Решение № 113 от 14.03.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Дупница, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20211510102199 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ИВ. Й. ДЖ., ЕГН ********** и П. М. ДЖ., ЕГН **********, двамата с адрес: *** чрез адвокат С.Б. със съдебен адрес за призоваван *** срещу Г. Й. ДЖ., ЕГН **********, адрес: с. *** Ищецът твърди, че с ответника са братя, чийто родители са Р. В. Д., б.ж на с.

Ресилово и Й. Д. Д. и б.ж. на с. Ресилово, починал на 07.11. 2020 год. На 12.06.1963 год. родителите им закупили с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 9 дело № 456/ 1963г. недвижим имот - празно двор, съставляващо парцел XI – 53 в кв. 9 по плана на с.

Ресилово Кюстендилски окръг с урегулирано пространство от 828 към при съседи - от две страни улици, Н. С. Ш. и К. И. Ч., а по скица № 123/20.04.2021г/. на Община Сапарева баня представлява УПИ III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. съгласно улична дворищна регулации, утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр, Сапарева баня при съседи: улица, заключена между осови точки 170-171-154, улица, заключена между осови точки 172-171-165, УПИ II – 484 и УПИ IV – 482. Родителите им след закупуването на парцела построили в него през 1963г. двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м., през 1979 год. построили и сграда от допълващото застрояване с предназначение „Гараж” в режим на СИО. Желанието на родителите е било да построят жилища за двамата синове, което споделили с тях. Постигнали съгласие да построят в дворното място още една жилищна сграда и на ответника Г.Д., като на 21.09.1984 год. му даряват една втора идеална част от дворното място, представляващо тогава парцел XIV - 53 по регулационния план на с.

Ресилово, окръг Кюстендилски с урегулирано пространство 414 кв.м., в което построили заедно масивна двуетажна жилищна сграда, собственост на ответника, като парцел XIV — 53 по регулационния план на с. Ресилово, окръг Кюстендилски от 1931 год. и изменения през 1989 год. не съществува, а дворното място представлява един общ парцел XI - 53 с построени в него две жилищни сгради. С построяването и на втората къща през 1984 год. родителите извършили неформална делба между синовете си, като половината от дворното място, заедно с построена в него стара жилищна сграда и гараж да остане в дял на по-малкия син И., а останала половина от дворното място заедно с построена в него двуетажна масивна жилищна сграда да остане в дял на Г., като те остават да живеят при И. в старата къща. След като майката починала на 16.06.2009 год. бащата спазил уговорката пред децата си и на 1

26.02.2014 год. прехвърлил на по - малкия си син И. чрез покупко-продажба и своята идеална част от дворното място, заедно с двуетажната жилищна сграда и гаража, като до края на живота си е останал да живее в нея. Така след извършената неформална делба още през 1984 год., ищецът твърди, че владее своя дял - жилищна сграда, гараж и половината от дворното място като свой и установеното от този момент владение за него поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на собственост по давностно владение.

Твърди, че е владял по време на брака със съпругата си П. М. ДЖ. процесния имот необезпокоявано, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години и предвидения в закона 10-годишен даностен срок е изтекъл, след което те са станали собственици на жилищната сграда, построена през 1963 год., на гаража ведно с 406/820 идеални части от урегулиран поземлен имот № III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. на оригинерно правно основание и го владеят до момента с намерението, че са собственици. Едва след смъртта на общия им наследодател Й. Д. Д. на 07.11.2020 год. ответникът се снабдява с нотариален акт за собственост № 145, дело № 489/23.12.2020 год. на нотариус Л. С., с който е признат за собственик на основание наследство върху 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда ведно с 1/6 идеална част от 406/820 кв.м. от УПИ III - 483, попадащ в кв. 57 по регулационния план на с. *** Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Г. Й. ДЖ., че ищците ИВ. Й. ДЖ. и П. М.

ДЖ. са собственици на 406/820 идеални части от урегулиран поземлен имот № III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. ведно с построените в него през 1963 год. жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж, придобити по давностно владение.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се оспорва твърдението за наличие на неформална делба от родителите на страните по делото, като твърди, че липсва такава уговорка, оспорва твърдението, че ищците владеят процесният имот от 1984 год., до настоящият момент. Твърди, че е станал собственик на имота на годно правно основание, а именно по наследство от майка му Р. В. Д., б.ж. на с. Ресилово, починала на 16.06.2009 год. Построената в парцела втора къща през 1987 год., е построена изцяло от ответника, с негови лични средства и труд. Същата не е строена от родителите на страните и не е имало уговорка за неформална делба, между тях, а сам е построил втората къща, върху дарената му част от поземления имот. Същият обаче, през цялото време е ползвал останалата част /наследствената си част/ от имота, като нито в един момент не се е дезинтересирал от него. След смъртта на майка му през 2009 год., именно ответникът и неговата съпруга, са се грижили ежедневно за баща му Й. Д.. Макар че по онова време ищците по делото са обитавали втория етаж на къщата, те не са полагали каквито и да било грижи, нито за баща им, нито за имота. Въпреки това успели да убедят Й. Д. да им прехвърли, притежаваните от него 4/6 идеални части от имота, но останалата 1/6 ид. част никога не е имало уговорка да им бъде прехвърляна. Напротив, ответникът винаги е владял и ползвал тази част от имота като своя. Малко след като ищците са станали собственици, чрез покупко - продажба на 4/6 идеални части от имота, те са се изнесли от имота и са се установили да живеят в гр. Дупница. От тогава насетне, именно ответникът изцяло се грижил и стопанисвал имота, за да не се разруши. Твърди, че ищците идват рядко в имота и не полагат никакви грижи за него. Оспорва твърдението, че ищците са придобили правото на собственост върху целият, описан в исковата молба, недвижим имот по давност. След откриване на наследството, при смъртта на майка им през 2009 год., ищецът И.Д. и ответникът Г.Д. са станали собственици на по 1/6 ид. част от имота. Още тогава баща им Й.

Д. е предекларирал в общинска администрация Сапарева баня, наследяването на имота и през цялото време от тогава до настоящия момент ответникът е заплащал данъците си за своята 1/6 ид. част, а ищецът ИВ. Й. ДЖ., след като през 2014 год. сключил с баща си договор за покупко- продажба на недвижим имот, е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е предекларирал имота, и в която сам е посочил ответникът като собственик на 2/12 (1/6) идеални части от имота. Твърди още, че до завеждане на исковата молба, никой не е оспорвал собствеността на ответника върху наследствената му идеална част от имота.

Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно между страните, че ищецът ИВ. Й. ДЖ. и ответникът Г. Й. ДЖ. са братя, чиито родители са Р. В. Д., б.ж. на с. Ресилово, починала на 16.06.2009г. и Й. Д. Д., б.ж. на с. Ресилово, починал на 07.11.2020г. На 12.06.1963г. ( което обстоятелство е видно и от Удостоверение за наследници на изх. № Р-У-07- 74/27.05.2021 год., издадено от кмета на с. Ресилово, общ. Сапарева баня.)

На 12.06.1963 год. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 9 дело № 456/ 1963г. недвижим имот родителите на страните закупили празно дворно място, съставляващо парцел XI – 53 в кв. 9 по плана на с. Ресилово, Кюстендилски окръг с урегулирано пространство от 828 към при съседи - от две страни улици, Н. С. Ш. и К. И. Ч., а по скица № 123/20.04.2021г. на Община Сапарева баня, представляващо УПИ III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. съгласно улична дворищна регулации, утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр, Сапарева баня при съседи: улица, заключена между осови точки 170-171-154, улица, заключена между осови точки 172-171165, УПИ II – 484 и УПИ IV – 482.

Видно от нотариален акт 52 дело № 971/1984г., издаден от К. Б. – съдия при Станке Димитровски районен съд на 21.09.1984 г., Й. Д. Д. дарява на ответника Г. Й. ДЖ. 1/2 идеална част от дворното място, представляващо тогава парцел XIV - 53 по регулационния план на с. Ресилово, окръг Кюстендилски с урегулирано пространство 414 кв.м.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 63, том І, рег.

№ 1101, дело № 50 от 2014г. на нотариус Л. С. с район на действие РС - Дупница, Й. Д. Д. е прехвърлил на ИВ. Й. ДЖ. собствеността на 4/6 (четири шести) идеални части от 406/820 кв.м. от поземлен имот III-483 попадащ в кв. 57, по регулационен план на с. *** област Кюстендил с урегулирано пространство на целия парцел 820 кв. м. улична и дворищна регулации утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Кмета на Община Сапарева баня, при граници и съседи на парцела: улица заключена между осови точки 170-171, улица заключена между осови точки 171-166, УПИ IV-482 – собственост на К. С. и С. С. и УПИ II484 – собственост на Д. Г. и И. Р. ВЕДНО с 4/6 (четири шести) идеални части от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, построена откъм улица заключена между осови чоки 171-166, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с 4/6 (четири шести) ид. части от построената в имота сграда от допълнително застрояване с предназначение „ГАРАЖ“, ведно със съответния процент ид. части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с подобренията върху имота.

С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство № 145, том III, рег. № 6472, дело № 489 от 2020г. на нотариус Л. С. с район на действие РС – Дупница ответникът Г. Й. ДЖ. е признат за собственик на 1/6 (една шеста) ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена откъм улица заключена между осови чоки 171-165, ведно със съответния процент ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с 1/6 (една шеста) ид. част от 406/820 кв.м. от урегулиран позлмлен имот III-483 попадащ в кв. 57, по регулационен план на с. *** област Кюстендил с урегулирано пространство на целия парцел 820 кв. м. улична и дворищна регулации утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Кмета на Община Сапарева баня, при граници и съседи на парцела: улица заключена между осови точки 170171, улица заключена между осови точки 171-165, УПИ IV-482 и УПИ II-484.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.ка С. Я., В. И. К., С.

Г. Д. - дъщеря на ответника и племенничка на ищеца и Л. П. А.. От показанията на св. И.ка Я. се установява, че до към 1998 година в имота имало стара къща, в която живеели родителите и двамата братя и св. Я., която е бивша съпруга на ищеца И.Д.. Имало уговорка между родителите на страните и страните старата къща да остане за И., а новата, която построили - за Г., като началото на строежа на новата къща било 1984-1985 година, участвали всички - и двамата братя и тя и родителите им. След 1983 година родителите на 3 двамата братя останали да живеят в старата къща. Тя ( бивша негова съпруга) с И. започнали да правят ремонт на старата къща. Г., след като построи новата къща, не е имал спорове с тях относно старата къща. За споровете между двамата братя разбрала след развода им. До 1989 година новата къща била напълно завършена. Тя с И. участвали и с пари, и с труд. В старата къща живеели на втория етаж, а на първия - родителите на И. и Г.. До 1998 година двамата им родители в старата къща са живели.