Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 20.02.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 430/2025
Вид
Решение № 410
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Иван Демиревски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 410

Кюстендил, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700430 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Г. И. с постоянен адрес [населено място], община Дупница, [улица], чрез пълномощника си адв. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000039/19.09.2025 г., издадена от Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР – Кюстендил, с която заповед на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на И. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъде върнато неправомерно отнетото СУМПС. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР – Кюстендил, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя И. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1447257/19.09.2025 г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 19.09.2025 г. около 11. 35 часа в община Бобов дол по път 2-62, км. 28.100 в посока към [населено място], управлява товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № [рег. номер], собственост на „М.“ ЕООД [населено място], като при извършена служебна проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2025 г., поради липса на задължителна застраховка ГО, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000039 от 19.09.2025 г., издадена от Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР – Кюстендил, на жалбоподателя И. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GА № 1447257/19.09.2025 г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на горепосочената дата и час е управлявал товарен автомобил, за който е установено, че е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2025 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка ГО.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, приложени към писмо рег. № 245000-3318/03.10.2025 г., съгласно текста - 7 броя. Приложено е писмо от Гаранционен фонд вх. № 4478/19.12.2025 г., с приложена справка, както и Уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ /изх. № 001624/06.07.2025 г./ до „М.“ ЕООД [населено място].

Разпитан е и свидетелят Д. Б. А..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата крато краен резултат е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-0245-000039 от 19.09.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР – Кюстендил, надлежно оправомощен със Заповед № 277з -1937 от 16.10.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59 ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. законово регламентираното материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние т.е. посочване на административнонаказателната разпоредба регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. В случая в обжалваната заповед е посочена административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта е налице изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при спазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. точка на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП административни нарушения.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-0245-000039/19.09.2025 г. е издадена на основание чл. 171 т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175 ал. 2 и ал. 3, чл. 176 ал. 1, чл. 178ж ал. 2 и чл. 182 ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача И. И., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574 ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574 ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р. България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574 ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото не са налице данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила, за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за товарен автомобил с рег. № [рег. номер] от Гаранционния фонд /лист 68 – 74 по делото/, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574 ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Свидетелят Д. Б. А. – Управител на „Мелтрейд“ ЕООД сочи в о.с.з., че „сутринта ме информираха застрахователите, че изтича на следващия ден застраховката „Гражданска отговорност“, но че не е получавал уведомление от Гаранционния фонд или КАТ, че колата е със служебно прекратена регистрация. От приложеното уведомление не е видно, че същото е получено от дружеството получател – липсва подпис на представлявак ЕООД, съответно печат на дружеството.