Определение № 24677 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24677 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №341313/20.10.2025г., подадена от „Стик-Кредит“ АД с ЕИК 202557159 против определение №41190/04.10.2025г. по гр.д. №60387/2023г. на 24 състав, СРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, вх. № 274749/14.08.2025 г., подадена от „Стик-Кредит“ АД за изменение на Решение № 14475/25.07.2025 г. по гр.д.

60387/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл.248 ГПК, подадена от „Стик-Кредит“ АД, е неоснователна, тъй като до приключване на устните състезания страната не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

В частната жалба „Стик-Кредит“ АД развива доводи, че договорът за правна защита и съдействие, въз основа на който е определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., е нищожен поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като поддържа, че уговореното възнаграждение е свръхпрекомерно, необосновано и несъответстващо на действителната фактическа и правна сложност на спора. Жалбоподателят сочи, че в съответствие с тълкувателната практика на ВКС съдът е длъжен служебно да съобрази недействителността на правните сделки, когато тя следва пряко от събраните доказателства, както и да предотвратява неоправдано разместване на имуществени блага въз основа на недействителен договор за правна помощ, като подчертава, че по аналогични дела съдилищата вече са приели нищожност на идентични договори поради явна несъразмерност на възнаграждението. Наред с това жалбоподателят излага доводи, че правото на иск е упражнено превратно и в противоречие с неговото предназначение, тъй като ищецът е предявил тридесет и шест отделни искови молби с идентично съдържание, страни, фактически основания и петитуми, въпреки че е могъл да защити правата си в рамките на 1 едно производство, като по този начин е целял единствено да натовари ответното дружество с многократно по-високи разноски и да извлече неоснователна имуществена облага.

В срока по чл.248, ал. 2 ГПК ответникът по частната жалба Н.Х. е подал отговор, в който излага доводи за нейната неоснователност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

В решението си СРС е уважил предявените от ищеца Н.Х. искове по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.55, ал.1 ЗЗД и е посочил, че при този изход на делото отговорността за разноски е на ответника „Стик-Кредит“ АД. Посочил е, че ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие (л.83). Не е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, която също е представила доказателства за уговорено възнаграждение в размер на 2 480 лева.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че жалбата се явява неоснователна, тъй като изложените от жалбоподателя доводи относно прекомерността и недействителността на договореното адвокатско възнаграждение не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Съгласно трайната практика, закрепена в мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не следи служебно за прекомерност на адвокатското възнаграждение и може да се произнесе по този въпрос единствено ако страната е направила своевременно възражение. Това възражение следва да бъде заявено не по-късно от датата на приключване на последното съдебно заседание по делото, в което са обявени устните състезания за приключени. Само в изключителната хипотеза на производство, развило се изцяло в закрито съдебно заседание и при отсъствие на законова процедура за уведомяване относно заявените разноски, страната може да релевира възражението си чрез молба по чл. 248 ГПК.

В конкретния случай обаче делото не е протекло в закрито заседание и жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да направи възражение за прекомерност до приключване на последното открито съдебно заседание, но не го е сторил. Поради това съдът не е имал задължение, нито правомощие да обсъжда съразмерността на договорения адвокатски хонорар в рамките на решението по съществото на спора.

При така установеното невъзможно е във фазата по чл. 248 ГПК да се въведат нови оплаквания относно размера на разноските, след като същите са могли и е следвало да бъдат заявени своевременно в хода на производството. След като липсва надлежно въведено възражение, релевираните едва с частната жалба твърдения за свръхпрекомерност или за нищожност на договора за правна защита не подлежат на обсъждане. Затова и оплакванията, че съдът не е съобразил уговореното възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора, са неотносими в настоящото производство и не могат да обусловят изменение на 2 постановения съдебен акт. /така в Определение № 60120 от 11.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3249/2021 г., II г. о./

Предвид съвпадението на изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №341313/20.10.2025г., подадена от „СтикКредит“ АД с ЕИК 202557159 против определение №41190/04.10.2025г. по гр.д.

№60387/2023г. на 24 състав, СРС, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК, вх.

№ 274749/14.08.2025 г., подадена от „Стик-Кредит“ АД за изменение на Решение № 14475/25.07.2025 г. по гр.д. 60387/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3