Решение № 261230 от 23.10.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 23.10.2023 г.

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. №11529/ 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 34 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 17.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ИЩЕЦЪТ- С.И.Л., ЕГН **********, чрез адв. Р.Т. от САК твърди, че на 17.09.2013 г. Й.И.Х., ЕГН ********** е издала в негова полза запис на заповед, с който безусловно се е задължила да му заплати сумата в размер от 34 000 лв. на 30.12.2013 г. Дължимата сума не била заплатена на уговорения падеж, предвид което на 15.12.2016 г. той подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 3085671, по което е образувано гр. д. № 73416/2016 г. по описа на СРС, 141 състав. Искането му било уважено и била издадена заповед за изпълнение, като въз основа на издадения изпълнителен той подал молба за образуване на изпълнително дело. Доколкото след връчването на заповедта за изпълнение длъжникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 34 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 17.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за производството по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - Й.И.Х. с ЕГН **********, чрез адвокат Н.В.В. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва валидността на представения по делото запис за заповед като твърди, че никога не е подписвала същия и прави искане за откриване на производство по оспорване на неговата автентичност по реда на чл. 193 ГПК. Заявява и възражение за погасяването на вземането по давност. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението, че приложимата в процесния случай давност е кратката три годишна такава. Не претендира разноски за производството.

В хода на процеса ответникът Й.И.Х. с ЕГН **********, е починала ( на 21.12.2021г.), като с протоколно определение от 04.02.2022г. съдът на основание чл.227 от ГПК на нейно място е конституирал нейните наследници по закон- И.К.Х., ЕГН**********, адрес: ***, и В.К.Н., ЕГН **********, адрес ***.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените с исковата молба заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от Запис на заповед от 17.09.2013 г.; молба вх. № 10974/18.09.2020г. до ЧСИ Г.Д., както и от изисканото и приложено гр. д. № 73416/2016 г. по описа на СРС, 141 състав, образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 3085671 / 15.12.2016г.- се установяват обстоятелствата, изложени в исковата молба, обуславящи заведения от ищеца иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, както и неговата допустимост.

Във връзка с релевираното възражение от ответника, по негово искане са назначени единична съдебно-почеркова експертиза, повторна тройна съдебно-почеркова експертиза по искане на ищеца; втора повторна тройна съдебно-почеркова експертиза по искане на ищеца с вещи лица от НИКК. Заключенията на всички експертизи установяват, че подписът за издател в процесния запис на заповед не е положен от Й.И.Х..

Доказателства за други факти не са ангажирани.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от