Определение № 509 от 19.12.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. София, 15.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600734 по описа за 2022 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с протест против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 542 /022г. по описа на РС- И..

С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт – формулиране на обвинението, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия, като не е посочено в какво се състои по-тежко квалифициращия признак по т.2 пр.2 на ал.2, вр.ал.1 чл.159а НК „въвеждане в заблуждение“ на пострадалите от престъплението лица.

Така застъпеното виждане не се споделя от представителя на РПСамоков- ТО- И., който атакува определението с протест в законовия срок, в който се съдържа оплакване, че същото е постановено в разрез с процесуалния и материалния закон. С протеста се оспорва определението на РС И., като постановено в нарушение на процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и в противоречие със 1 задължителната съдебна практика ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н.. Протестиращият прокурор застъпва становище, че определението противоречи и на материалния закон, относно съществените съставомерни признаци на изпълнителното деяние и квалифициращите го в по-тежка степен признаци по чл. 159б, ал.2, вр.чл.

159а, ал.2, т.2 пр.2, вр. ал.1 НК, тъй като обвинителният акт съдържа ясна и точна формулировка в какво се състоят измамливите твърдения, какви заблуди и формирал и поддържал подсъдимия у пострадалите, а именно- че във Великобритания на всеки един от тях ще му бъде осигурено започването на работа по трудов договор, с получаване на добро трудово възнаграждение, който той ще получава лично, за задоволяване на нуждите и потребностите му и за подкрепа и издигане на жизнения му стандарт, в сравнение с този в Р България, като се посочват и цитират конкретни части от обвинителния акт, от които се извлича това съдържание на измамливите твърдения и уверения.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното с протеста определение и за връщане на делото на РС- И. за разглеждане на делото по същество.

Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт в съответствие с приложимия закон, намери за установено следното:

Внимателният прочит на обвинителния акт, в частност на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, не подкрепят констатациите на РС И. за допуснати съществени нарушения, препятстващи и осуетяващи правото на защита, посредством необходимостта от узнаване на точното обвинение, в неговата пълнота и цялост- касателно съставомерните признаци на всяко едно от изпълнителните деяния на основния състав, както и по-тежко квалифициращия признак „въвеждане в заблуждение“. Обратното- в обвинителния акт, видно и от съдържанието на цитираните и изтъкнати части от обстоятелствената част – обстоятелствата, че подсъдимият, знаейки и възползвайки се от безкрайно влошеното и затруднено материално състояние на двамата пострадали, породено от неспособността им да намерят работа и да разполагат с дори минимални доходи, които да обезпечат найелементарните им и насъщни нужди, ги е уверявал, че при пристигането си във Великобритания ще започнат добре платена работа – със заплащане 200 паунда седмично/, които пари те ще получават лично и ще разполагат напълно и самостоятелно с тях за обезпечаване на издръжката си и тази- на 2 семействата им. Съобщил им е конкретно фирмата – работодател, при която ще започнат работа и естеството на самата трудова дейност, за да спечели доверието им, като умело е прикрил изначалните си намерения да ги лиши изцяло от заработените от тях средства, с които лично той да се облагодетелства в собствен интерес и полза – на практика да полагат незаплатен принудителен труд като роби. Изначалното му измамливо поведение / и намерения/ се обективира от последващото му поведение при пристигането им в чужбина-възползвайки се от липсата им на познаване на езика, която обективно ги лишава от възможност за комуникация с останалите лица в тази страна и ги поставя в зависимо, подчинено положение спрямо него, в съчетание с трудната им ориентация и приспособяване в новата среда и обстановка, трудностите да си намерят жилище, подсъдимият е постигнал преследвания от него изначален резултат – да ги подложи на принудителен труд. Всички тези конкретни обстоятелства кореспондират със съдържанието на квалифициращия признак : „въвеждане в заблуждение на пострадалия“, според съдържанието на ал.2,т.2 пр.2 на чл.159а НК, както и с константната практика на ВКС, който в редица свои решения еднозначно е приемал, че основното разграничение между измамата и гражданското правоотношение се състои в това, че макар и деецът от обективна страна да имитира граждански правоотношения, по които обаче изначално и предварително няма никакво намерение да се задължи. Както и в настоящия случай подсъдимият е въвел в заблуждение двете пострадали лица, намиращи се в крайна нужда, че като използва опита и контактите си в Кралство Великобритания, ще осъществи в тяхна изгода посредничество за започване на добре платена работа, ще упражняват труд срещу заплащане, ще получават седмично възнаграждение в конкретен гарантиран размер /200 паунда/, с което лично и самостоятелно ще разполагат и ще преодолеят съществуващите затруднения в България и дори –ще водят по-охолен живот.

Именно поради тази причина и с тези представи, очаквания и желания пострадалите са се доверили на подсъдимия и са взели решение да напуснат страната и да заминат за Кралство Великобритания, в противен случай –без да са били формирани тези неверни представи за бъдещия им живот в Англия, или с други думи ако подсъдимият им беше разкрил истинно замисъла си- че има намерение да присвоява и да се облагодетелства със спечелените и заработени от тях пари, като изцяло ги лишава от заплатата 3 която са заработили, пострадалите нямаше да напуснат България и да отпътуват за Великобритания. Изложеното по-горе обосновава съответствие на съдържанието на обвинителния акт на критериите за процесуална годност по чл.246 НПК и способност за информираност, без съмнения или колебания относно вменените противозаконни действия на привлеченото към отговорност лице. В обобщение на гореизложеното – изводът на първостепенният съд относно наличие на необходимото и достатъчното съдържание, съгласно цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. не би могъл да бъде споделен.

Изложеното по-горе обуславя отмяна на атакуваното определение като не съответно на закона и неправилно, в частта му касателно чл.248,ал.1 т.3 НПК и връщане на делото на РС И. за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на делото по същество, предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я В А определение от 21.11.2022г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 542 /2022г. на РС- И., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248,ал.1 т.3 НПК.

ВРЪЩА делото на РС за разглеждане на обвинителния акт и делото по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4