Решение № 39 от 13.03.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Силистра, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20233400100247 по описа за 2023 година

ИЩЕЦЪТ Е. В. В., с ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.“С.“№43,ет.4,ап.8, представляван от адв.М.Д., моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми:

28 400.00 лв. (двадесет и осем хиляди и четиристотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконното двукратно прекратяване от ответника на служебното му правоотношение, извършено със Заповед №РД-11-006 от 31.01.2018 год., издадена от Н. Ч. в качеството му на директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.107, ал.2, във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител, отменена с Решение №53 от 25.04.2018 год., постановено по адм.д.№27 по описа на Силистренския административен съд за 2018 год., оставено в сила с Решение №14227 от 24.10.2019 год., постановено по адм.д.№7768/2018 год. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение и със Заповед №РД-11-039 от 05.11.2019 год.. издадена от Н. Ч. в качеството му на директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2, във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител, отменена с Решение №5 от 05.02.2020 год., постановено по адм.д.№301 по описа на Силистренския административен съд за 2019 год., оставено в сила с Решение №9250 от 09.07.2020 год., постановено по адм.д. №4668/2020 год. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, и изразяващи се в неполучено възнаграждение за периода от 01.08.2018 год. до 09.07.2020 год., неполучено допълнително възнаграждение през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020г. и неполучено възнаграждение от провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника през 2018 год., 2019 год. и до 09.07.2020 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 10.07.2023 год. до пълното 1 изплащане на главницата;

8863.69 лв. (осем хиляди осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 28 400 лева, за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.;

10 000.00 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени, вследствие на незаконното двукратно прекратяване от ответника на служебното правоотношение, с посочените по-горе Заповеди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото 10.07.2023 год.. до пълното изплащане на главницата;

3121,02 лв. (три хиляди сто двадесет и един лева и две стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 10 000 за периода от 10.07.2020 год. до 09.07.2023 год.

Претендира направените по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.

Твърди, че се намирал в служебно правоотношение с Областта дирекция „Земеделие“ Силистра, Главна дирекция „Аграрна политика“ (преименувана по-късно в „Аграрно развитие“), където заемал длъжността „главен инспектор“.

През месец септември 2016 год. ответникът е назначен за директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Силистра и още с встъпването си в длъжност е показал негативното си отношение към него и правел всичко възможно, за да затрудни изпълняването на служебните му задължения, което да използва като повод да прекрати служебното правоотношение. Провел е разговор с него и му заявил, че трябва да подаде молба за напускане, но поради отказа му направил опит да предизвика извършването на нарушение от негова страна, което да му даде сигурен повод за дисциплинарно прекратяване на служебното правоотношение. Описва подробно действията реализирали тези намерения, включващи и посочените по-горе 2 заповеди, с които прекратява служебното правоотношение.

Тези две заповеди са отменени от съда.

Счита, че при издаване на процесиите заповеди ответникът, в качеството му на орган по назначаването, е действал противоправно и умишлено, като недобросъвестно е използвал служебното си положение при постановяването им. На него му е било известно, че липсва основание за прекратяване на служебното правоотношение, но въпреки това е издал заповедите, като с това е преследвал неслужебни цели, поради което следва да отговаря за причинените на ищеца вреди.

В условието на евентуалност, освен при умисъл, поддържа, че ответникът е действал минимум при условието на груба небрежност, при който случай неговата отговорност за причинения деликт също следва да бъде ангажирана в пълен размер, каквато е и практиката на ВКС.

Ответникът явно не е подчинил действията си на закона, а на други неясни (ненаписани) негови лични мотиви, използвайки служебното си положение, за да прекрати служебното правоотношение с мен в ОД „Земеделие“ - Силистра.

Мотивите на отменителните съдебни решения доказват недобросъвестността и умисъла на ответника при издаването на двете заповеди, както и липсата на безпристрастност в предприетите действия.

В съдебните решения, свързани с отмяната на прекратителните заповеди, са изложени мотиви, че ответникът е упражнил превратно, с оглед заобикаляне законовите последици, правомощията си

Ответникът по всякакъв начин е попречил на изпълнението на съдебното решение по първия спор, като е демонстрирал силата на предоставената му власт като орган по 2 назначаването. Недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да не се изпълни влязлото в сила съдебно решение и да не възстанови ищеца на предишната длъжност.

Използвал всякакви методи, за да постигне целта си противно на закона и на фактите.

От изложеното безспорно се налага изводът за недобросъвестно използване от ответника на служебното му положение, за да прекрати служебното правоотношение два пъти докато е бил директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра, без да има основание за това.

Счита, че с подробно описаните в исковата молба деяния, Н.Ч. е извършил деликтпричинил му непозволено увреждане, поради което следва да понесе отговорност за причинените му вреди.

На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината му се предполага по силата на закона.

Вследствие на противоправните действия на ответника и издадените от него незаконни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение, е претърпял имуществени вреди, чийто размер определя на сумата от 28 400 лева, които са формирани от пълния размер на възнагражденията - брутна заплата, включваща основна заплата и допълнителните възнаграждения, както и пропуснати доходи от възнаграждения за провеждане на изпити за придобиване на право за работа със земеделска и горска техника, които би получил, ако е работел на предишната си работа без прекъсване на служебното ми правоотношение.

Вследствие на противоправните действия на ответника и издадените от него незаконни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение, е претърпял и множество неимуществени вреди, изразяващи се в нарушение на съня, физически и душевен дискомфорт, постоянно неспокойство, болки и страдания. Живеел под постоянен стрес и постоянно изпитвал негативни преживявания и негативни емоции, постоянно се чувствал се психически затормозен и травмиран. Чувствал се злепоставен пред обществото, с накърнени достойнство, име и чест, тъй като случилото се станало достояние на хората, с които общува, в сравнително малкия град, където живее. Изпитал обида и унижение от отношението на ответника към него и от неговите действия.

У него възникнали комплекси за непълноценност и за това, че бъдещето му е пропиляно и, че няма да може повече да си намери работа. Това рефлектира върху самочувствието му и върху нормалното му дотогава поведение в обществото. Почувствал се непълноценен човек, в социална изолация, с изключително намалели възможности за професионална и лична реализация за в бъдеще.

Влошило се е здравословното му състояние, което наложило често да посещава здравни заведения. Утежнило се значително психическо му състояние-изпаднал в депресия, за което посетил лекар и приемал лекарства.

Разчитал на близки и приятели, за да го изправят на крака и да продължи да живее.

Тъй като с ответника са съседи и живеят на една етажни площадка (двата апартамента са единствените два апартамента на една етажна площадка в блока), изпитвал постоянен страх да излиза от апартамента си, за да не срещне ответника, а когато излизал това винаги е било със страх. Всеки път, когато чуел входната врата на апартамента на ответника да се отваря, за него е било кошмарно. Когато излизал, всички съседи го гледали 3 подозрително, явно знаейки какво се е случило, като от ответника е бил злепоставен и пред тях.

След получаване на втората заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, описаните по-горе болки и страдания се увеличили многократно, обратно на очакванията му, че ще бъде възстановен на предишната работа. Изпитал и безпомощност, понеже влязлото в сила решение на съдилищата явно по никакъв начин не променило положението му и той продължил да е без работа.

Приел втората заповед за прекратяване на служебното му правоотношение като подигравка от страна на ответника с него и със съдебната власт. Ето защо имал постоянно усещане за несправедливост и чувство за невъзможност да защити правата си. Бил все поотчаян и стресиран като изпитвал абсолютна несигурност и не виждал никакво бъдеще.

Постоянно изпитвал огорчение от действията на ответника и безпокойство за здравословното си и психическо състояние, всичко това многократно усилено от непосредственото му съседство с човека, който му причинил това - ответникът.

Всичко гореизложено го изпитвал в продължение на дълъг период от време - от издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, втората заповед за прекратяване, издадена след отмяната по съдебен ред на първата, като тези страдания неминуемо оказват своето влияние и дават своето отражение и много след това, дори и към настоящия момент. Счита, че тези страдания никога няма да отшумят и той никога няма да бъде човекът, който е бил преди тези събития.

Това го мотивира да предяви иска за заплащане на неимуществени вреди.

Моли да му се присъди и обезщетение за забава върху претендираните обезщетения.

ОТВЕТНИКЪТ Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул. „С.” №43, ет.4, ап.7, представляван от адв.И.Русчева, е подал отговор, с който заявява, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Счита, че няма правно основание за насочване на претенциите на ищеца спрямо него.

В исковата молба не са въведени твърдения, че уволнителните заповеди са издадени от него в качеството му на ръководител, ползвал недобросъвестно служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели. Счита, че мотивите на съдебните решения няма как да го ангажират, тъй като не е участвал в лично качество в съдебните производства. Подобни твърдения не може да се въвеждат и за първи път чрез указания за уточняване на исковата претенция - в този смисъл е и решение №343 от И ,01.2018 г. по гр.д № 428 /2017 г. по описана ВКС IV ГО.

Доводите на ищеца, че с отмяната на заповедите за уволнение противоправността на деянието е установена, а вината се предполага предвид установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, са неоснователни и напълно несъстоятелни. Сама по себе си отмяната на уволнението като незаконно не обуславя извод за осъществен от работодателя, съответно от негови служители, граждански деликт спрямо ищеца. Това е така защото при прекратяване на трудовия договор, работодателят осъществява предоставената му от закона възможност за едностранно извънсъдебно прекратяване на договорните отношения, а когато това потестативно право е упражнено незаконно, отговорността за вреди е ограничена до размер не по вече от 6 месечни трудови възнаграждения