Решение № 88 от 23.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря Й СТ. К. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20234400100088 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от „Кей Би Си Банк България”ЕАД/преди Райфайзенбанк/срещу Р. М., гражданин на Великобритания.След завеждане на ИМ дружеството ищец „Кей Би Си Банк България“ е заличено от търговския регистър ,поради преобразуването му чрез вливане в“Обединена българска банка“АД,което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 10.04.2023г.На основание чл.227 ГПК първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“ЕАД е заличен и като ищец е конституиран правоприемника „Обединена българска банка „АД.

С ИМ се твърди, че на 20.03.2015 г. между Банката и ответника е сключен договор за студентски кредит,наричан за краткост Договора, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 82 144,92 лв.,с краен срок за погасяване 05.02.2032г.,който кредит е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя,всяка в размер на 6 845,41лв.Отпуснатият кредит е усвояван поетапно до размер на 54 763,28лв., представляваща усвоена и непогасена главница.Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора между страните е уговорена възнаградителна 1 лихва като възнаграждение за ползвания кредит в размер на 7 % за целия срок на договора. Съгласно чл. 4.2 от договора кредиполучателят ползва гратисен период от 83 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022г.,през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита и начислената лихва се капитализира годишно. Твърди се,че в конкретния случай,независимо от уговорката между страните , банката не е капитализирала редовната лихва , начислена през гратисния период, като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и същата става изискуема с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Посочено е,че страните предварително са определили размера на обезщетението за забава,като съгласно чл.3.2 лихвата за забава е основния лихвен процент ,увеличен с 10 пункта за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.Твърди се, че съгласно чл.4.8 от Договора страните са уговорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски ,дължими на 5-то число на съответния месец,за периода 05.03.2022г.до 05.02.2032. Твърди се, че съгласно чл.6 от договора, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,а според чл.6.2 това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора.Посочено е,че към ИМ се прилага изготвен погасителен план,при отпускане на кредита не може да се прогнозира начина и датата на усвояване,както и колко такси за обучение ще бъдат заплатени посредством усвояване по договора,поради което погасителен план се изготвя след изтичане на гратисния период.Неявяването на кредитополучателя в офис на банката е причина за липсата на двустранно подписан погасителен план, като същият е изготвен съгласно договореното ,но не е подписан с оглед липсата на посещение в офис на банката от страна на кредитополучателя. Твърди се,че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя-неплащане на 11 последователни погасителни вноски за периода от 05.03.2022г.до 05.01.2023г.,поради което за Банката е възникнало правото по чл. 6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем . С ИМ е направено изявление с връчването на препис от ИМ, да се счита, че Банката е упражнила правото си по чл. 6.2 от Договора да обяви целия кредит, респ.цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема.

2

Изложени са доводи,че поради липса на изпълнение на задълженията по договора ,в полза на кредитора са възникнали вземанията , посочени в петитума на ИМ,вкл.на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за забава,в случай,че длъжникът не изпълни точно задължението си. Претендира се законна лихва за забава върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане ,както и възнаградителна лихва.В заключение Банката-ищец моли съда да постанови решение ,с което ответникът Р. М. да бъде осъден да заплати следните суми,дължими по договор за студентски кредит от 20.03.2015г.:

-главница 54 763,28лв.,от които

-редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022г.до 05.01.2023г. вкл. в размер на 3 583,66 лв.;

-предсрочно изискуема главница в размер на 51 179,62лв.

-законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.;

-начислена възнаградителна /редовна/лихва в размер на 3 410,67лв .за периода 05.02.2022г.до 05.01.2023г.

-възнаградителна /редовна/лихва в размер на 268,69лв. върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.01.2023г.до 31.01.2023г.;

-отложена възнаградителна/редовна/лихва

824,04лв.за периода от 23.03.2015г.до 05.02.2022г.; в размер на

16

-обезщетение за забава в размер на 180,58лв. за периода от 05.03.2022г.до 31.01.2023г.

Претендират се и направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание на 23.01.2024г.пред ПОС ,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт Т. С.-Л. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло на основанията,посочени в исковата молба .Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната от „ОББ“АД чрез пълномощника юрисконсулт Т.

3

С.-Л. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. М. чрез назначения му по реда на чл.48 ал.2 ГПК особен представител адвокат В. Н.-К. от ПАК,с който предявените обективно съединени осъдителни искове се оспорват като неоснователни и недоказани.Договорът за студентски кредит е специален вид банков кредит, регламентиран от ЗКСД.Изложени са доводи,че не са представени доказателства банката-кредитор и ищец да е сключила типов договор по чл.6 и 7 ЗКСД с министъра на образованието и науката,а липсата на такъв предвижда последиците на чл.16 ал.3 ЗКСД.Същият съдържа задължителни реквизити, неспазването на които води до недействителност на договора,което в случая не може да се прецени.Процесният договор за студентски кредит от 20.03.2015г.е формално съобразен със ЗКСД,но ответникът има качеството на потребител и се ползва от закрилата на ЗЗП,което е регламентирано в чл.17 ал.5 ЗКСД, препращащ към чл.143-148 от ЗЗП.В чл.143 ЗЗП е уредена т.н. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори. Неравноправна клауза в договор,сключен с потребител е всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда,която уврежда интересите му, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Твърди се, че в случая такава неиндивидуално определена уговорка произтича от факта,че в чл.1.1 е посочена фиксирана сума по кредита -82 144,92лв.,а от чл.1.2 става ясно,че кредита ще има друг размер ,по същество неопределен и зависещ от сумата,усвоена до изтичане на срока на гратисния период.Изложени са доводи, че има неяснота относно размера на кредита-един път той е фиксирана сума,а после е записано „окончателен размер на кредита”,който за ответника не е ясен какъв е.Съгласно чл.24 ал.1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период,а в договора-чл.1.2 е използван израза ”окончателен размер”,което обуславя извода за неяснота на размера и формирането на плащанията,които кредитополучателят ще извършва.Тази уговорка не е индивидуално уговорена и противоречи на чл.17 ал.2 и ал.3 ЗКСД.Съгласно чл.24 ал.2 ЗКСД изплащането на кредита започва 1 месец след изтичане на гратисния период,съгласно погасителен план,уговорен между страните .В чл.4.2 от 4 договора е уговорено,че ответникът ще ползва гратисен период от 83 месеца,считано от датата на сключване на договора ,като е фиксирана точна дата,когато изтича гратисния период- 05.02.2023г.Съгласно чл.23 ал.2 ЗКСД гратисният период е периодът от сключване на договора за кредит до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа , съгласно учебния план на съответната специалност и образователна-квалификационна степен.

Навеждат се доводи,че целта на законодателя е била да посочи срок, който е определяем,но във всеки конкретен случай той е различен,че гратисният период и максималния размер на дължимата лихва са специфични елементи на кредитите,уредени в ЗКСД,които ги отличават от останалите видове кредити и законодателят много прецизно е въвел основанията за определяне на гратисния период.В случая банката-кредитор е приела като критерий механичният сбор от месеците на обучение ,вероятно на осн.чл.21 ал.1 ЗКСД, което е неправилно.Направено е възражение,че в процесния договор за студентски кредит от 20.03.2015г.може да се установи единствено началната дата ,от която започва да тече гратисния период ,но не и на коя дата изтича гратисния период,тъй като не може да се предвиди първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа.

Налице е противоречие между текста на договора и императивната разпоредба на закона, като се твърди,че клаузата на чл.4.2 относно фиксирания краен срок,в който изтича гратисния период е нищожна.Не са ангажирани доказателства дали края на гратисния период съвпада с фиксирания срок 05.02.2022г., съгласно чл.4.2 от договора.Направено е възражение,че липсват доказателства за изготвен и подписан от страните погасителен план. Представено е подобие на погасителен план,недатирано и ненаименовано като такъв,подписано от представители на банката,но не и от кредитополучателя и след като същото не е доведено до знанието на последния,не може да се счита за валиден и изискуем от закона реквизит на договора,за да се смята,че е изпълнена императивната норма на закона.В чл.3.5 от договора е предвидено,че кредитополучателят има право при поискване във всеки един момент от изпълнението на договора да получава безвъзмездно извлечения от сметката , обслужваща кредита под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания,в офис на банката.Не следва да се тълкува,че погасителен план под формата на 5 извлечение от сметката,дадено безвъзмездно при поискване от клиента е равнозначно на подписан от него погасителен план, какъвто се изисква от закона и който цели да внесе яснота за размера на вноските ,сроковете,лихвите и т.н.Липсват доказателства на ответника – кредитополучател да са предоставени Общите условия на банката, същите да са подписани от него,за да го обвързват.Декларирането на това обстоятелство в чл.9.1.2.от договора не е достатъчно ,а следва да е видно,че този факт е осъществен.Особеният представител на ответника счита,че не е настъпила предсрочна изискуемост ,съгласно чл.6.2 от договора-неплащане на три последователни погасителни вноски от настъпване падежа на вземанията.

Падежът е обусловен от изтичането на гратисния период ,а в случая не е доказано дали и кога е изтекъл гратисния период, с оглед възражението за нищожност на фиксираната в чл.4.2 дата 05.02.2022г. като противоречаща на чл.23 ал.2 ЗКСД.Не могат да се направят категорични изводи,че за ответника е възникнало задължението да погасява задълженията си по кредита,както и от кога тече неплащането на три погасителни вноски ,поради което не са налице предпоставките кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.В заключение ответникът моли съда с оглед наличието на незаконосъобразни, неравноправни и нижощни клаузи в договора за студентски кредит от 20.03.