Определение № 580 от 25.08.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Перник, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

Членове:

Нина М. Коритарова

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500521 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 260498/03.07.2025 г., подадена от И. Р.

И., ЕГН: ********** от *** чрез адв. А. А. срещу разпореждане № /02.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1578/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважена молбата на ищцата по делото Р. С. А., ЕГН:********** за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение №260728/18.06.2021 г., с което се прекратява гражданския брак между страните по взаимно съгласие и съдът утвърждава постигнатото между същите споразумение, включително и в частта, с която се споразумяват страните да заплащат по равно всички дължими такси свързани с детска градина, училище, извънкласни занимания, училищни екскурзии, платени здравни и стоматологични услуги, както и по равно –необходимите средства за храна, дрехи и консумативи от битов характер, считано от датата на влизане в сила на решението-18.06.2021 г.

В частната жалба се твърди, че съдът се произнася по молба на ищцата да се издаде изпълнителен лист на основание влязло в сила съдебно решение, по отношение на тази част от одобреното от съда споразумение между страните. Ищцата се снабдява с изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изп.д. №578/2024 г. на ДСИ при РСПерник. По това изпълнително дело е назначена съдебно-икономическа експертиза.

Жалбоподателят посочва, че получава покана за доброволно изпълнение на 23.06.2025 г. за задължение в размер на 24 323,73 лв. Твърди, че не е следвало да бъде издаван изпълнителен лист, тъй като в решението липсвало осъдителен диспозитив досежно тези разходи споделени между двамата родители. Моли съдът да отмени разпореждане № /02.12.2024 г., 1 постановено по гр. дело № 1578/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважена молбата на ищцата по делото Р. С. А., ЕГН:********** за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение №260728/18.06.2021 г и да обезсили издадения въз основа на това разпореждане изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна по частната жалба Р. С. А. e подала отговор на частната жалба. Посочва, че в съдебното решение било правилно посочено, че се поемат допълнителни задължения от страните освен задължението за издръжка за покриване по равно на посочените разходи. Оспорва частната жалба и моли съдът да потвърди атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /видно от изисканата по делото покана за доброволно изпълнение, същата е била получена от длъжника на 23.06.2025 г. и частната жалба е подадена на 03.07.2025 г. в срока по чл. 407 ГПК/ от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на Р. С.

А. срещу И. Р. И. с която се иска на основание чл. 49, ал. 1 СК да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство сключеният между страните на граждански брак, както и са направени искания по чл. 59, ал. 2 СК и чл. 53 СК и чл. 143 СК.

В хода на производството по реда на чл. 330, ал. 3 ГПК страните са преминали от развод по исков ред към процедура на развод по взаимно съгласие и е било постановено съдебно решение №260728/18.06.2021 г., с което се прекратява гражданския брак между страните по взаимно съгласие и съдът утвърждава постигнатото между същите споразумение, включително и в частта, с която се споразумяват страните да заплащат по равно всички дължими такси свързани с детска градина, училище, извънкласни занимания, училищни екскурзии, платени здравни и стоматологични услуги, както и по равно – необходимите средства за храна, дрехи и консумативи от битов характер, считано от датата на влизане в сила на решението-18.06.2021 г.

Производството по делото е приключило с влязло в сила на 18.06.2021 г. съдебно решение №260728/18.06.2021 г., с което е прекратен сключеният между страните граждански брак по взаимно съгласие и са разрешени въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца, местоживеенето им, личните им контакти, издръжката им, в частност ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. на всяко едно от двете малолетни деца чрез тяхната майка и законен представител Р. С. А., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж на 10то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка 2 закъсняла вноска до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.

Ищцата е подала молби за издаване на изпълнителен лист въз основа на които са й били издадени изпълнителен лист от 09.01.2022 г. относно режима на лични отношения с децата, изпълнителен лист относно издръжката на двете деца в размер на 170 лв. ежемесечно от 05.01.2022 г. и изпълнителен лист от 02.12.2024 г. относно споделени разноски за дължими такси, като разпореждането за издаването на последния изпълнителен лист е атакувано с процесната частна жалба.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира молбата за издаване на изпълнителен лист за неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради следните съображения:

По силата на чл. 406, ал. 1 вр. чл. 405, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 404, т. 1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали е налице посочено в закона изпълнително основание, дали същото е редовно от външна страна, дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник и дали вече не е бил издаден изпълнителен лист за същата сума. Изпълнителен лист се издава по писмена молба на кредитора по изпълнителното основание, като подаването на молбата не е обвързано със срок. При проверката на изпълняемото право съдът е ограничен само в рамките на данните, извлечени от изпълнителното основание, поради формалната доказателствена сила, с която то удостоверява изпълняемото право. Съдът не може да използва други данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Изпълнителният лист трябва да възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание.

В случая, издаването на изпълнителен лист се претендира въз основа на горепосоченото съдебно решение №260728/18.06.2021 г., досежно частта, с която се споразумяват страните да заплащат по равно всички дължими такси свързани с детска градина, училище, извънкласни занимания, училищни екскурзии, платени здравни и стоматологични услуги, както и по равно –необходимите средства за храна, дрехи и консумативи от битов характер, считано от датата на влизане в сила на решението18.06.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. І-ро ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, каквото се явява и процесното решение за прекратяване на гражданския брак между страните по взаимно съгласие, което е от категорията на необжалваемите съдебни актове и влиза в сила от деня на постановяването му-18.06.2021 г. Следователно решение за прекратяване на гражданския брак между страните по взаимно съгласие представлява годно изпълнително основание и въз основа на него следва да се издаде изпълнителен лист при поискване, което не е ограничено със срок и при наличието на горепосочените предпоставки, които според настоящият съдебен състав не са налице в случая, тъй като се касае до частта, с която се споразумяват страните да заплащат по равно всички дължими такси свързани с детска градина, училище, извънкласни занимания, училищни екскурзии, платени здравни и стоматологични услуги, 3 както и по равно –необходимите средства за храна, дрехи и консумативи от битов характер, считано от датата на влизане в сила на решението-18.06.2021 г.

В процесния случай е налице посочено в закона изпълнително основание-влязло в сила съдебно решение, същото е редовно от външна страна, но с него не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник, тъй като в тази част решението няма осъдителен диспозитив и не се ползва с изпълнителна сила.

Страните са се споразумели да поемат по равно посочените разходи, но не са скрепили със санкция неизпълнението на това задължение. При проверката на изпълняемото право съдът е ограничен само в рамките на данните, извлечени от изпълнителното основание, поради формалната доказателствена сила, с която то удостоверява изпълняемото право. Съдът не може да използва други данни, стоящи вън от изпълнителното основание. Изпълнителният лист трябва да възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание.

В този смисъл не е налице изпълняемо право, което да бъде ликвидно определено по основание и размер и изискуемо с настъпил падеж, тъй като не става ясно какво притезание на ищцата се претендира, което да бъде изведено единствено и само от посоченото изпълнително основание. От последното не става ясно какъв е размера на претендираното вземане към ответника, нито периода за който се дължи, нито кога е настъпила неговата изискуемост. Ищцата е изпълнявала дадените й указания от съда в този смисъл и е посочила период и размер, но същите не са били обективирани в атакуваното разпореждане и не е следвало да бъдат, тъй като изпълнителният лист трябва да възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание, а не впоследствие да бъде конкретизиран въз основа на други факти и обстоятелства извън изпълнителното основание.

При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК, съответно - при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт с характер на разпореждане не се ползва със сила на присъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение – в този смисъл е и приетото в т. І. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ. По тези съображения изпълнителния лист не се явява издаден при наличие на предпоставките по чл. 406, ал. 1 и чл. 404, ал. 1 от ГПК.

Следва да се отбележи, че въведените в молбата за издаване на изпълнителен лист твърдения на ищцата, че ответникът дължи сумите, съставляващи половината от всички дължими такси свързани с детска градина, училище, извънкласни занимания, училищни екскурзии, платени здравни и стоматологични услуги, както и по равно –необходимите средства за храна, дрехи и консумативи от битов характер, считано от датата на влизане в сила на решението-18.06.2021 г., за които е издаден изпълнителния лист не подлежат на разглеждане в настоящето производство и не могат да обосноват издаването на 4 изпълнителния лист, както се претендира. Всички тези наведени съображения следва да бъдат разгледани в исково производство, в което ищецът следва да изложи своите твърдения, да представи своите доказателства и да защити своите права след изслушване становището и на ответната страна. В случая защитата на насрещната страна по частната жалба следва да се осъществи не по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а в рамките на исково производство за разглеждане съществуването на материалното право (паричното вземане). Именно в исково производство следва да се разгледат и всички съображения на ответника по частната жалба, свързани с възраженията, че бащата на двете деца не е заплащал дължимите суми предмет на неправилно издадения изпълнителен лист и по този начин не е изпълнявал своето задължение – дори и да са представени доказателства в това производство, съдът не би могъл да ги вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи въз основа на тях.