Решение № 494 от 31.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511274 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20110931/10.05.2021 г. по гр. д. № 39893/2020 г. на Софийски районен съд, 76 с - в, на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на В. Д. Й., ЕГН **********, сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от трудова злополука от 22.05.2019 г. , ведно със законната лихва, считано от 25.08.2020 г. до окончателното и изплащане и сумата от 7 700 лв., лихва за забава за периода от 22.05.2019 г. до 25.08.2020 г, както и разноски по делото.

Въззивна жалба срещу решението е подал ответника „И.Р.С.“ ЕООД, чрез представителя си, с доводи, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че ищецът е работил като кофражист и поддържането на стълба е част от нормалната му дейност на строежа. Неоснователно съдът е приел, че на работниците не са проведени инструктажи, тъй като документацията по този въпрос е оспорена от ищеца относно авторство, по смисъла на чл. 193 ГПК. Безспорно се установява, че ищецът е извършвал помощни действия по декофриране на асансьорна шахта. Съдът не е отчел противоречията в твърденията на ищеца и свидетелските показания, както и обстоятелството, че работниците са длъжни да предприемат минимални грижи за опазване на здравето си. Не се установява да е имало нарежда да се извършва декофрирането с инструмент „кози крак“ или такова на техническия ръководител за поддържане на стълба. Съдът не е изследвал фактическата обстановка. Сочи, че ищецът не е положил необходимите усилия да избегне злополуката и да извърши 1 работата с предприемане на необходимите мерки за безопасност, като е нарушил нормите на безопасност при изпълнение на работата си. Съдът е следвало да изложи съображения дали пострадалия не е допринесъл за увреждането като е допуснал груба небрежност. Поддържа, че когато при трудова злополука работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, в нарушение на технологичните правила, е налице съпричиняване на вредата, при което следва да се намали дължимото от работодателя обезщетение, при условията на чл. 201, ал. 2 КТ. Сочи, че действията на пострадалия са били изцяло в нарушение на правилата на безопасност, което е довело до причиняване на вредата. Поддържа още, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен извод, че се дължи присъждане на обезщетения за вреди. Съдът е дал вяра само на твърденията на ищеца и е кредитирал СГрЕ, като не е отчел елементарната липса на грижа за безопасността от страна на ищеца по чл. 201 КТ. Поддържа, че определеното обезщетение не отговаря на критериите за справедливост и е присъдено без да се отчете вината на ищеца при условията на груба небрежност за причиняване на резултата. Не е доказана безусловно и причинната връзка между увреждането и злополуката. Моли да се отмени решението и иска да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.

Ищецът В. Д. Й., чрез представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон и доказателствата и не са налице основания за отмяна. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на закона от СРС, както и че трудовата злополука е настъпила изцяло по вина на служителя. Оспорва твърденията за съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност. Сочи, че груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но е смятал, че може да ги предотврати. В случая ищецът не е знаел, че ще се отчупи парче метал, което ще попадне в окото му. Поддържа, че не е налице основание за намаляване размера на обезщетението, определено по справедливост от съда, поради съпричиняване на вредите от ищеца. Излага доводи, че решението е съобразено с доказателствения материал в цялост. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, по реда на въззивното обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост, намира за установено следното :

СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за допуснати нарушения на императивните материално правни норми.

Решението се оспорва изцяло и е валидно, процесуално допустимо постановено.

При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална 2 болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ, така и общите правила на отговорността при непозволеното увреждане.

За да възникне такава отговорност за заплащане на обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи, по предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовот о правоотношение с ответника, че от тази злополука са претърпени вреди болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място - те трябва да са в непосредствена и пряка причинна връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на ищеца.

Ответникът по иска (работодателят) следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това число - наличието на предпоставки за съпричиняване на злополуката при условията на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, в каквато единствено хипотези законът допуска отговорността на работодателя да бъде намалена.

По делото не е спорно, че на 22.05.2019 г., когато е настъпила злополуката, страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „кофражист“ в ответното дружество.

Не е спорно, че с влязло в сила разпореждане № 5104-15-146/10.06.2019 г. на длъжностно лице при ТП - Пловдив на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от осигурителя „И.Р.С.“ ЕООД злополука, станала на 22.05.2019 г., е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Установява се също така, че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната от ищеца работа - на строителен обект (новоизграждаща се сграда) в гр.

София, като ищецът В. Й. е придържал стълба, на която негов колега е извършвал декофриране на асансьорна шахта с помощта на инструмент „кози крак“. В процеса се е отчупила метална частица, попаднала в дясното око на пострадалия. В резултат от това ищецът е получил проникваща рана с чуждо тяло в очната ябълка.

С ЕР № 1696 от 21.05.2020 г. на ТЕЛК – общи заболявания е призната е 50 % безсрочна трайно намалена работоспособност в резултат от трудовата злополука.

Основателно СРС е приел, че функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа, като елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.

По този начин е спазено първото изискване, съгласно константната практика на ВКС, за уважаване на иска по чл. 200 КТ - проведена е и е приключила с влязъл в сила акт процедурата по административен ред, с която злополуката е призната за трудова, по смисъла на чл. 57 и сл. от КСО. (в този смисъл : решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III ГО на ВКС; решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др.).

Във връзка с вида на травмата и причинната връзка с претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от нея пред СРС е прието и не е оспорено заключение на 3

СМЕ, което съдът намира за компетентно изготвено и кредитира, както и свидетелски показания.

Заключението е изготвени след запознаване на вещото лице с цялата документация по спора, както и след личен преглед на ищеца. От него се установява, че след като на 22.05.2019 г. парче метал ударило дясното око на В. Й., при направения по спешност очен преглед е установена перфоративна (проникваща) рана на роговицата и вътреочно чуждо тяло. Направената томография на орбитата установила чуждо тяло с метална плътност, създаващо артефакти в задната част на стъкловидното тяло.

Зрението на дясно око при постъпването - движение на ръката пред окото - ППЛЦ (запазено усещане за светлина и посоките от които е насочена светлината), при изписването 0, 02 (брои пръсти на ръката от 1 метър). Извършена е операция - шев на роговичната рана и почистване на базата на стъкловидното тяло. При тази операция не е намерено чуждо тяло и се предполага, че е забито в склерата, стъкловидното тяло било заменено със силиконово масло.

От томография на дясна орбита от 22.07.2019 г. се установява, че в дисталната орбита има чуждо тяло с метална плътност, с диаметър около 4 мм., разположено ретробулбарно (зад очната ябълка). Експертизата е установила, че на 19.09.2019 г. е евакуирано силиконовото масло и е направен ендолазер. Зрението е било ППЛЦ.

Измерено е повишено вътреочно налягане и е приложена медикаментозна терапия.

При прегледа, извършен от вещото лице на 11.01.2021 г., е констатирано, че при дясното око е запазено усещане за светлина и съмнително усещане за посоките на светлината. Роговицата е с плътен цикатрикс (белег), не се получава рефлекс от очното дъно и не се оглежда. Експертизата е дала заключение, че ищецът страда все още от болезненост, неудобство в ориентацията, поради ниското зрение и липсата на периферно зрение, които страдания са в причинна връзка със злополуката. Дясното око на В. Й. е с практическа слепота след перфоративна рана на роговицата и наличие на ретробулбарно чуждо тяло (най - вероятно забито в склерата). Степента на увреждане на окото е 90 %. Чуждото тяло всъщност е попаднало със сила зад очната ябълка и е пробило роговицата, лещата и през ретината се е забило извън окото – във външната страна и оперативно не е извадено, защото няма как да се извади.

Вещото лице е дало заключение, че окото не може да се възстанови при днешното състояние на медицината. Според експерта състоянието е тежко и найвероятно ще се влошава - до пълна слепота в това око.

Във връзка с търпените от ищеца болки и страдания в резултат от злополуката са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката З.Р. Й.а - съпруга на ищеца, чиито показания са преценени по реда на чл. 172 ГПК като обективни и непротиворечащи на останалите писмени доказателства по спора. Въззивният съд също ги кредитира.

Свидетелката Й.а е дала показания, че вследствие на инцидента съпругът и имал страхотно главоболие, поради което приемал много силни болкоуспокоителни. Това продължило повече от три месеца. Сега болките продължавали, но не били толкова силни. Поради травмата не можел вече да вдига тежки предмети и по тази причина не можел да работи в строителството, каквато била професията му. Бил шофьор, но предвид проблема с окото му, вече не можел и да шофира.