Решение № 794 от 27.07.2018, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е гр.Д. 27.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав , в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

При участието на секретаря Румяна

Радева , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 4668/2017 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. № 4668/2017 г. по описа на Д.ки районен съд е образувано по искова молба от В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК *********,с която срещу И.В.Й. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение с № 2104/26.10.2017 г. , издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Д.ки районен съд за сума общо в размер на 3380.00 лева,която се претендира да бъде върната като получена от ответника И.Й. през месец декември 2016 г. чрез два банкови превода съответно за сумите 2880 лева и 500.00 лева за покупка на стока-два броя контейнера,която не е била доставена, ведно със законната лихва от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението .

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.55,ал.1 от ЗЗД .

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Излагат се следните обстоятелства :

На 16.12.2016 г. ищецът попаднал на оферта в интернет за продажба на метални контейнери .

На посочен в обявата телефон се свързал с лицето И.В.Й.

,представящ се като собственик на контейнерите .

Постигната е била уговорка между тях за закупуването на два броя контейнери.

По посочена банкова сметка *** И.В.Й. в „ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ АД ищецът направил превод на сума общо в размер на 3380.00 лева ,от която 2280.00 лева –цена за първия контейнер и 500.00 лева –част от цената за втория контейнер .

След превода на сумите между двамата са се осъществили още няколко телефонни разговора , но скоро след това ищецът твърди,че телефоните на ответника са били изключени.

Контейнерите,за които е била заплатена сумата общо в размер на 3380.00 лева не са били доставени .

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

Ответникът излага в депозирания отговор,че през месец ноември 2016 г. е публикувал обява за работа във вестник Обяви Д. .След период от време е получил позвъняване от С.

А. С. от град Благоевград , който го уведомил,че има работно място в къща за гости в град Мелник и предложил на ответника да му открие банкова сметка *** „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ , по която да му преведе суми за пътни разноски до град Мелник и за работно облекло .

Ответникът Й. сам открил своя банкова сметка *** „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ и изпратил на С.

А. С. банковата си карта .След това ***не дошъл на уговорената среща в град Варна .

Й. твърди,че ******е използвал банковата му сметка и е правил различни плащания и тегления на суми чрез нея .

Оспорва да е имал съглашение с ищеца за доставка на два броя кантейнери .

Претендират се разноските в производството .

Д.кият районен съд , като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Образувано е ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Д.ки районен съд по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от В. И. К. , регистриран като ЕТ „В. К. „ срещу И.В.Й. .

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение с № 2104/26.10.2017 г. за процесните вземания .

Присъдени са разноски в заповедното производство в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .

В срока по чл. 414 , ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта с вх. №20094/22.11.2017 г.

С разпореждане от 22.11.2017 г. съдът е указал на заявителя,че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок , като следва да довнесе дължимата държавна такса .

В указания срок е предявен искът по настоящото дело .

Установява се от представените извлечения -отчет по сметка в Първа инвестиционна банка АД за периода

01.12.2016 г. -30.12.2016 г. ,че по банкова сметка № *** с титуляр ответника И.В.Й. на 19.12.2016 г. е постъпила сума в размер на 3380.0 лева с вносител ЕТ В. К. .Като основание за плащане е записано : фактура № 1245-2880 -2880 лева м капаро за контейнер 40 фута -500.00 лева .

Не се спори от ответника получаването на сумата по откритата на негово име банкова сметка , ***,че със сметката е опрерирало трето лице.

По делото не се ангажираха доказателства за постигнато съглашение между страните за продажба на два броя контейнери при цена от 2880 лева за първия и предварително плащане на сума от 500.00 лева за втория .

При така установената фактическа обстановка е налице фактическия състав на чл. 55,ал.1,предл1 от ЗЗД , който разпорежда,че получилият нещо без основание е длъжен да го върне – сумите , претендирани от ищеца са получени от ответника при първоначална липса на основание.

Безспорно се установява превод на сумата общо в размер на 3 380.00 лева от ищеца по банкова сметка *** АД , извършен на 19.12.2016 г.

Не са ангажирани доказателства от ответника за основание да задържи получената сума в неговия патримониум , както и за нейното връщане , поради което предвид чл. 55,ал.1,предл1 от ЗЗД дължи връщане на исковата сума от 3 380.00 лева на ищеца .

Предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване .

Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство .

В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение ,които съобразно изхода на спора следва да се присъдят в полза на ищеца .

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на В. И. К. съобразно изхода на спора следва да се присъдят и разноските в настоящото производство, както следва: 67.60 лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение .

На ответника не се следват разноски в производството .

Водим от горното , Д.кият районен съд

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК ********* и И.В.Й. с ЕГН ********** ,че И.В.Й. с ЕГН ********** дължи на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК ********* по заповед за изпълнение на парично задължение с № 2104/26.10.2017 г.

, издадена по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Д.ки районен съд сума общо в размер на 3380.00 лева, получена от ответника И.Й. през месец декември 2016 г. чрез два банкови превода съответно за сумите 2880 лева и 500.00 лева ,ведно със законната лихва върху сумата от 3 380.00 лева от

24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И.В.Й. с ЕГН ********** да заплати на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК ********* разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 3912/2017 г. по описа на Д.ки районен съд в размер на 67.60 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА И.В.Й. с ЕГН ********** да заплати на В. И. К. с ЕГН **********,регистриран като ЕТ „В. К. „ седалище град С. с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. № 4668/2017 г. по описа на Д.ки районен съд в размер на 67.60 лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д.ки окръжен съд .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :