Определение № 2 от 07.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Смолян, 07.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900006 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Депозирана е молба на ЕАД Е. И., с ЕИК № 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И., подадена по т. д. № 6/2024 г., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото решение в частта досежно разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез юрисконсулт Ив. Б. е депозирала отговор, с който е релевирала искане за оставяне на молбата без уважение, поради липса на законовите предпоставки.

Съдът, като разгледа молбата и отговора, както и представените по делото доказателства, намира същата за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, която има правен интерес, а разгледана по същество, тя се явява основателна, поради следните съображения:

С Решение рег. № 48/24.10.2025 г. по т. д. № 6/2024 г. по описа на ОС – Смолян на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 22, във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 3 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК сключения между Ф. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Бориново, обл. Смолян от една страна и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сграда 14, с правоприемник „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П. Д., от друга страна, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16323925/31.08.2018 г. е 1 прогласен за нищожен. Със същото решение банката - ответник е осъдена да заплати на ищцата Ф. А. Б. направените от нея разноски в размер на 450 лв.

Както в мотивите, така и в диспозитива на решението е постановено банката да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 450 лв., представляващи платени депозити за вещо лице. Ищцата в настоящото производство е имала процесуален представител – адв. Е. И., като адвокатската помощ е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на делото, както и направеното искане банката ответник следва да заплати на ЕАД Е. И. с ЕИК № 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, но без ДДС, поради липса на приложени доказателства за това.

В настоящия случай пропускът за представянето по делото на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС най-късно до приключване на устните състезания не се дължи на незнание или на липса на опит при осъществяване на процесуална защита, тъй като адв. Е. И. професионално упражнява дейността на адвокат и същата лично е депозирала книжа и документи по делото, вкл. и за последното открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

На следващо място Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред – в този смисъл Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 Съдът на ЕС е тълкувал чл. 101, § 1от ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет /България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1от ДФЕС. Прието е, че националната юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Съгласно даденото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение националният съд не е обвързан от размерите, установени в 2

Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед предимството на първичното общностно право – чл. 101, § 1от ДФЕС пред националното ни законодателство, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в частта й, предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да бъде прилагана във всички случаи. По всяко дело, по което следва да се определи такова, националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, включително и от разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, предвиждаща определяне на адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно. Единственото ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата цел, а именно: да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд, както и действителната фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото не е много висок /37 990.80 лв./, то не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена константна съдебна практика. Освен това адв. Е. И. в качеството на процесуален представител на Ф. Б. е водила редица дела със еднотипен /сходен/ предмет - нищожност на договори за кредит – в. гр. д. № 182/2024 г., № 165/2024 г., № 164/2024 г., № 150/2024 г. и № 149/2024 г., както и в. ч. гр. д. № 29/2025 г., № 25/2025 г., № 518/2024 г., № 509/2024 г., № 508/2024 г., № 400/2024 г., № 838/2024 г., № 310/2024 г., № 290/2024 г., № 267/2024 г., № 261/2024 г., № 256/2024 г., № 170/2024 г., № 169/2024 г. № 161/2024 г., № 160/2024 г., № 159/2024 г., № 158/2024 г. и др., всички по описа на ОС - Смолян, вкл. и досежно дължимото адвокатско възнаграждение при условията на безплатна адвокатска помощ и съдействие по такива дела. В тези случаи доводите и аргументите за нищожност на договорите за кредит, както и съдебната практика също са идентични /сходни/. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че предявените до този момент искове по цитираните по-горе дела за прогласяване на нищожност на договорите за кредит, по които Ф. Б. е страна, представлявана от адв. Е. И., са били уважени.

Производството по настоящото дело е протекло без процесуални усложнения, в две открити съдебни заседания. Процесуалният представител на ищцата – адв. Е. И. е изготвила исковата молба, допълнителната искова молба, становища по хода на делото, без да се явява в проведените открити съдебни заседания. За сравнение възнагражденията на вещото лице по назначените в производството основна и допълнителна съдебно-счетоводна 3 експертиза са в размер на общо 900 лв., касаещи общо 23.88 часа.

При това положение съдът намира, че делото не се характеризира с особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност или многобройни съдебни заседания, или съществени усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, поради което посоченият в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатско възнаграждение не отговаря на целите и критериите за прилагането му в конкретния случай.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата в размер на 1 000 лв.

/хиляда лева/ представлява разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по настоящото дело, т. е. същият следва да ги заплати на ЕАД Е. И. с ЕИК № 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И..

Мотивиран от горното, Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение рег. № 48/24.10.2025 г. по т. д. № 6/2024 г. по описа на ОС – Смолян, като

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от П. Д. да заплати на ЕАД Е. И. с ЕИК № 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И. сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 4