Решение № 24 от 27.05.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Свищов, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. А. като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Административно наказателно дело № 20244150200252 по описа за 2024 година Производството е образувано е по жалба от адв. Й. Й. – ВТАК в качеството му на пълномощник на "М" ЕООД, гр. Свищов, представлявано от управителя В.С.Н., срещу Наказателно постановление № 04 - 2400121 от 03.09.2024 г. на Директора на Дирекция "ИТ", град Велико Търново, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция - имуществена санкция в размер на 15 000 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. В подадената жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при неговото издаване били допуснати нарушения на процесуалните правила, които влекат като последица невъзможност да се разбере какво точно нарушение е извършено и да се проведе ефективна защита. Също е посочено, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се различава от установената и от действителната такава

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция "ИТ", град Велико Търново

В съдебно заседание пред Районен съд - Свищов, дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Й. Й., който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество аргументира доводи за нейната основателност.

Наказващият орган - Директорът на дирекция "ИТ", град Велико Търново чрез процесуалния си представител - юриск. С. С. оспорва жалбата и моли същата д абъде отхвърлена. В хода по същество се представлява лично от Директора Р С., която счита, че наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да бъде потвърдено

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й съдът, след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с подаден сигнал от М. К. била извършена проверка по документи от Д“ИТ“ – Велико Търново. При извършване на същата в периода 15.07.2024г. – 31.07.2024г. с цел осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство и след представен трудов договор №158/20.06.2024г. със страни работодадел – „М“ ЕООД и работник М. А. К. за длъжността „стоковед“, е установено, че същия не е подписан от работника и работодателя, въпреки че е подадено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ с което уведомява компетентния орган за сключения между тях трудов договор.

Наказващия орган е приел, че същия трудов договор реално не е сключен, защото не е подписан от страните по него, с което не е изразено съгласие с описаните в него условия, както и че подаденото от работодателя уведомление е само на база устна договорка, по повод предоставянето на работна сила от М. А. К.. Въпреки направения образец, фактически такъв договор не е сключен. С констатацията на инспекторите от Д“ИТ“ – Велико Търново, че такъв договор няма, защото липсват подписи се съгласява и представляващия санкционираното дружество – адв.Й., който акцентира върху това, че да регистрираш трудов договор в НАП, без да съществува, не е административно нарушение и не е нарушение на нормата на трудовото законодателство.

Така установените обстоятелства, били обективирани, наред с други констатации, в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР2426029 от 31.07.2024 г., а същите контролните органи квалифицирали като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по чл.

62, ал. 1 от Кодекса на труда. В резултат, на това, на 31.07.2024 г. срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 04 – 2400121/31.07.2024 от свидетеля С. С. Е..

Актът за установяване на административно нарушение с № 042400121 от 31.07.2024г. е съставен и връчен, видно от приложената разписка на законния представител на дружеството, сочено като извършител на административно нарушение – В.С.Н., който след предявяването му е подписал акта, без да впише в него обяснения или възражения. Постъпило е възражение срещу АУАН, извън законоустановения срок от връчване на акта, а именно на 14.08.2024г., датирано от 12.08.2024г. и постъпило в офис на доставящия куриер на 13.08.2024г., видно от справка на лист 53 от делото, с което се сочи че няма нарушение на трудовото законодателство с неподписването на договора между свид. М. К. и „М“ ЕООД, тъй като не били стигнали до окончателно споразумение, но също така не бил и престиран труд от страна на К.

При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и след като установил, че с Наказателно постановление № 04 - 2300068 от 19.07.2023 г. на Директора 2 на Дирекция "ИТ" – Велико Търново на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда на „М“ ЕООД, гр.Свищов била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, влязло в сила на 07.08.2023 г., както е посочено в него, наложил на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, обжалваната административна санкция - имуществена санкция за процесното нарушение, явяващо се повторно по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ на основание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Е., Н. С. и Х. П. относно извършената проверка и констатациите, до които са достигнали, съществуването на трудовия договор №158/20.06.2024г. за който е подадено уведомлението по чл.62, т.5 от КТ Що се касае до изложеното от М. К. при разпита й в качеството на свидетел, относно факта, дали е престирала труда си, не може да се стигне до един единствен извод. Никъде в материалите по делото не е установено като факт, тя да е работила един цял ден или че конкретно е престирала труда си. Много подробно се установява че свид. К., която е и подала сигнала по електронна поща до Дирекция "ИТ", град Велико Търново, във връзка с който е образувана проверката, е преговаряла и се е уточнявала многократно с представляващия дружеството „М“ЕООД относно условията в трудовия договор, конкретните задължения и заплащане.

Установява се, че тя е подала молба до работодателя и е приложела необходими за назначаване документи. При съпоставка с другите доказателства и показанията на свид. М.Г. ставя ясно, че свид К. е била в обекта на фирмата, но на 21.06.2024г., а не на 20.06.2024г., а по отношение на това че е престирала труда си, конкретно на дата 20.06.2024г., К. посочва в сигнала си до Д‘ИТ“-Велико Търново, същото не кореспондира с другите събраните доказателства, годни да удостоверят релевантните факти, свързани с престиране на труда и. В тази посока е и констатираното от приложения на лист 75 от делото график. На същия е отбелязано работното време на служителите К.Б. и В.Ч., като следва да се отбележи, че никъде не е вписано и не фигурира в графика името на М. К.. Поради горното се налага извода, че ако е допуснато нарушение на трудовото законодателство, то е по-скоро по чл.63, т.2 от КТ. С това кореспондират и показанията на свидетелите Георгиева, която сочи, кога е получила документите относно назначаване на работа на свидетеля К. и внася яснота относно подаването на уведомлението до НАП, както и местонахождението на представляващия дружеството Н.. От показанията на свид. Ч, която живее на семейни начала с Н., става ясно, че същия не е имал окончателно решение за назначаването на К., както и че към 20.06.2024г. е бил на кратка почивка. От показанията на свид.Б става ясно, че Н. на 19-ти юни е заминал за Сърбия. Тя посочва, че на 21.06.2024г. в обекта се е появило момиче, което се е представило за М., която казала че говорила с шева за работа в тяхната фирма, след което била допусната от нея. Б се опитала, да се свърже с Н., но неуспешно, като и се бил включил някакъв друг оператор Това момиче помолило служителката да поразгледа и да се запознае с обстановката, задавала въпроси относно това дали задължително се сключва договор и получила отговор, че всички във фирмата са с договор. След 40-50 3 минути си тръгнала и повече не се появила.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовия договор се сключва в писмена форма. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Според чл. 414, ал. 4 от КТ, за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които сами по себе си да налагат отмяна на санкционни акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на законния представител на дружеството - жалбоподателя, на който е осигурена възможността да се запознае с неговото съдържание и да направи възражения или впише обяснения по случая, с което да упражни правото си на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на разпоредбата по чл. 42 от ЗАНН, регламентираща необходимите реквизити. В АУАН се сочи конкретна дата на извършване на нарушението, но не е посочено конкретното място на извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството – жалбоподател, каквато е разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН, което нарушава правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото въз основа на същия акт за установяане на административно нарушение, наказателно постановление. Фактическият състав на нарушението, визирано от актосъставителя по чл. 62, ал. 1 от КТ предполага съставомерно бездействие на субектите, визирани в цитираната разпоредба, с което се осъществява и деянието, изразяващо се в неизпълнение на законоустановено задължение – да се сключи трудов договор в писмена форма.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при реализиране на отговорността, съдът констатира допускането на процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане на доводи по същество. Нарушението на процесуалните правила се изразява в навеждането на нови фактически твърдения, респ. различна правна квалификация от описаното в АУАН деяние за пръв път едва със санкционния акт.

Административнонаказващият орган релевира доводи за наличие на повторност на извършване на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ от страна на нарушителя. "Повторността" на нарушението е обективен факт, за наличието 4 на който е необходимо и достатъчно извършване на второ по ред нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е санкционирано предходно нарушение от същия вид, но такива твърдения не могат да бъдат релевирани за пръв път в НП, при все че липсва съответно повдигнато административно - наказателно обвинение в АУАН.