документи лишеният от свобода веднъж е получил сумата в брой по ведомост и веднъж, след като е била 3 въведена в системата, е получил същата сумата по карта, което отговаряло на истината. По делото не се спори, а е видно и от показанията на св.Д.Г., че касата за съхранение на парични средства в счетоводството на Затвора е само една, като за нея има само един ключ и който изпълнява длъжността ***, отговаря за съхраняването на ключа. Твърди, че за периода април 2020 г. декември 2021 г. по щат имало само един *** на Затвора - М.В.. И когато този *** отсъствал в отпуск или болнични, го замествал счетоводител- св. Б. Н.. В заключение св.Д.Г. посочва, че на първо място М.В. изготвяла Справката за изплатени суми с неверни данни, като описвала суми по-големи от изплатените в брой, на която се подписвала. На следващо място въз основа на тази справка счетоводителят издавал РКО с невярно съдържание, на който М.В. отново се подписвала като броил сумата.На трето място този РКО с грешната сума се описвал от М.В. в касовата книга, където също се подписвал.

На практика тя се подписвала според показанията на Д.Г. в три различни документа върху грешната сума, която тя първоначално била посочила в справката. В постановлението си прокурорът е цитирал и показанията на св. Б.

Н., на длъжност *** в Затвора Плевен, от които се установява, че работи на тази длъжност от 2016 г. като й се налагало да замества ***а на Затвора от месец април 2020 г. до септември на 2021 г. При заместването не се издавало отделна заповед за заместване. Това била практика в Затвора, която свидетелката заварила. Заместващият служител се вписвал в заявлението за отпуск, а самото заявление минавало през *** на Затвора, който го одобрявал.

Преди ***ът да излезе в отпуск предавал касата. Първо, тъй като свидетелката водела журнал за приходи и разходи, изваждала стойността по журнала, която трябва да се намира в касата. Преброявала се цялата парична наличност и се сверявала дали сумата съвпада с описаното в Журнала. След като приеме касата, М.В. й предавала ключа на касата. От показанията Н., цитирани в Постановлението, се установява още, че в длъжностните й задължения влизало и издаването на РКО във връзка с изплащането на заработките на лишените от свобода, като всичките РКО за периода от месец април 2020 г. до декември 2021 г. са били издадени от нея и са подписани от нея в графата Съставил. В графата *** се подписвал гл. счетоводител на Затвора Д. Г.. В графата ръководител се подписвал от *** на Затвора, а в негово отсъствие от ***-*** на Затвора. В графата Броил сумата се подписвал ***ът на Затвора.

Св.Н. потвърди посоченото и от св. Г., че след като били изплатени сумите по 4 ведомост, М.В. изготвяла Справка за изплатените суми за лавки на лишените от свобода за съответния месец, като предавала на Н. справката и на база на нея последната издавала Разходен касов ордер и ако има погрешно посочени суми в справката те се пренасяли и върху останалите документи впоследствие.

Анализирани са в постановлението с оглед спазване на обективност и обясненията на обвиняемата. Така същата сочи че при раздаване на заработките на лишените от свобода е вземала пари от касата, толкова, колкото е следвало да им раздаде. За това бил съставян РКО от счетоводителя, на който тя се е подписвала в графа „броил сумата“. След раздаване на заработките по ведомост изготвяла справка, в която освен взетите от касата и подлежащи на раздаване средства по ведомост е посочвала и неизплатените такива. След това всички документи - РКО, справка и ведомост е оставяла за проверка на счетоводителя. Нераздадените средства е връщала в касата, но не ги е вписвала в касовата книга, тъй като не и е бил издаван ПКО. Категорично отрича да е присвоявала суми.

По делото са назначени и изготвени съдебно-почеркова експертиза, съдебно счетоводна експертиза с цел установяване размера на нанесената щета, от заключението на която е видно, че размерът на нанесената обща щета на Затвора гр. Плевен за периода април 2020 г. - декември 2021 г. е в размер на 3596.96 лева, съдебно-икономическа експертиза, която да установи какъв е законоустановеният ред за установяване на касова наличност, какъв е законоустановения документооборот, какви документи следва да бъдат съставяни при установяване на касовата наличност, има ли издадени вътрешни правила, инструкции, наредби и др. подзаконови нормативни актове, регламентиращи процедурите в Затвора Плевен за установяване касовата наличност, по какъв начин е установявана касовата наличност, спазен ли е реда и дали са издавани съответните документи за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. Заключенията на вещите лица са обсъдени в достатъчна степен от страна на държавното обвинение. Анализирани са в достатъчна степен и писмените и останалите гласни доказателства по делото които не следва да бъдат преповтаряни, като съдът наблегна на тези, които според жалбата не са били обсъдени /на св.Г. и Н./.

При така установената и анализирана фактическа обстановка, с оглед 5 преценка на съставомерността на повдигнатите обвинения правилно прокурорът е приел, че с оглед на повдигнатото обвинение по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК М.В. безспорно е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК като служител, на когото е възложено да пази обществено имущество и да изпълнява функциите на материално отговорно лице, като е достатъчно лицето да е встъпило в изпълнение на функциите си по управление или пазене на имуществото.

Правилно е възприето и че повереното й чуждо имущество са парични средства, които тя следвало да управлява и пази доколкото тя имала задължение както да ги съхранява и отчита, така и да извършва дейност, включваща разпореждане с тях.

Изпълнителното деяние на присвояването отново правилно е прието от прокурора като противозаконно разпореждане в свой личен интерес или в интерес на другиго, за да бъдат отклонени паричните средства от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото.