Присъда № 38 от 29.12.2021, Софийски градски съд

МОТИВИ

ВНЧХД № 3731 по описа за 2021 г.,

СГС, Н.О., ХVІІ въззивен състав

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда 05.06.2019г. СРС, н.о. е постановил оправдателна присъда по обвинението срещу С., предявено от тъжителя В. с тъжба от 17.12.2018г.

Присъдата е отменена с решение на СГС от 21.04.2020г. по внчхд № 5314/19г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда на СРС от 10.05.2021, по Н.Ч.Х.Д. №5384/2020, с която Т. П. СП., роден на ******* в гр.София, жив. гр.София, ул. ****, българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 15.08.2018г. в гр.София, с жалба вх. №739/15.08.2018г., подадена до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е приписал престъпление на В. Т. В., твърдейки че упражнил физическа саморазправа към него и семейството му, престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал.

1, т. 2, предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободил от наказателна отговорност С. за извършеното престъпление по чл. 148, ал.

2, във вр. с ал. 1, т. 2, предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Подс. С., на осн. чл. 304 от НПК, е признат за невинен по обвинението за това, че с жалбата е разгласил неистински позорни обстоятелства за В. Т. В., твърдейки, че упражнил „системен тормоз“, „хулиганско поведение“ към него и семейството му, за това, че на 28.11.2017г. около 18:15 часа В. Т. В. заедно с още трима души проявил „самоуправство и влизане с взлом“, както и че бил „инициатор на създалата се ситуация“, че на 05.03.2018г. създал условия за „безстопанственост на частния имот“, както и с изразите „не зачитам българското законодателство“ и „се възползвам от служебното си положение“, за което е оправдан по отношение на посочените изрази по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, предложение второ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

С въззивна жалба, частният тъжител В. Т. В. е обжалвал присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилен анализ на доказателствения материал, респ. неправилно приложение на материалния закон, т.к. по делото се доказало, че подсъдимият разгласил позорните обстоятелства, за които е С. е оправдан, поради което и се твърди, че е осъществено деяние, представляващо състав на престъпление по НК. В допълнително изложение се сочи, че СРС неправилно е възприел за истинни твърдения в жалбата, относно останалите инкриминирани изявления. В тази връзка прави подробно хронологично изложение и сочи налични 1.сигнал до СРП, завършил с отказ за образуване на нак. пр- во, като се позовава на назначена там СТЕ, установила, че частта от дворното място е заградено и е покрив на подземни гаражи и е част от сградата; позовава се на установеното във воденото тогава 1 пр-во, че, като вратите били сложени от С.и и само те имали ключ; 2. Вен. В. описва, че е купил имот, но не му предоставен ключ за метална врата ; че е подал жалба до СРП като в постановлението на СРП за отказ за образуване на д.п. било вписано, че е незаконна оградата ; сочи и заведено дело в СРС - иск по 109 ЗС, но без решение, но от св. пок. на строителя се извеждало, че няма проектна документация за ограда; 3.

Описва, че през 2017г. с/у него е заведено дело от С.и, т.к. си остъклил терасата, искът бил отхвърлен и му бил издаден ИЛ; 4. Описва ИЛ за осъждане на С. за разноски, направени от етажната собственост; 5. Сочи проведено ОС и решение на ОС за предоставяне на ключ от С.и с даден срок и 30.07.17 да предоставят ключ, а в противен случай се упълномощавал У-ля на Ет. с-т за мерки с цел решаване на казуса 6. Описва се закупуване на гаражи от Т.В.Т. - и извършена подмяна на катинара и даден на всички собственици, като в периода 28.11.2017г. до 22.03.2020г. тази врата била в изправност, а на 22.03.20г. поради счупване - свалена 7. Изтъкват се множество установени от него нарушения и престъпления от С.: на 27.03.17г. камера открадната;

30.07.18 - резервна гума ; 22.09.18 - - липса на стр. материали 16.04.19 одраскана кола 09.05.19 и др. Анализират се показанията на св. И. С. - и се твърди, че са неверни а за доказване се иска преглед на видеозаписи и експертизата им. Позовава се на приложение 7 и 8 - снимки, за да се види , че няма увреждане на им-во. Възразява се срещу изводи на първия съд за проявени от ЧТ „системен тормоз“, „грубо отношение към портата“ и изречени обиди “мърша“ „още ли си жив“, защото са недоказани и са ползвани само доказателствени източници, ангажирани от С., като подчертава, че свидетелката - съпруга на С. - говорила несвързано за 2000г. и с бележки; не му е оказано съдействие от институциите, а и решението за премахване на катинара било на собственика на гаражи 2 и 3; възразява срещу изложените мотиви за , вкл. за „П.“.

Изразява недоволство от изложените от първия съд съображения. Прави се искане за отмяна на присъдата в частта, с която С. е признат за невиновен и се иска осъждането на лицето. Иска се допускане до разпит на свидетели - членове на УС, т.к. същите били участвали в инкриминираните събития, както и двама свидетели, които да се посочат от С., с цел да се установи поведението на В. към С..

С въззивна жалба подс. С. е оспорил осъдителната част на присъдата на СРС, с искане да бъде признат за невиновен и оправдан, т.к. е направен неправилен прочит на жалбата от Т.С. до ГДИН, т.к. в нея твърдението за физическата саморазправа и зачестилото недобросъвестно отношение е било посочено, че е към собствеността му, а не към ЧТ.

Отделно, такава физическа саморазправа била установена от всички разпитани по делото свидетели, при което се счита, че след като твърденията му са истина, то не може да е осъществен състав на престъпление и се иска оправдаването му .

Настощият въззивен състав, като прецени доказателствата по делото, намира за установена фактическа обстановка, която e следната:

Частният тъжител, подсъдимият и семействата им живеят в различни жилищни входове на един и същи блок в гр. София, ул. „****. Тъжителят и баща му – св. Т.Т. притежавали гаражи, достъпа до който се осъществявал през двора на кооперацията, но след преминаване на порта, заграждаща пространството около блока и заключвана с катинар, ключ за който имали само подс. Т.С. и родствениците му, като подсъдимият настоявал, че дворното пространството е изключителна собственост и не представлява 2 обща част от етажната собственост.

Частният тъжител и св. Т. нямали ключ за портата, като В.В. поставил този въпрос на общо събрание на етажната собственост на 29.06.2017г., а св. Т.Т. след като поискал ключ от Т.С. и отказ на последния да му даде, с писмо от 27.11.2017г. уведомил управителния орган на етажната собственост /ЕС/, че на 28.11.2017г. ще подменя катинара на металната врата, даваща достъп на гаражите пред южната фасада .

На 28.11.2017г. частният тъжител, свидетелите Т., К. и още едно лице се насочили към отрязване на катинара на металната врата, като действието било извършване от св. К. с метална ножица.

Подсъдимият Т.С. забелязал това и се насочил към лицата, като се опитал да препречи с тяло действията им, но бил избутан, а и ударен по лицето от св.К., след което катинара бил срязан.

През това време дошъл св. И. С., който се намесил и отвел посъдимия.

Частният тъжител снимал с телефон случващото се. За демонтажа на катинара бил съставен и протокол от 28.11.2017г.

По повод подмяната на катинара била сезирана СРП, която с постановление от 28.02.2018г. постановила отказ да образува д.п., приела е че страните имат от дълго време конфликти, които са били прдмет на проверки, предхождащи случая от 28.11.2017г., като последните събития не са били обсъдени по същество, както правилно е отбелязал СРС в мотивите си.

На 15.08.2018г. подсъдмият подал жалба с вх. № 739/15.08.18г. в местоработата на тъжителя – ГДИН, в която посочил желанието си да ги сезира във връзка със „физическа саморазправа, зачестило недобросъвестно отношение към собствеността ми, системния тормоз и хулиганско поведение към мен и семейството ми от В.В.. Сигнализирах до прокуратурата и кварталния полицай за поведението и действията на Вен. В., но резултат в промяна на поведението на В. В. отново нямаше. Има множество сигнали, изпратени от семейството ми за заплахи с физическа саморазправа срещу Вен. В. и за хулигански прояви срещу частната ни собственост, за което беше привикван... В продължение на близките няколко години В.В. е отправял към мен и семейството ми множество заплахи за физическа саморазправа. Изброявам няколко фактически обстановки на престъпления...” и подсъдмият описал случая от 28.11.2017г., предходни /м. Март 2016г., 26.07.17, 01.06.17г./ и последващи /05.03.2018, 31.03.18г.29.05.18 и 29.07.18, 05.05.18, 09.05.18г., 05.08.18/ случаи, в част от които описал конкретно поведение на Вен.В., а в други – не.

Подсъдимият е посочил и, че „[п]ри всеки удобен случай В.В. отправя към мен и семейството ми заплахи, свързани с физическа саморазправа. Като най – скорошен случай е този при който на 05.08.2018г....” В. тряснал вратите на вратата за автомобилен достъп и при забележка от Т.С., В. се заканил да махне вратата и отправил заплахи. Въз основа всичко изброено, подс. Т.С. отправил искане директорът на ГДИН да обърне внимание и предприеме мерки за „вразумяване” на служителя В., който „със системните си хулигански прояви... уронва престижа на... цялата Дирекция.”

По повод тази жалба от частния тъжител било изискано обяснение, което той представил в докладна записка от 23.08.2018г., в която изтъкнал, че написаното не отговаря на истината; че е управител на етажната собственост на вх. А, на ул. ****1 и 3 че той лично и етажната собственост са потърпевши от действията на Т.С.. Изтъкнал е конкретни случаи, по повод които са образувани д.п.; като д.п. 1560/17г. с постановление от 08.11.17г. е прекратено наказателното производство и на Т.С. е наложено административно наказание глоба за престъпление по чл. 194 НК; СРП била сезирана с още една жалба за също такова престъление, срещу същото лице на 06.08.18г. Посочен е отговор от Община Илинден по запитване от В. от 29.07.16г. и подадени от В. искови молби за решаване случая / гр.д. 32596/16г. СРС/ .

Пред първия съд и настоящия са представени редица писмени доказателства: уведомление от Т.Т. до УС на етажната собственост от 27.11.17г. за подмяна на катинара, заключващ вратата, след поискан, но отказан от Т.С. екзезмпляр от ключа за нея ; протокол за подмяната от 28.11.2017г. ; сигнал до СРП от 27.05.14г. от В. и др. собственици срещу заграждане на дворното място от Т. и Б. С.и, по повод който прокурорската преписка е приключила с прекратяването й на 30.11.2015г. при отсъствие на данни, че преди поставяне на вратите от С.и да е съществувал спор по отношение на възможността да се ползва вътрешния двор и гаражите, а такъв се е породил с поставянето на вратите. Прилага се СТЕ /експертиза/ относно естеството и предназначението на дворното място, послужила при решаването на пр.пр. 23800/14.

Прилага се жалба от В. 09.03.16 за възпрепятстване на достъпа до дворното място от Т. и Б. С.и и твърдения за закани срещу личността му от Б. С. и Постановление за отказ за образуване на д.п. по пр.пр.№ 8768/16; Искова молба от В. по чл. 109 ЗС, чл. 64 ЗС и чл. 45 ЗЗД с отбелязване за образувано гр. Д. № 32596/16г.; решение по гр.д. № 50175/17 и потвърждаващото го решение по гр.д. № 14139/19 с предмет установителен иск за собственост върху северна тереса, предявен от С.и срещу В.и; протоколи от Общо събрание от 20.03.2014г. и решение по гр. Д. № 21114/ 14 по искове на С.и за отмяната на решения, взети от ЕС, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 7803/15г.; протокол от ОС на ЕС от 29.06.17г. искова молба от С.и и решение по в.гр.д. № 9930/2020г. за отмяната на решения на ОС на ЕС; жалби от В. до СРП от от 09.2018 и 04. 2019г.

При така установените факти, настоящият съдебен състав от правна страна намери, че подсъдимият не е осъществил състав на престъплението клевета и това е така, т.к.: