Определение № 3381 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3155/2024
- Вид
- Определение № 3381
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3381 гр. П., 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ***, чрез юрк. М.М., срещу Определение № 11608/22.09.2024г., постановено по гр.д.№ 15671/2023г. на Районен съд - П., XII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 3255/18.07.2024г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като намали присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство поради прекомерност. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна П. А. Б..
П.ският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
П.ският районен съд е бил сезиран с искова молба на П. А. Б., ЕГН **********, чрез адв. В. Д., с която ищецът е предявил против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ***, отрицателен установителен иск, че не дължи сумата в общ размер на 7 997,41 лв., от които 7 636 лв. - просрочена главница и 361,41 лв. - просрочени лихви и други просрочени вземания по кредит с идентификатор ***, представляващ договор за банков кредит №***/28.11.2007 г. с кредитополучател ищеца и кредитор „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, 1 задълженията по който са прехвърлени с договор за цесия от 17.12.2014г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от кредитодателя. В хода на първоинстанционното производство ищецът е претендирал разноски в общ размер на 1319,88 лв., от които 1000 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение и 319,88 лв. за държавна такса. С постановеното по делото Решение № 3255/18.07.2024г.
ПдРС е уважил изцяло отрицателния установителен иск и е осъдил търговското дружество да заплати на ищеца П. Б. сумата от 1319,88 лв. съдебноделоводни разноски по делото. Първостепенният съд е посочил в мотивите си, че претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния размер съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, изчислен на 1099,74 лв., поради което направеното от ответника възражение за неговата прекомерност се явява неоснователно.
Недоволен от решението в частта му за разноските ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. П.Е., е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с която иска да се измени решението в частта за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени, тъй като не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е отчел съдебната практика (Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и Решение по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз), съгласно която съдът не е обвързан от минималните размери по наредбата, а следва да извърши цялостна преценка съобразно с възраженията на страните. Приел е, че присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо определено и е съобразено с размера на иска, липсата на доказателствени искания, провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил, както и със средната степен на правна и фактическа сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.
В случая пред първата инстанция е направено искане от ищеца за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. То възлиза на 1 000 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие /л.46 гръб от гр.д.№15671/2023г. на ПдРС/ и е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното пращане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне на възнаграждения. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.
Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил възражение по чл.
2
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно – заплатеното възнаграждение не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на спора, цената на иска в размер на 7 997,41 лв., и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, поради което и не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11608/22.09.2024г., постановено по гр.д. № 15671/2023г. на Районен съд – П., XII гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3