Определение № 397 от 07.05.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Тетевен, 07.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330101145 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба вх. № 1953 от 19.03.2025 г. на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и молба с вх. № 1955 от 19.03.2025 г. на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с които молят съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като присъди на адв. И. адвокатски хонорар в общ размер на 200 лева без вкл.

ДДС за осъщественото процесуално представителство.

На тези основания молят да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с писмен отговор вх. № 2912 от 23.04.2025 г. насрещната страна Еднолично Адвокатско дружество Е. И., в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството Д. М. Д. е изразила становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен съд.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. И. по предявени от Д. М. Д. четири отделни иска – установителни искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и установителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, както е осъществено и процесуално 1 представителство и по два осъдителни иска срещу дружествата за връщане на неоснователно извършени плащания на нищожно основание, или общото представителство е осъществено по четири иска. Съда приема, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство на четири отделни иска, макар и същите да са уговорени в един договор сключен между страните е основателна. Разпоредбата на чл. 2. ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая е приложима, тъй като в производството е налице съединяване на два или повече отделни искове. Ето защо, съдът, намира, че в случая присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС, за всеки един от исковете, или общо 960 лева с ДДС за четирите иска е законосъобразно.

От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.

Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

Отделно от изложеното в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на опредЕ.та минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за 2 възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.

№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност на същото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Е. И.-М. съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева без ДДС по четирите иска общо или по 200 лева без ДДС за всеки от исковете, което е в границите за съответния вид дейност. С оглед изложеното и предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС от страна на адв. Е. И.-М., съдебният състав е присъдил адвокатско възнаграждение с дължимия се ДДС, което в случая ще рече общ размер на адвокатското възнаграждение, в размер на 960 лева с ДДС за четирите предявени иска. Като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид размерите, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС за Възнагражденията за адвокатска работа, /съгласно Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., на ВКС II т.о, Определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др. на ВКС/, но тъй като последната е приета от съсловна организация, което съгласно цитираното решение на СЕС, национална правна уредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, затова и съдебният състав не следва да се съобразява с определеното в нея, а същата следва да служи единствено като ориентир, при определяне на размер на адвокатското възнаграждение.

Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, затова и настоящия съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС, в подкрепа на което са и Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2023 г., Определение № 211/10.05.2024 г., постановено по ч.т.д. № 1378/2023 г., Определение № 174/26.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 560/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС. В този смисъл, при определяне на размера на адвокатско възнаграждение, осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е и последователната практика на Въззивната инстанция, обективирана в Определение № 324 от 16.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 352 от 23.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 254/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 450 от 24.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 416 от 12.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Решение № 223 от 04.07.2024 г. по В.Гр.Д. № 440/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 993/27.11.2024 г. по В.Ч.Гр.Дело № 742/2024 г. ОС и др.

В мотивите по присъдените разноски, съдебният състав ясно е указал, че присъжда разноски за процесуално представителство, осъществено от адвокат, ведно с ДДС.

Посочената сума за адв. възнаграждение, в размер на 240 лева за всеки от исковете е с ДДС.

Съдебният състав е посочил същото и е мотивирал, че определеният от него размер за адв. възнаграждение, в определен размер е присъден с ДДС.

В тази връзка, настоящият съдебен състав, намира за правилен и справедлив определения размер на присъдените съдебни разноски на Д. Д. за осъществено от адв. И. процесуално представителство по делото, в размер на 240 лева с ДДС за всеки отделен иск, или общо за двата иска в размер на 960 лева с ДДС.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за изменение на Решение № 40 от 22.02.2025 г. по гр. дело 1145/2024 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 40 от 22.02.2025 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4