Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9920 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6999/2026
Вид
Решение № 9920
Подписан
26.05.2026
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 9920 гр. С., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110106999 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 83224/17.03.2026 г., с която от името на „Т.С.Е. ЕИК ***** против О.а.о.С., БУЛСТАТ ************, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2839,61 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., в имот, представляващ апартамент № 148, находящ се в гр. С., ж.кО.к. - 1 бл. *** вх. E, ет. 2, със стойността на която О.а.о.С. се е обогатила за сметка на Т.С.Е., спестявайки си разходи за цена на доставена от Т.С.Е. топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2026 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 651,39 евро, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., върху главницата от 2839,61 евро; 3/ сумата от 20,89 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., в имот, представляващ апартамент № 148, находящ се в гр. С., ж.кО.к. - 1 бл. *** вх. E, ет.

2, със стойността на която О.а.о.С. се е обогатила за сметка на Т.С.Е., спестявайки си разходи за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2026 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,95 евро, представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2023 г. до 15.04.2025 г., върху 1 главницата от 20,89 евро.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О.а.о.С., БУЛСТАТ ************ за суми, както следва: 1/ сумата от 2839,61 евро, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., в имот, представляващ апартамент № 148, находящ се в гр. С., ж.кО.к.

- 1 бл. *** вх. E, ет. 2, със стойността на която О.а.о.С. се е обогатила за сметка на Т.С.Е., спестявайки си разходи за цена на доставена от Т.С.Е. топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2026 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 651,39 евро, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., върху главницата от 2839,61 евро; 3/ сумата от 20,89 евро, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., в имот, представляващ апартамент № 148, находящ се в гр. С., ж.кО.к.

- 1 бл. *** вх. E, ет. 2, със стойността на която О.а.о.С. се е обогатила за сметка на Т.С.Е., спестявайки си разходи за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 10.02.2026 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 4,95 евро, представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2023 г. до 15.04.2025 г., върху главницата от 20,89 евро.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с посочените суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството.

На 10.02.2026 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 88/2026 г. по описа на Р.с. - М., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 10.03.2026 г. Исковата молба е подадена на 17.03.2026 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в имот, представляващ апартамент № 148, находящ се в гр. С., ж.кО.к. - 1 бл. *** вх. E, ет.

2

2, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „Т.с. ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че не е налице договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало страните през процесния период. Поддържа, че през процесния период, посоченият в исковата молба недвижим имот, е бил обитаван неправомерно от трето за производството лице, в която връзка се твърди, че никаква топлинна енергия не е употребявана от ответника. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените искове.

Моли, за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответницата се е обогатила, тъй като се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот и за процесния период.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с 3 правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на отвевтниците, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от ответника.

По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния имот през посочения период е бил ответникът. Това обстоятелство не е спорно по делото.

Същевременно, за да се установи, че същият се е обогатил със стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на предявените претенции), следва да се докаже, че той действително е ползвал имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия.

Това обстоятелство н е се установява от събраните в производството доказателства за целия процесен период, а дори напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява в производството, че през част от процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е ползван от трето за производството лице, без да е имало законово основание за това /т.е. ползването е осъществено от това трето за производството лице не по силата на уговорки, обективирани в правоотношение, сключено със собственика на недвижимия имот, за да може да се приеме, че последният следва да отговаря за заплащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове/. Видно от събраните по делото доказателства, владението върху имота е възстановено от ответника едва на 07.10.2024 г., като за периода от тази дата до крайната дата на процесния период, следва извод, че стопанисването и ползването на имота е осъществено именно от ответника. Отделно възражения по отношение на тези обстоятелства не са изложени от ответника в хода на производството /единствено се оспорва, че имотът е ползван от трето за производството лице и че вземанията, предмет на предявените искове, са погасени по давност/. Отделно от това, като подкрепа на направения по-горе извод е и обстоятелството, че непосредствено след възстановяването на владението от името на ответника е сключен договор с Т.С.Е. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /виж л. 100 от делото/.

4

Предвид всичко гореизложено, съдът намира за установено по делото, че ответникът действително е ползвал имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия, потребено в периода 07.10.2024 г. – 31.12.2024 г.

О т заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва се, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се още, че през процесния период до процесния имот е имало монтирани два броя отоплителни тела без монтирани на тях ИРРО.

Установява се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване не е имало монтиран и узаконен водомер за топла вода.

От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебнотехническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която е определена по максимална оценка, като отоплителни дела без уреди, поради обстоятелството, че през процесния период до процесния имот е имало монтирани два броя отоплителни тела без монтирани на тях ИРРО; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект; 3/ топлинна енергия зза битово горещо водоснбдяване, която е определена служебно, поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер.

От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебнотехническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.

Установява се, че общият топломер в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се намира процесния недвижим имот е преминал метрологична проверка на 08.05.2021 г., след това за няколко месеца през 2022 и 2023 г. Т.С.Е. не е имало сключен договор с лицензирана фирма, респ. не е извършвана метрологична проверка на общия топломер, монтиран в сградата5 етажна собственост, в която се намира процесният имот, като в последствие през 2024 г., а именно на 30.01.2021 г. е извършена метрологична проверка на общия топломер със заключение от извършената проверка „съответства на одобрения тип“. От значение е обстоятелството, дали монтираният в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се намира процесния недвижим имот, общ топломер, е функционирал нормално през процесния период и дали е съответствал на изискванията. Действително в нарушение на нормативната уредба, през 2022 г. и 2023 г. не е извършвана метрологична проверка на монтирания в абонатната станция общ топломер. От друга страна, обаче, от събраните по делото доказателства се установява, че такава метрологична проверка е извършена през 2024 г., като е установено, че общият топломер е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално. Житейски неоправдано е да се приеме, че през 2021 г. общият топломер е бил изправен и е функционирал нормално, след това през 2022 г. и 2023 г. не е бил в изправност /доколкото не са извършвани метрологични проверки/ и отново през 2024 г. е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално. Следователно, съдът намира, че монтираният в абонатната станция общ топломер е бил изправен и е функционирал нормално през заявения в исковата молба период, като възраженията на ответника в тази връзка, съдът намира за неоснователни. Допълнително, съдът намира за необходимо да посочи, че същият достигна до извод, че ответникът действително е ползвал имота и е консумирал претендираното количество топлинна енергия, потребено в периода 07.10.2024 г. – 31.12.2024 г., както и че на 30.01.2024 г. /тоест преди началната дата, за която следва да отговаря ответника, е извършена метрологична проверка на общия топломер със заключение от извършената проверка „съответства на одобрения тип“.