Решение № 665 от 31.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330205265 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 585443-F584838/05.07.2021 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК *** на основание чл. 183, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с нередовното връчване на ревизионен акт по дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, издаването на извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, липсата на компетентност по издаване на постановлението и приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят се явява маловажен.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението не е маловажно.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. По същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На дружеството жалбоподател „***“ ООД била извършена проверка за прилагане на разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Проверката била оформена в протокол № 1600021518/23.04.2019 г., с който се констатирало, че дружеството не е внесло дължимия ДДС, поради което се предлагало да се прекрати регистрация му по ЗДДС. Това било сторено с Акт за дерегистрация по ЗДДС №

160991901140967/30.04.2019 г. До дружеството било изпратено съобщение изх. № 1

160991901140967/30.04.2019 г. чрез пощенска услуга на регистрирания в Търговски регистър и единствения афиширан адрес пред властите към онзи момент, а именно *** за явяване за получаване на акта. Съобщението се върнало неполучено поради непотърсването му от адресата. Затова били направени постъпки за личното му връчване на 07.06.2019 г. и на 18.06.2019 г., като служител на приходната агенция констатирал, че на известния адрес има празно дворно място с висока ограда и обрасло с растителност. Не са открити табели на дружеството, нито негов представител. Затова е съставено съобщение по чл. 32 от ДОПК с изх. № 70-00-7782/20.06.2019 г., което е обявено на 20.06.2019 г. на таблото, находящо се в сградата на ТД на НАП Пловдив и съгласно което представител на дружеството е следвало да се яви в 14-дневен срок от публикуването му за връчване на акта на дерегистрация. До 04.07.2019 г. никой е се явил, поради което съобщението било свалено на 05.07.2019 г., било приложено към преписката и акта на основание чл. 35, ал. 6 от ДОПК бил счетен за редовно връчен.

Няма данни същият акт да е бил обжалван. Съобщението било качено и на страницата на приходната агенция. Документът бил изпратен и на известния електронен адрес, но същият така и не бил получен и отворен от служител на дружеството до 30.09.2019 г.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. била възложена ревизия п ЗДДС на дружеството жалбоподател. В хода на проверката е установено, че след като е било дерегистрирано дружеството жалбоподател е издало данъчен документ – фактура № 956/24.07.2019 г. с получател „***“ ЕООД с ЕИК *** с предмет на доставката прах ABC (АБЦ) 2,5 кг. Колор, шампоан hair за суха коса и други стоки, в която е посочен данък добавена стойност в размер на 240,38 лв. и данъчна основа в размер на 1201,90 лв. За конкретната проверка бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 1560709/07.10.2020 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F584838/07.01.2021 г. за нарушение на чл.

183, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството. Поканата за явяване за съставяне на АУАН изх. № РД21-3557/29.12.2020 г. е била връчена на 04.01.2021 г. лично на управителя на дружеството, като в нея му се указвало да се яви на 06.01.2021 г. за съставяне на акт.

Актът е бил връчен на 08.01.2021 г. на пълномощник на дружеството, който да го представлява пред НАП.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за същото нарушение на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Г.Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, копие на фактура № 965/24.07.2019 г., акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., протокол № 1600021518/23.04.2019 г., справка за задълженията на лице към дата – два листа, съобщение изх. № 160991901140967/30.04.2019 г., известие за доставяне, двустранно копие на пощенско плик, протокол № 1600027660/07.06.2019 г., протокол № 1600029079/18.06.2019 г., съобщение по чл. 32 от ДОПК изх. № 70-00-7782/20.06.2019 г., заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г., протокол № 1560709/07.10.2020 г., покана изх. № РД-21-3557/29.12.2020 г., оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП, кореспонденция по електронна поща, справка от ТРРЮЛНЦ, справка от интернет страницата на НАП за обявяване на съобщение по чл. 32 от ДОПК, справка от информационна система със списък от документи за връчване от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., справка2 удостоверение от общия регистър на нотариус С. П..

Разпитан в съдебно заседание актосътавителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е установил, че е издадена фактура след влязъл в сила акт за дерегистрация. Споделя, че е връчил поканата за явяване за съставяне на АУАН, след като е разбрал в телефонен разговор със счетоводителя на дружеството къде се намира в действителност управлението на дружеството – ***, а при съставяне на акта се е явили упълномощено лице.

Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като фактура № 965/24.07.2019 г., акт за дерегистрация, заповед за възлагане на ревизия, протокол № 1560709/07.10.2020 г., покана за явяване за съставяне на акт, справка от общия регистър на нотариус за съществуването на пълномощно за представителство пред НАП, поради което им дава вяра.

Същевременно безспорно се установява издаването на акт за дерегистрация, спрямо които е приложено производство по чл. 32 от ДОПК и са спазени условията на закона. В тази връзка съдът намира за необходимо да изрази становището си, че не може да осъществи контрол по законосъобразност на акта за дерегистрация и реда за връчването му, което следва да се проведе по правилата на ДОПК, а не по повод обжалването на издадено наказателно производство. Тоест съдът не разполага с възможност за косвен съдебен контрол на административен акт. Въпреки това доказателствата за обявяването на табло в НАП (конкретно съобщение за това), на интернет страницата на НАП (извадка от нея) и изпращането по известния електронен адрес (справка от информационна система за връчване) са категорични, че същата процедура е изпълнена редовно. Очевидно е, че дружеството не е положило дължимата грижа да посочи актуален адрес за кореспонденция, както и да получи книжата по електронен път. Всъщност да се приеме, че актът за дерегистрация не е бил редовно връчен, от една страна е излизане извън компетенциите на съда, а от друга легитимиране на неправомерно поведение на жалбоподателя. Отделно от това афиширания в Търговския регистър адрес е бил този, на който дружеството е било търсено и не е било намерено – ***.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган следва от така представената заповед на ЦУ на НАП № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на свидетел и отсъствието на представител на дружеството. В тази връзка се установява поканата да била редовно и лично връчена на управителя на дружеството преди датата на съставяне на акта. Последният същевременно е връчен на лице с представителна власт за получаване на книжа от НАП, за което свидетелства и справката от общия регистър на нотариус.

3

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Постановлението е издавено в 6-месечен срок от издаването на акта, а актът е издаден в двугодишен срок от извършване на нарушението, доколкото същото се определя като такова на данъчното законодателство. От друга страна нарушителят е установен с протокол за извършена проверка № 1560709/07.10.2019 г., а самият акт е издаден точно три месеца по-късно - на 07.01.2020 г. Тоест спазено е и това изискване на закона.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за начисляване на ДДС.

От правна страна съдът намира следното:

Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че от обективна и субективна страна се доказа извършването на административно нарушение от дружеството жалбоподател.

Съдът намира за несъмнено и категорично установено, че след като е било дерегистрирано по ЗДДС, или с други думи към този момент не е било регистрирано по този закон, дружеството е издало първичен счетоводен документ - фактура, в която е начислило ДДС, като е посочило данък в размер на 240,38 лв. на отделен ред във фактура № № 0000000965/24.07.2019 г.

При установената фактическа обстановка актосъставителят и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която гласи, че лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба. При това положение съдът съобрази, че следва да приложи правомощията си съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай описаното от фактическа страна съответства на диспозицията на нормата на чл. 113, ал. 9, предл. първо от ЗДДС в редакцията й към времето на извършването на нарушението, а именно „Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.“ Именно тази норма съдът намира за нарушена, доколкото касае правилното определяне на данък и включването му в издаването на данъчен документ.